Решение № 6585 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4456/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Х., гражданин на Сирия, чрез адв. Иванов, срещу Решение 7818/07.03.2025 г., постановено по адм. д. 11711/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 11338 от 30.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази насока се сочи, че непълнолетното лице е интервюирано в отсъствие на социален работник и спорния акт е издаден без да е съставен социален доклад, с което е нарушен чл. 15 от Закона за закрила на детето. Твърди се, че съдът не е обсъдил и анализирал всички факти и обстоятелства от съществено значение, за да бъде преценена необходимостта от предоставяне на търсената закрила. Изложени са аргументи за установеност на основанията за предоставяне на международна закрила на чужденеца, с оглед наличието на данни за заплахи срещу живота и личността му предвид въоръжения конфликт в страната по произход Сирия. Ответникът - председател на ДАБ, чрез юрк. Хичовски, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било Решение 11338 от 30.10.2024 г., издадено от председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), на З. Х. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и в съответствие с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е споделил извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход - Сирия. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие. Съдът е отрекъл и наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, като е съобразил, че от него не се твърди в държавата по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Формиран е извод, че в случая не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в Сирия, в т.ч. и такива, посочени в Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07. Визираните хипотези в решението на СЕС не са налице, тъй като споделената пред интервюиращ орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия е налице конфликт и то такъв, достигащ до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион в посочената страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. В тази насока е съобразено от съда и че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Не е посочил да е жертва на насилие и да са били отправяни заплахи срещу него или семейството му. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства съдът е отчел, че родителите на кандидата живеят в Турция и той е могъл да получи закрила там, но е избрал да напусне Турция поради финансови причини. Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от решаващия състав, който е обсъдил всички установени по делото и относими към спора факти и обстоятелства, като правилно е приложил материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на административния акт. В изпълнение на изискването на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), с писмо от 23.08.2024 г., административният орган е уведомил компетентната дирекция Социално подпомагане за образуваното производство по молба за международна закрила, подадена от непридружено непълнолетно лице. Представено е становище от Агенция Социално подпомагане от 09.10.2024 г. (л. 77 от първоинстанционното дело), с което е дадено заключение, че към момента не са налице рискове за физическото, психическото и социалното развитие на детето. На основание чл. 25, ал. 1 ЗУБ и чл. 15, ал. 8 ЗЗДет на кандидата е предоставена правна помощ от назначен за негов представител адвокат. Действително, на проведеното интервю не е присъствал социален работник от дирекция "Социално подпомагане" (ДСП), но тъй като на същото е присъствал назначеният представител на детето адв. Иванов, допуснатото нарушение не следва да се разглежда като съществено, доколкото административният орган е предприел в достатъчна степен мерки за осигуряване на правата и защита на интересите му в проведеното производство. Същевременно, в хода на първоинстанционното съдебно производство е изготвен подробен социален доклад от компетентната ДСП, а лицето е представлявано от назначения му служебен процесуален представител. Правилен е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставките, предвидени с нормата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. В хода на административното производство търсещият закрила не е заявил наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. При проведеното интервю е посочил, че е напуснал Сирия поради страх от войната и несигурността за живота, но не и конкретни основателни опасения от преследване. Напротив, изрично е заявил, че спрямо него или негови роднини не е оказвано насилие, не е арестуван или задържан. В случая не се установява чужденецът да е бил принуден да напусне Сирия и поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. В процесния административен акт е налице подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход и е формиран обоснован извод, възприет и от съда, че спрямо З. Х. не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилно е позоваването на съда на постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съобразно разрешението, дадено с посоченото решение на СЕС, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Изцяло се споделя приетото от административния съд относно ситуацията в Сирия, както и изводът, че в случая не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилен е и изводът на съда, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната по произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципа non refoulement - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. В случая необходимостта от защита на най-висшият интерес на детето кандидат за закрила е обсъдена, както от административния орган, така и от първоинстанционния съд. Според чл. 6а ЗУБ, преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето /ЗЗкД/, като по аргумент от препращащата разпоредба на § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, най-добрият интерес на детето е преценка на: а/ желанията и чувствата на детето; б/ физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/ възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г/ опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д/ способността на родителите да се грижат за детето; е/ последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж/ други обстоятелства, имащи отношение към детето. Същевременно, най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, поради което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, при липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели, какъвто е разглеждания случай. В хода на административното и съдебното производства са съобразени интересите на детето. По гореизложените съображения, решението, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,