Решение № 9396 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3584/2013 г.

Решение № 9396 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3584/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Недиком" ООД със седалище в гр. Свищов, представлявано от управителя Емил Цанов срещу решение № 35/2013 г., постановено по адм. д. № 978/2012 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № 41 от 19.07.2012 г. на орган по приходите в Община Свищов, потвърден с решение № 94-Ж-98/2012 г. на кмета на Община Свищов. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. Ответникът кметът на Община Свищов, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По установените от първоинстанционния съд съд факти страните не спорят. Дружеството притежава недвижим имот в гр. Свищов по силата на н. а. № 6, т. 4, рег. № 6328, н. д. № 793 от 2000 г. на РС - Свищов. С първоначалната декларация собственикът е заявил само частта от него, попадаща в регулационния план на населеното място. В началото на 2005 г. с нова декларация по чл. 17 от ЗМДТ дружеството е описало целия имот по нотариалния акт, включително и частта, намираща се извън регулация, като това обстоятелство изрично е посочено в декларацията. За периода 2005 г. - 2010 г. е заплащало всички определени суми, дължими за такса битови отпадъци. С молба от 17.05.2011 г. до кмета на Община Свищов дружеството е поискало възстановяване на недължимо платени от него суми за такса битови отпадъци за периода 2006 г. - 2010 г. с твърдението, че част от имота до 2011 г. е със статут на земеделска земя, поради което и такса за битови отпадъци не се дължи от собственика. По така направеното искане и съобразно дадените указания с влязло в сила решение по адм. д. № 726/2011 г. на АС - Велико Търново определеният от кмета на общината орган по приходите е извършил проверка по реда на чл. 129, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В резултат на направените констатации е издал Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № 41 от 19.07.2012 г., потвърден с решение № 94-Ж-98/2012 г. на кмета на Община Свищов. Приел е, че няма основание на дружеството да бъдат възстановени платени суми за такса битови отпадъци и лихви за просрочие за процесния период. Първоинстанционният съд правилно е приел, че атакуваният административен акт е акт за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК, а не акт за установяване на задължения по декларация. От фактическа страна е установил, че целият имот представлява производствена площадка с начин на ползване - друга производствена база-склад, поради което е направил извод, че се касае за единна производствена площадка, независимо каква част от нея попада в регулация. Тъй като производствената база не може да бъде разделена и да се приеме, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване се осъществяват от общината за част от този имот съдът е заключил, че частта от имота, която е извън регулация, не представлява земеделска земя и не се използва като такава, а е използвана като производствена база на дружеството. Приел е, че декларирането на имота е неотносимо към дължимостта на ТБО, тъй като таксата се дължи по силата на закона. Поради това, при липса на някое от изключенията по чл. 71 от ЗМДТ, таксата битови отпадъци не е недължимо платена, а издаденият акт е законосъобразен. Съдът е приел, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване се предоставят комплексно от общината, поради което и ТБО се дължи за изследвания период. Касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По силата на чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК за материалната законосъобразност на акта съдът следи и служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Според чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Релевантно за преценката на дължимостта на ТБО е обстоятелството дали дейностите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ са организирани и осъществявани от общината по отношение на процесния недвижим имот, защото по същество спорът се свежда именно до това - налице ли е фактическо и правно основание за имота да се събира такса битови отпадъци, ако е извън територията на обслужване от страна на общината. Териториалният обхват на общината като административно-териториална единица е различен от територията на общината, за която същата е организирала дейности по сметосъбиране, сметопочистване и сметоизвозване. По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ тази територия се определя със заповед на кмета. Поради това ирелевантен е направеният анализ попада ли имотът в регулация, респ. каква част от него и как е деклариран. Въпросът по същество е попада ли имотът в обхвата на заповедта на кмета на общината за реално предоставяне на посочените услуги. Макар и заплащани от задълженото дружество, предметът на проверка за законосъобразност е акт, издаден по искане за възстановяване на недължимо платени суми именно с такива твърдения. По делото не е приложена нито заповед на кмета, нито са събирани доказателства за основателността на задълженията за ТБО, без да са изследвани относимите факти и обстоятелства. Предназначението и начина на ползване на имота не поражда никакви правни последици, доколкото за дължимостта на ТБО е от значение да се установи генерират ли се отпадъци от него и как същите кореспондират на възприетия метод на изчислението им в одобрената от Общинския съвет план-сметка по чл. 66 от ЗМДТ. На второ място, следва да бъде установено извършвани ли са дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване, за да се прецени приложимостта на предвидените изключения в чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ. Поради това настоящият състав счита, че анализът на поделяемостта на имота с оглед статута на отделните части от него и начина им на деклариране пред общината е ирелевантен за конкретния казус. Делото не е изяснено от фактическа страна, като първоинстанционният съд не е събрал относими за спора доказателства, върху които да обоснове правните си изводи по конкретния предмет на спора. Налице е допуснато съществено процесуално нарушение, обусловило и необосноваността на съдебният акт, доколкото съдът е обсъждал ирелевантни въпроси, без да установи откъде и въз основа на какви относими доказателства формира решаващите по делото правни изводи. Това води до неправилност на решението, което налага отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд