Решение № 8816 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6130/2016 г.

Решение № 8816 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6130/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. М. от гр. Г., подадена чрез адв. В. Москов, срещу решение № 16/21.03.2016 г. по адм. дело № 238/2015 г. на Административен съд-Г., с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо изх. № 02- 070- 650- /1392 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ по подадено от него заявление за подпомагане с УИН 07/230614/37238 в частта, с която му е отказано изплащане на финансова помощ по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 14 876.38 лв. и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 6994.53 лв. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с основни съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че е немотивиран, освен че бил постановен в нарушение на административно-производствените правила-предвид неизвършени проверки на място от ДФЗ, и при допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на материалноправните предпоставки за постановяване на оспорения отказ по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП. Развити са и съображения, че съдът допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид безкритично съобразяване на изводите му с приетата съдебно-техническа експертиза. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител, в писмено становище поддържа касационната си жалба. О.-З.-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изпраща представител. В писмен отговор и писмено становище, чрез. юрк. Ст. Тодоров, оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът обосновано е приел възраженията по определяне на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за неоснователни, както и че възражението за преждевременно направени снимки не може да се приеме, защото при подаване на заявлението е декларирано, че заявените площи са в добро земеделско състояние по смисъла на Наредба № 5/2010 г. Отнасящият се към това Национален стандарт 4.1. посочва срокове за косене на постоянно затревени площи, но извършването на тези действия не е свързано с извършване на проверен, включително и не е въведено законодателно изискване аероснимки на площите да се правят след косенето. Допълва съображенията като сочи и че извършването на административните кръстосани проверки не е обвързано от участие на заявителя, поради което възражението за това, че същият е "субект извън процедурата" е неотносимо към законосъобразността на акта, предвид същността на СИЗП, която се поддържа от МЗХГ и е система от компютъризирана база данни, използвана от ДФЗ при проведените по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП проверки. Условията и реда за поддържане и достъп да системата са регламентирани в Наредба № 105/2006 г., като в чл. 24 са посочени правилата за проверките. Такива проверки са извършени и на подаденото заявление /за допустимост на земеделските площи, както и предвидените кръстосани проверки/. От данните за извършването им не може да се направи извод за нарушения в процедурата, каквито се твърдят от жалбоподателя, поради което и в тази част касационната жалба намира за неоснователна. Счита и че установяването на недопустимост на площите е направено въз основа на доказателствата, при което е приложен правилно материалния закон. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП отказът за плащане по СЕПП се прави когато заявените площи не са включени в специализирания слой за съответната година, като в конкретния казус е относима заповед от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, която не е оспорена. Намира и че при издаване на акта са изпълнени изискванията по чл. 59, ал. 2 и 4 от АПК за излагане на фактически и правни основания-основанията за недопустимите площи се установяват от данните по преписката, на които административният орган се позовава в уведомителното писмо и които, съгласно ТР № 16/1975 г., обективират мотивите на административния орган. В таблицата към уведомителното писмо са посочени площите, установени след извършване на административни проверки -след прилагане на чл. 17 и 18 от Наредба № 5/2009 г., които не се стопанисват и попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Данните за това се подкрепят и от заключението на приетата експертиза, въз основа на която са направени изводите в решението. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд- Г. е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо изх. № 02- 070- 650- /1392 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., по подадено от него заявление за подпомагане с УИН 07/230614/37238 от 23.06.2014 г., с което, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г., му е отказано финансово подпомагане по СЕПП и на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. във вр. с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. по НР1 -с мотиви, че при извършените кръстосани проверки е установено, че за части от 11 от заявените БЗС е установено, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., както и че кандидатът за части от 5 БЗС кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане. Оспорващият възразил, че в оспореното УП липсват фактически основания за постановяване на акта, както и че са налице нарушения на административнопроизводствените правила, изискващи установяване на всички обстоятелства от значение за спора чрез извършване на предвидените административни процедури, вкл. проверки на място след надлежно уведомяване на кандидата. Развил и доводи, че специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние", одобрен със заповед на министъра на земеделието и храните, е създаден без да са обновени цифровите ортофото карти, т. е. без надлежна актуализация на същите, поради което не били налице материалноправните предпоставки за постановяване на оспорения отказ, а и не било необходимо обжалването на Заповед № РД46-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой площи, допустими за подпомагане за кампания 2014 г. Така обосновал съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби. Съдът преценил оспорения пред него административен акт за валиден-издаден от компетентен орган-заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП /предвид Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. и Протокол № 66 от заседание на УС на ДФЗ от 29.08.2014 г./ и в предвидената в чл. 59 АПК форма. В тази връзка съобразил изложените основания в оспореното УП и таблиците към него- с пояснителните бележки към последните и с посочени площи, приети за недопустими за подпомагане по СЕПП и НР1, ведно с данните от административната преписка. Намерил оспореното писмо за издадено без нарушения на административнопроизводствените правила и за материално законосъобразно. Последният извод извел от факта, че при извършени кръстосани административни проверки е установено несъответствие-установените като недопустими за подпомагане части от парцели /БЗС/ с посочени идентификатори, като общият размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП е 9, 35ха, при заявена за подпомагане площ по тази мярка 49, 43ха, с процент на установените като неподходящи за подпомагане т. е. наддекларирани площи - 23, 3%, съответно с общ размер на недопустимите за подпомагане площи по НР1 -8, 27ха, при декларирана за подпомагане площ по тази мярка -27, 51ха, с процент на установените като неподходящи за подпомагане, т. е. наддекларирани площи - 43%. Съобразил и обстоятелството, че оспорващият не е подал възражение срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г., нито е обжалвал Заповед № РД46-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой площи, допустими за подпомагане за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото и кредитирана съдебно-техническа експертиза приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че процесните БЗС-та попадат извън допустимия слой, който е приложен правилно от ДФЗ. Съобразил и факта, че в заключението си, а и при изслушването му вещото лице е посочило, че при извършените административни проверки по заявлението на оспорващия не са констатирани площи, заявени от повече от един земеделски стопанин /двойно заявени/, т. е. не е налице застъпване с други кандидати, респ. и не е провеждана процедурата по изясняване на двойно заявени площи. Приел, че установеното от вещото лице обуславя заключение за законосъобразност на постановения отказ. С оглед на безспорно установеното, посочено по-горе, съдът счел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за СЕПП и чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. във вр. с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони и мярка 212"Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони -за НР1. По тези съображения отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с приложимата материалноправна уредба и е обосновано. Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател с твърдение, че съдът игнорирал липсата на мотиви, обосноваващи основания за отказано финансиране. Този извод се налага от посоченото по-горе съдържание на оспореното УП, с приложените две таблици, като в уведомителното писмо изрично е посочено правното основание за отказа по двете схеми и фактическите основания, мотивирали административния орган да вземе решението- съответни на цитираните в акта правни основания. В случая няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, посочените в таблиците парцели, както и площ, която е приета за недопустима за подпомагане по всяка схема, ведно с данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия, а и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че неправилно съдът е направил извод за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на уведомителното писмо. Те не намират опора в доказателствата по делото и закона, тъй като писмените доказателства - протоколи от извършените административни проверки и заключението на вещото лице безспорно установяват, че процесните БЗС-та, заявени за подпомагане от жалбоподателя, са изцяло или частично недопустими за подпомагане и не попадат в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., който извод се налага и с оглед приложените по делото протоколи за проверки. Съображението, че приложената към заключението аерофотоснимка приличала "повече на картина, отколкото на аерофотоснимка" не е правен довод. Т. е. не е налице нарушение, още по-малко съществено, каквото е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице, откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съобразно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4 кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 или когато: т. 6 заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за процесните площи. В случая, с оглед на конкретния размер на наддеклариране и съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията- законосъобразен е отказът на административния орган за отпускане на помощ по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1/. Изводите на съда са съобразени с безспорно установения по делото с експертизата факт, че е в случая са налице посочените по-горе несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи, и като такива недопустими за подпомагане. По отношение на следващото възражение съдът намира за необходимо да посочи, че оторизирането на заявените за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Този регистър се създава, поддържа и обновява от Министерството на земеделието и храните - чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2, в това число и системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. В изпълните на тази делегация е приета Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., в сила от 11.03.2014 г., данните в СИЗП за физическите блокове и специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" се обновяват ежегодно чрез дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофотокарта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане или чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях. В чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. е предвидено, че теренните проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните и не са проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП. Резултатите от тях се отразяват в контролни доклади, които служат за обновяване на информацията в СИЗП. По отношение на последния довод - за неизвършена нова проверка следва да се посочи, че съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията, Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършени административни проверки по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно посочения по-горе регламент се прави на случаен принцип само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят очевидно не е попаднал. Горното обосновава извод, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба. Оттук следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Няма данни, обосноваващи извод и за неспазен принцип на чл. 11 от АПК. Неоснователен е основният довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът не съобразил липсата на основания за отказано, респ. намалено финансиране. Той не намира опора в доказателствата по делото и закона, тъй като процесните площи попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, предвид "неправилно кредитиране" на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Първо-защото заключението на вещото лице не е оспорено от пълномощника на жалбоподателя -видно от протокол на откритото съдебно заседание - л. 41 от делото. Второ-защото отново противно на твърдяното, съдът обосновано е съобразил решението си с него, поради това, че е компетентно и обективно изготвено, а и с оглед обстоятелството, че констатациите в него кореспондират на данните от извършените проверки. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,