Решение № 11203 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7956/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП), чрез главен юрисконсулт Митева, срещу решение 20514/13.06.2025 година на Административен съд София град по адм.д. 8430/2024 година. С последното съдът е отменил Писмо 26-Б-657/05.08.2024 г., издадено от изпълнителния директор на НАП по Оперативна програма Иновации и конкурентноспособност 2014-2020 по Схема за набиране на заявления за подкрепа Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки. Релевира касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. На първо място излага съображения, че процесното писмо няма характеристиките на индивидуален административен акт, поради което и съдебният акт бил недопустим. Писмото било изпратено на Булреал АД след като с Решение 2041 от 23.02.2023 г. по адм. д. 7814/2022 г. VII отд. на Върховния административен съд на Република България (ВАС) било отменено Решение 3994 от 15.06.2022 г. на Административен съд - София-град по адм. д. 5146/2021 г., отменена Заповед З-ЦУ-1604/28.04.2021 година на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите и преписката била изпратена на органа със задължителни указания по прилагане на закона. С писмото, Булреал АД се уведомявал, че е обективно невъзможно решението на ВАС да бъде изпълнено, тъй като целта на Схемата за набиране на заявления за подкрепа Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки, по която кандидатствал БУЛРЕАЛ АД, е била свързана с преодоляване на икономическите последствия от пандемията от COVID 19 и действието на схемата било до 30.06.2022 година. Към момента на писмото било обективно невъзможно да се осъществи процедура по схемата, тъй като реализирането на предоставянето на средства по същата било ограничено със срок, който отдавна бил изтекъл. Излага съображения за характера на схемата и помощта. На следващо място твърди, че дори и писмото да се приеме като административен акт, или отказ да се разгледа повторно по същество заявление с peг. BG16RFOP002-2.095-5617 на Булреал АД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки, то неправилен е изводът на състава на АССГ за нарушение на чл. 146, т.2 АПК. Органът изложил фактически и правни основания за извода обективиран в писмото. Той се базирали на действието на Временната рамка при изпълнение на схемата; и невъзможността предложението към настоящия момент да се оценява като съвместимо със срочния характер на схемата. С изтичането на срока на схема за помощта, на 30.06.2022 година, се преклудирало и основанието за валидност и съвместимост на помощта. Националните съдилища имали задължение да спазват чл. 108, пар.3 от ДФЕС. В тази насока правилният извод бил за невъзможността да се изпълни съдебното решение по адм. д. 7814/2022 г. VII отд. на Върховния административен съд, тъй като в резултат на него можело да се стигне до отпускане на неправомерна и недопустима помощ, извън правомощията и сроковете на правомощия на органите по временната схема. По изложени подробни съображения, прави искане за обезсилване/евентуално за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът, БУЛРЕАЛ АД, чрез адв. Вълов, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по жалба на БУЛРЕАЛ АД, ЕИК - 131395767, подадена чрез адв. Вълов и адв. Томова, срещу Писмо 26-Б-657/05.08.2024 г., издадено от изп. директор на НАП по Оперативна програма Иновации и конкурентноспособност 2014-2020 по Схема за набиране на заявления за подкрепа Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки. За да отмени оспореното писмо, съдът е приел, че е в процедура по чл. 145 и сл. АПК и едновременно с това, че с оспореното в настоящото производство Писмо 26-Б-657/05.08.2024 г., издадено от изп. директор на НАП по Оперативна програма Иновации и конкурентноспособност 2014-2020 по Схема за набиране на заявления за подкрепа Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки е постановен отказ заявление с peг. BG16RFOP002-2.095-5617 на Булреал АД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки да бъде повторно разгледано по същество и уважено. Съдът е отменил писмото като е приел, че обжалваното уведомително писмо е обективирано в писмена форма, но не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК за задължително съдържание на административния акт. Според съда, оспореният акт не съдържа нито наименование на акта, нито правни основания за издаването му, няма разпоредителна част и указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, изисквания съответно на чл. 59, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 7 АПК. Тъй като актът не бил мотивиран в изискуемата от закона степен, било налице основанието по чл. 146, т. 2 АПК за неговата отмяна. По възраженията на касатора за касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК, съставът на ВАС приема следното: Неправилни са изводите на АССГ, че писмото на директора на НАП е издадено в процедура по заявление с peг. BG16RFOP002-2.095-5617 на Булреал АД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки. Напротив, органът в писмото подробно аргументира срочността на процедурата със срочността на приложената мярка и схема , както и липсата на фактическо и правно основание да се произнесе с акт в процедурата по заявление с peг. BG16RFOP002-2.095-5617 на Булреал АД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки. С обжалваното съдебно решение съдът не е обсъдил характера на акта във връзка с мотивите на органа, а на формално основание е приел незаконосъобразност на същия поради липса на форма. Разпоредбата на чл. 172а, ал. 1 АПК определя съдържанието на съдебното решение. В този смисъл липсата на фактически и относими правни установявания прави акта неправилен поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, т.к. не е налице валидно формирана воля на правораздавателен орган. Съдът е длъжен да мотивира волята си, като разкрие конкретните съображения, довели до този правен резултат. Изискването за мотивираност е заложено в Конституцията на Република България (КРБ/Конституцията) Вж.: чл. 121, ал. 4 КРБ, и е доразвито в чл. 172а, ал. 2 АПК. Според текста на посочената норма от Кодекса, съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и съответните правни изводи. Този анализ не трябва да е формален, а на първо място да се базира на конкретиката по спора. Необосновано в случая съдът като се позовава на липса на форма на обжалвания акт, отменя същия, без да анализира поставения пред него спор и в зависимост от него да прецени в каква процедура се намира. Процедурата по неизпълнение на влязло в сила съдебно решение и производството по обжалване на индивидуален административен акт, или това по жалба срещу отказ да бъде постановен такъв по същество, са различни. В случая съдът е изписал, че е в производство по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 27, ал.1 от ЗУСЕФСУ, без да е изяснено как това съответства на извода му, че органът отказва да разгледа спора по същество, нито в каква процедура по ЗУСЕФСУ са страните по спорното провоотношение. Напротив РУО твърди липса на основание и компетентност за процедиране по схемата и мярката предвид временния й характер. Без да отговори на поставените въпроси за характер на оспореното писмо във връзка с възражението за преценка за съвместимост на помощта при срочна мярка, съдът на формално основание е отменил ИАА по реда на чл. 145 и сл.АПК, без анализ защо и на какво основание приема писмото за такъв ИАА и анализирайки го всъщност като отказ за разглеждане на искането по същество. Последното логично категоризира нарушението на правилото за мотивираност на съдебното решение като порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, в каквато насока е еднопосочната съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя. Всичко изложено налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който установявайки релевантната фактическа обстановка след събиране на относимите и необходими за решаването й доказателства, да формулира и съответните правни изводи по съществото на спора, като започне от фазата на допустимост на жалбата и производството в която тя се разглежда. Връщането на делото за ново разглеждане от първостепенния съд възобновява висящността на спора по главното искане и по тази причина отпада основанието за присъждане на сторените в производството пред АССГ деловодни разноски. Съгласно текста на чл. 226, ал. 3 АПК по направените искания за разноски по делото пред Върховния административен съд се произнася първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение