Решение № 7160 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12512/2013 г.

Решение № 7160 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12512/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Олег Мавромати, гражданин на Русия, против решение № 4368 от 1.07.2013 г. по адм. дело № 1561 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град. Иска се отмяна на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - зам.-председателят на Държавната агенция за бежанците не се представлява, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Приел е, че съдът е съобразил материалноправните предпоставки за отхвърляне на молбата на чужденеца за предоставяне на закрила, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Заявява, че доводите, относно сключения брак в Република България са ирелевантни за настоящия процес. Кандидатът е напуснал държавата си легално, към него не са били отправени някакви лични заплахи срещу живота или личността му, поради което липсват основания и за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед изложеното предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Олег Мавромати, гражданин на Русия, против решение № 592 от 11.11.2011 г. на зам.-председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен. Съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, постановен е от компетентен орган, при условията на делегация (чл. 52 от ЗУБ) съгласно приетите доказателства - Заповед № 503 от 21.09.2011 г., при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Съдът е обсъдил доказателствата и релевантните за спора факти. Въз основа на тях е направил извод за законосъобразност на обжалваното решение. Приел е, че от данните по делото не се установява Олег Мавромати да е бил подложен на "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ поради неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Съдът е отчел и факта, заявен от чужденеца в интервю пред ДАБ, че е напуснал легално Русия с цел да вземе участие във видео фестивал и поради страх от преследване по чл. 282 от НК на Руската Федерация като последното, съдът е счел за недоказано. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. За да постанови решението си първоинстанционният съд е отчел представените по делото справки на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, съдържащи информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Руската Федерация. Преценена спрямо бежанската история, конкретната обстановка в страната на произход и спрямо личността на лицето, съдът е направил извод, че търсещият закрила не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и не са установени тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Правилни са изводите на Административен съд - София град, че не са налице основания както за предоставяне на бежански статут, така и за предоставяне на хуманитарна закрила. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довел до извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. От информацията, дадена от жалбоподателя в интервютата му пред ДАБ не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Заявеният от чужденец страх от преследване се основава на образувано в Русия производство по чл. 282 от Наказателния кодекс на Руската Федерация, за което се предвижда наказателна отговорност и което както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, не е подкрепено с доказателства. Обстоятелството, което заявява в интервю се рег. № 4654/18.03.2011 г., а именно многократните му пътувания в различни държави, както и процедурата по издаването на паспорта му не сочи, че лицето е било федерално издирвано, тъй като той се е придвижвал свободно в чужбина и местонахождението му е било известно на руските власти. Същото обосновава извода, че по отношение на него не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, а кандидатът иска да избегне от наказателна отговорност по обвинение за извършено престъпление от общ характер, т. е. касае се за причини, извън предпоставките за предоставяне на закрила по смисъла на ЗУБ. Не са налице и предпоставките на закона по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не се установява Олег Мавромати да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е преценил правилно предоставените доказателства относно конкретната ситуация в страната на произход. В съответствие с информацията, съдържаща се в справките на дирекция "Европейски въпроси, Международна дейност и европейски бежански фонд" с рег. № № 5325/27.10.2011 г. и 4509/18.11.2010 г., административният съд правилно е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От данните по тях не може да се направи извод за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт в Русия, които да налага приложението на чл. 9 от ЗУБ. Видно от приложените по делото материали обстановката в страната на произход на чужденеца не разкрива висока степен на нарушаване на човешките права, поради което не е приложим и принципа non refoulеment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството относно сключения брак на чужденеца с българска гражданка не е основание за предоставяне на закрила по смисъла на ЗУБ. Бракът е обстоятелство, даващо право на чужденеца да получи разрешение за пребиване на територията на Република България по Закона за чужденците в Република България, но не съставлява основание за придобиване статут на бежанец или хуманитарен статут по ЗУБ. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която следва да бъде отбелязано е втора по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на въобще на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, че представеното като новонастъпило обстоятелство, а именно, че е издирван в държавата му по произход, не може да се счете за убедително доказателство, че по отношение на чужденеца е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Събраните доказателства не налагат извод за основателност на претенцията. Настоящият състав изцяло споделя мнението на административния орган подкрепено от първоинстанционния съд, че искането за предоставяне на статут на жалбоподателя е свързано със забавеното производството по оформяне на задграничния му паспорт, а не с необходимостта за предоставяне на закрила. Изложените съображения обосновават правилността на обжалваното решение. Решаващият съд не е допуснал сочените от касационния жалбоподател нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите правилно и обосновано е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен. Предвид изложеното решението на Административен съд София-град е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд,