Решение № 10584 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15817/2013 г.

Решение № 10584 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15817/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иво Борисов Чебишев, гр. София, бул. "Черни връх" № 15, ет. 5, ап. 13, срещу решение № 2074 от 2.10.2013 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 985/2013 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Чебишев срещу принудителна административна мярка - принудително преместване на моторно превозно средство, разпоредена от служител на сектор "Общинска полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, на 15.03.2013 г., отхвърлил съединения иск за претърпени имуществени вреди в размер на 41, 20 лв. и неимуществени вреди в размер на 700, 00 лв., осъдил Чебишев да заплати разноските по делото. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че по делото не е безспорно доказано, че по начина, по който е било паркирано моторното превозно средство се създава опасност за пешеходците, а това води до необоснованост на извода на съда. За твърдяното нарушение не е издаден акт или фиш, а от представения снимков материал и докладна записка не може да се направи обоснован извод, че по отношение на пешеходците е създадена опасност. От доказателствата по делото не се установя наличие на пешеходна пътека по смисъла на § 6, т. 54 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Счита, че не са налице законовите изисквания на чл. 168, ал. 1 и 2 ЗДвП. Счита, че евентуалното деяние, което се твърди, че извършил, се санкционира и е съставомерно по друг състав и по друг ред - чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, установява се с акт за установяване на административно нарушение и наказание "глоба", а не с репатриране. Счита, че е нарушено правото му защита, тъй като от наказателния паркинг не му предоставили никакъв документ, от който да е видно основанието на наложената санкция. Моли съда като отмени наложената му принудителна мярка да му присъди обезщетение за имуществени вреди в размер на 41, 20 лв. и неимуществени вреди в размер на 700, 00 лв. Излага подробно в какво се изразяват претърпените от него физически и психически неудобства, притеснения, страх и стрес в резултат на принудителното премествана на превозното му средство. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Община Пловдив, счита същата за неоснователна. Съдът правилно, с оглед на доказателствата по делото, установил извършване на нарушението - паркиране върху пешеходна пътека, с което е създадена опасност и е направено невъзможно преминаването на други участници в движението. С оглед на законосъобразната принудителна административна мярка правилно съдът отхвърлил и съединения иск. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Димитрина Петкова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обоснован е изводът на съда за законосъобразност на оспорената принудителна административна мярка. Безспорно автомобилът е паркиран върху пешеходна пътека и е създал опасност за другите участници в движението. Изводът на съда за правилното приложение на Закона за движение по пътищата е законосъобразен, поради което е правилен и извода, че не са налице основания за уважаване на претенцията. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на ожалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на 15.03.2013 г. Чебишев паркирал лек автомобил марка "Хонда", регистрационен № СА 6870 ВХ, в гр. Пловдив, на ул. "Карловска" до № 2. Автомобилът бил паркиран върху пешеходна пътека, като правел невъзможно преминаването и създавал опасност за пешеходците. По устно разпореждане на Стефан Каменов Модев, старши полицай в сектор "Общинска полиция", в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, паркираният автомобил бил принудително преместен на наказателен паркинг, находящ се на ул. "Константин Величков". За мярката органът съставил докладна записка и три броя снимки. За преместването и престоя на наказателния паркинг Чебишев заплатил 41, 20 лв. За плащането бил издаден фискален бон. Със заповед № 120А221 от 27.04.2012 г. кметът на Община Пловдив определил длъжностните лица от Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, които да осъществяват контрол и да съставят актове за установяване на административни нарушения по реда на Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив. Определени били държавните служители, категории "Б", "В", "Г", "Д" и "Е" от структурните звена на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в т. ч. сектор "Общинска полиция". С решение № 17 от 19.01.2012 г. по протокол № 17 Общински съвет - Пловдив приел Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" (Правилника). Съгласно чл. 6 от Правилника общинското предприятие, съвместно с общинската полиция, осъществява принудително отстраняване на неправилно паркирани автомобили със специализирано превозно средство до определени за целта паркинги между които и наказателен паркинг на ул. "Константин Величков". В хода на съдебното производство съдът разпитал като свидетел разпоредилия мярката полицай. Въз основа на така установените по делото факти съдът приел от правна страна, че оспорената принудителна мярка е издадена от компетентен орган - служител на общинска полиция, попадащ в кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 ЗДвП. Приел, че по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмената форма не е задължителна за мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Приел, че мярката е и материално законосъобразна - репатрираният автомобил бил паркиран неправилно върху пешеходна пътека, с което създавал опасност за участниците в движението, което е доказано от докладната записка, снимковия материал и показанията на свидетеля. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената мярка и отхвърлил жалбата и предявения иск за вреди. Обжалваното решение е недопустимо. Видно от жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, касаторът сезирал съда с оспорване на законосъобразността на наложената му принудителна административна мярка и с иск за обезщетение на вреди, причинени му от същата тази мярка. Член 204, ал. 2 АПК дава право на адресата на един индивидуален административен акт, какъвто безспорно е наложената на касатора принудителна административна мярка, заедно с оспорването на акта да предяви и иск за обезщетение за вреди от този акт. Целта е процесуална икономия. Но обективното съединяване на двете съдебни производства - по оспорване на индивидуалния административен акт и исковото производство за обезщетение от вреди, не означава, че изискванията, които законодателят е поставил към допустимостта на всяко от производствата и към редовността на сезирането не намират приложение. Напротив. Съдът и при хипотезата на чл. 204, ал. 2 АПК е длъжен да извърши самостоятелна проверка за допустимост на оспорването и на иска, както и самостоятелна проверка за редовността на жалбата и на исковата молба. Разбира се, това не означава, че трябва да изисква от сезиралия го правен субект представянето на самостоятелна жалба и на самостоятелна искова молба. Те могат да бъдат инкорпорирани в един материален носител, но всяка от тях трябва да бъде редовна, т. е да отговаря на изискванията на чл. 150 и 151 АПК за жалбата и на чл. 127 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Ако констатира нередовност на жалбата или на исковата молба съдът следва да укаже на страната отстраняването на нередовностите по реда на чл. 158, ал. 1 АПК и по реда на чл. 129 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По отношение на всяко сезиране съдът трябва да извърши проверка за допустимост и ако установи наличие на абсолютни процесуални пречки за съответното производство - по чл. 159 АПК за жалбата и по чл. 130 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, да го прекрати. Освен, че трябва да извърши самостоятелна проверка за допустимостта и редовността на всяко от исканията, с които е сезиран, съдът следва да конституира и страните в съдебното производство. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК ответник в съдебното производство по оспорване на индивидуален административен акт е органът издал акта. Него съдът трябва да конституира служебно - чл. 154, ал. 1 АПК. Ответник в исковото производство по чл. 204, ал. 2 АПК, съгласно чл. 205 АПК е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. Но него съдът няма правомощието да конституира служебно, тъй като водещо в исковото производство е диспозитивното начало - чл. 6 ГПК, а не служебното начало - чл. 9 АПК, което е водещо в съдебно производство по оспорване на административен акт. Нещо повече, съдът няма правомощие и да напътства ищеца по отношение на кого да предяви иска си, тъй като процесуалната легитимация на ответника е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск и следователно за неговата допустимост (виж решение № 930 от 19.01.2011 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 7944/2010 г.). В случая съдът първо, се произнесъл по законосъобразността на един индивидуален административен акт без по делото да конституира като ответник органът, издал акта. Разпитал го като свидетел. Постановяването на съдебно решение по реда на чл. 145 и сл. АПК без участието на органа, издал акта, т. е. без участието на надлежна страна и в нарушение на задължението на съда по чл. 154, ал. 1 АПК, прави съдебното производство недопустимо. Второ. Произнесъл се по една нередовна искова молба. В искането за обезщетение за вреди, с което касаторът сезирал съда, няма посочен ответник. Без надлежни страни няма правен спор. Никой не спори сам със себе си. Произнасянето по една нередовна искова молба, която не сочи надлежен ответник, прави съдебното производство недопустимо. И трето. Съдът сам, служебно конституирал ответник по предявения иск за обезщетение за вреди. Както бе по-посочено по-горе съдът не може вместо ищеца да определя ответника. Това също прави съдебното производство недопустимо. Видно от изложеното обжалваното съдебно решение е недопустимо и съдът следва да го обезсили. Делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Преди да пристъпи към разглеждане на исканията, с които е сезиран, съдът следва да извърши проверките за допустимост и редовност и едва с оглед на резултата от тях да премине към следващото съдопроизводствено действие. С оглед на изхода от делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по искането на страните за присъждане на разноски. Води от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд