Решение № 183 от 9.1.2023 г. на ВАС, IV о.
ВАСЧетвърто отделение09.01.2023 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 122/30.06.2022 г., постановено по адм. дело 125/2022 г. по описа на Административен съд-Ямбол.
ОСЪЖДА К. Факирев в качеството му на ЕТ К. Факирев, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол, [улица], да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА/п/ МИРА РАЙЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Факирев в качеството му на ЕТ К. Факирев, със седалище гр. Ямбол, чрез процесуалния представител адв. Ж. Табурова, срещу решение 122/30.06.2022 г., постановено по адм. дело 125/2022 г. по описа на Административен съд-Ямбол. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира неговата отмяна ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) в писмено становище, подадено чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт С. Ганев, оспорва касационната жалба и моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касационния жалбоподател. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на К. Факирев, действащ като ЕТ К. Факирев, срещу заповед 03-РД/955/22.03.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която на основание чл. 89, ал. 1 и 2, чл. 91, ал. 2, т. 5, чл. 92, ал. 8 и ал. 11а и чл. 95 от Наредба 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г. /Наредба 6/26.10.2018 г./ му е отказано финансово подпомагане в размер на 77 934.50 лв по заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка Кризисно съхранение на вино с ИН: 2935020033 от 11.03.2021 г. Пред първостепенния съд е събрана административната преписка по издаване на оспорения акт, включително е приобщено адм. дело 263/2021 г. по описа на Административен съд-Ямбол, с постановеното по него решение 201/10.11.2021 г., с което, е отменена, като незаконосъобразна, заповед 03-РД/2983/14.09.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансово подпомагане по същото заявление за предоставяне на помощ ИН: 2935020033/11.03.2021 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението. Първостепенния съд е приел, че са налице фактически основания за частичен отказ от предоставяне на финансова помощ и е формирал извод за законосъобразност на атакуваната заповед. В обобщени мотиви, водещите съображения на първоинстанционния съд, за да отхвърли жалбата на едноличния търговец, са две: първото от тях е, че заявените за финансова помощ по мярката 184 810 литра вино по партиди А 09-2018, А 10-2018, А 11-2018, А 12-2018 и А 13-2018 не са собственост на К. Факирев в качеството му на ЕТ К. Факирев към датата на подаване на заявката за подпомагане, предвид което е налице материалноправната предпоставка по чл. 92, ал. 2, т. 5 от Наредба 6/26.10.2018 г. за частичен отказ от предоставяне на финансиране; другото съображение на съда е, че предвид законосъобразно извършената повторна проверка на виното през февруари 2022 г., неоспорените резултати от която сочат на нарушени органолептични свойства на виното, то предвид разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от Наредба 6/26.10.2018 г. от страна на административния орган законосъобразно е отказано финансиране и за тези две партиди вина. Така мотивиран, административният съд е постановил атакуваното решение, с което е отхвърлил подадената от К. Факирев в качеството му на ЕТ К. Факирев жалба срещу заповед 03-РД/955/22.03.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, и го е осъдил да заплати на ДФЗ сторените разноски в първоинстанционното производство. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания, налагащи отмяната на оспорения съдебен акт. При всестранно и вярно установена фактическа обстановка, изцяло обусловена от приобщените по делото доказателства, административният съд е формирал обосновани и законосъобразни правни изводи, за които е изложил конкретни мотиви. Оплакванията на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Съдебният състав възприема изцяло фактическите и правните установявания на първостепенния съд, обосновали извода му за законосъобразност на атакуваната заповед, като споделя посочените в решението мотиви, които намира за ненужно да възпроизвежда в настоящото решение предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на първостепенния съд, че виното по партиди А 09-2018, А 10-2018, А 11-2018, А 12-2018 и А 13-2018 не е станало негова собственост с подписването на договора от 30.10.2018 г. Тезата на касатора е, че той се легитимира, като собственик на виното, с договор за отговорно пазене на вино, подписан на посочената дата, за който твърди, че по съществото си е договор за търговска продажба. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че от конкретното съдържание на представения договор за отговорно пазене на вино (л. 64 от делото) по никакъв начин не може да се извлече извод за постигнато между подписалите го страни съгласие относно продажбата на оставените за отговорно пазене вина. Приложеният договор за отговорно пазене не притежава белезите на договор за продажба, като в него липсват каквито и да било клаузи, обективиращи съглашение между страните относно продаваната вещ и нейната цена, като основни и задължителни елементи на договора за продажба. Както обосновано е счел и съдът, заявеното за подпомагане вино по партиди А 09-2018, А 10-2018, А 11-2018, А 12-2018 и А 13-2018 е станало собственост на К. Факирев, действащ като ЕТ К. Факирев, след подаване на заявлението за предоставяне на финансова помощ ИН: 2935020033 от 11.03.2021 г., респективно, налице е и основание за отказ от финансово подпомагане за тези партиди. Действително, както твърди и касационният жалбоподател, договорът за продажба е консенсуален, неформален договор, но след като в разглеждания случай не е доказано наличието на постигнато съгласие между Съндайл Уайъри ЕООД и едноличния търговец за продажбата на заявените за подпомагане, посочени по-горе пет партиди вино преди подаване на заявлението, то правилно съдът е приел за недоказана тезата на жалбоподателя. Неоснователна е и другата група оплакванията на касационния жалбоподател. Настоящата инстанция не споделя довода на кадатора за незаконосъобразно извършена повторна проверка на виното по партиди БСБ-07-19 и ЧКП-08-19 след връщането на преписката за произнасяне от административния орган. В тази връзка следва да се подчертае, че предвид конкретно дадените с решение 201/10.11.2021 г., постановено по адм. дело 263/2021 г. по описа на Административен съд-Ямбол, задължителни указания, извършената от органа проверка на свойствата на заявеното за подпомагане вино през февруари 2022 г. не е незаконосъобразна, а резултатите от нея законосъобразно са взети предвид от административния орган при издаването на атакувания пред първостепенния съд административен акт. Според чл. 89, ал. 2 от Наредба 6/26.10.2018 г. мярка Кризисно съхранение на вино се прилага за произведени в страната вина, временно оттеглени от пазара и съхранени в складове или помещения за съхранение в обекти за производство на вино, поради липса на възможност за търговска реализация, а според съображение 8 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/592 на Комисията от 30.04.2020 г. относно временни извънредни мерки за дерогация от някои разпоредби на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета с цел преодоляване на смущенията на пазара в сектора на плодовете и зеленчуците и лозаро-винарския сектор, породени от пандемията от COVID-19 и свързаните с нея мерки, помощта за кризисно съхранение е мярка, с която следва временно да бъдат оттеглени определени количества вино от пазара и постепенно да се възстанови неговата икономическа жизнеспособност. Следователно, прилагането на мярката предполага предоставянето на финансова помощ единствено и само по отношение на годно за търговска реализация вино, което е такова не само в периода на съхранението, но и към датата на вземане на решение относно предоставянето на помощта. В реда на тези мотиви, законосъобразен се явява изводът на съда, че не са налице основанията на закона да бъде предоставена финансова помощ за съхранение на вино, за което към датата на решението за предоставяне на помощта е безспорно установено, че е с нарушени органолептични свойства, с аромат, който не е характерен за вино и има прозрачен вид, тоест за вино, което вече е негодно за реализиране на пазара. По изложените съображения и установената липса на отменителни основания, настоящият съдебен състав, счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за заплащане на направените разноски е неоснователна, а предявеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателно. Такова следва да бъде присъдено в размер на 100 лв, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,