Решение № 8372 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7689/2018 г.

Решение № 8372 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7689/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, ЕИК 829053806 чрез пълномощника му адв. С. Рафаилов, поправена с допълнителна жалба преди датата на с. з., против Решение № 73 от 19.04.2018 г., постановено по адм. дело № 413/2017 г. по описа на Административен съд- Сливен в частта, с която частично е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 95 от 15.11.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив относно определените с него задължения за такси по Закона за водите и лихви върху тях за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да отмени АУПДВ и в останалата му част, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за всички инстанции.

Касационният жалбоподател, "Водоснабдяване и канализация –Сливен"ООД със седалище гр. Сливен, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. От процесуалния му представител адв. Рафаилов по делото са депозирани писмени бележки по същество с подробно развити в тях доводи за основателност на касационната жалба, съответно –неправилност на съдебното решение в атакуваната с жалбата част.

Ответникът, Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От същия чрез юриск. Д. Пирянкова по делото е депозирано писмено становище с подробно развити в него съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Сливен е образувано по жалба на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 95/15.11.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който по отношение на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД е установено публично държавно вземане във връзка с издадено Разрешително № 0709/12.12.2001 г. за водовземане на подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер на главница 981 830, 08 лева и лихва за забава в размер на 392 020, 78 лева.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД е титуляр на Разрешително № 0709/12.12.2001 г. издадено от Министъра на околната среда и водите, с което му е предоставено правото на водовземане за подземни води чрез водовземни съоръжения - 5 броя тръбни кладенци и 8 броя шахтови кладенци, разположени в землището на с. Бинкос, общ. Сливен, землището на с. Сърцево, общ. Твърдица и землището на с. Близнец, общ. Твърдица, с цел на водоползването - питейно-битови цели, място но водоползване: За питейно-битово водоснабдяване на гр. Нова Загора и селища в община Нова Загора от водоснабдителна група "Черевенаково", с разпределение на разрешеното водно количество: годишно до 5 676 480 куб. м. /год. и краен срок на действие на разрешителното - 12.12.2026 г.

При анализ на събраните по делото доказателства, вкл. и тези, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалвания АУАН, съдът е установил, че дължимите в съответствие с разпоредбите на чл. 194 и чл. 194б ЗВ годишни такси за водоползване по разрешителното са неправилно изчислени от ВиК Сливен ООД и подлежат на корекция, както следва:

1. За периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., отнетите водни маси от ВС Червенаково възлизат на 8791900 м3. Дължимата годишна такса за периода от 0.1.01.2010 г. до 31.12.2010 г. се изчислява съгласно Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. обр. ДВ. бр. 65 от 08.08.2000 г. и възлиза на Т=Е х W- 0, 02 лв/м3 х 8 791 900 м3 = 175838, 00 лв.;

1. За периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. отнетите водни маси от ВС Червенаково възлизат на 7 613 680 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2011 до 31.12.2011 г. се изчислява съгласно Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обр. ДВ. бр. 65 от 08.08.2000 г. и възлиза на: Т=Е х W- 0, 02 лв/м3 х 7 613 680 м3 = 152 273, 60 лв.;

По отношение на периода 01.01.2012 г. -31.12.2016 г. е прието, че дължимите такси са изчислени съгласно действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. обн. ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр. 3 от 10.01.2012 г. в сила от 01.01.2012 г., както следва:

1. За периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. отнетите водни маси от ВС Червенаково възлизат на 8 564 368 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. възлиза на: Т=Е х W= 0, 02 лв/м3 х 8 564 368 м3 = 171 287, 36 лв.;

1. За периода от 01.01.2013 г, до 31.12.2013 г. отнетите водни маси от ВС Червенаково възлизат на 4 180 020 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2013. г. до 31, 12. 2013 г. възлиза на: Т=Е х W— 0, 02 лв/м3 х 4 180 020 м3 = 83 600, 40 лв.;

1. За периода 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. отнетите водни маси от ВС Червенаково възлизат на 7 496 860 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., възлиза на: Т=Е х W- 0, 02 лв/м3 х 7 496 860 м3 = 149 937, 20 лв.;

1. За периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. отнетите води и маси от ВС Червенаково възлизат на 7 014 864 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. възлиза на: Т=Е х W= 0, 02 лв/м3 х 7 014 864 м3 = 140 297, 28 лв.;

1. За периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. отнетите водни маси от ВС Червенаково възлизат на 5 429 812 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г, възлиза на: Т=Е х W= 0, 02 лв/м3 х 5 429 812 м3 = 108596, 24 лв.

АС- Сливен е установил, че с оспорения АУПДВ № 95/15.11.2017 г., издаден от директора на БД "ИБР" е установено по основание и размер задължение на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, гр. Сливен по горепосоченото разрешително, както следва: дължима такса за водовземане от подземни води по разрешително № 0709/12.12.2001 г. издадено от Министъра на околната среда и водите за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г в размер общо на 981 830, 08 лева, ведно с дължима лихва за забава, начислена върху главницата, в размер на 392 020, 78 лева. Констатирано е, че към датата на издаване на АУПДВ от страна на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД не са внасяни суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г. по посоченото разрешително.

По делото пред административния съд е назначена и приета и съдебно-счетоводна експертиза, , съгласно чието заключение задълженията за лихви върху определените с АУПДВ № 95/15.11.2017 г. главни задължения са в общ размер от 384451, 19 лв. Според вещото лице разликата в определения от административния орган в обжалвания административен акт размер на дължимите лихви и този размер, определен от експертизата, се дължи на обстоятелството, че в АУПДВ годишната лихва е изчислена на база 365 дни, а същата е следвало да бъде изчислена на база 360 дни.

Въз основа на тази фактическа установеност, съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен по закон административен орган. Таксите, размерът на които е определен с оспорения АУПДВ, се дължат на основание чл. 194, ал. 1, т. 1 б. "б" ЗВ за осъществено ползване на воден обект с цел водовземане на подземни води.

Административният съд е стигнал до извода, че при издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, в т. ч. с подробно изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Спазени са както процесуалните изисквания, така и материалноправните разпоредби, относими към постановяването на административния акт. В изпълнение на разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ АУПДВ е издаден въз основа на установените с представените по делото констативни протоколи / които, макар и оспорени, не са оборени от жалбоподателя по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК с предвидените в ГПК допустими доказателствени средства / за иззети водни количества по водоизточници за периода 2010-2016 г. Изготвено е уведомително писмо за започване на административно производство по издаване на АУПДВ, като е изпратена и покана за доброволно изпълнение, изготвена въз основа на констативните протоколи от проверка за изпълнение на задълженията.

На следващо място, съдът е приел, че изразходените водни количества, върху които е изчислена таксата за водоползване по АУПДВ, са правилно установени, доколкото същите се базирани на водената от самото дружество-ползувател разчети за ползвани за процесните периоди водни количества, като с констативен протокол № СЛ 598 от 24.10.2017 г. и констативен протокол № Сл 595/20.10.2017; г. е отразена проверката на дневника за добитите водни количества от водоизточниците на ВС Червенаково, воден в ЦПС Червенаково. Този дневник е бил представен от "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД на БД ИБР, поради което и въз основа на отчетените от самия жалбоподател водни количества са изчислени и задълженията му за такса водоползване по години. АС- Сливен е приел по делото, че ползваните количества вода са доказани и вярно отразени както в представените от "ВиК" –Сливен ежегодни справки и / или декларации по чл. 194б от Закона за водите, така и в съставените от служителите на ответника констативни протоколи, които, макар и оспорени от жалбоподателя, не са опровергани от същия относно верността на изложените в тях данни.

АС – Сливен е приел за основателно направеното от жалбоподателя възражение за незаконосъобразност на АУПДВ в частта му за начислени задължения за такса водоползване за периода: 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. в общ размер на 175 838. 00 лв и законни лихви върху същата сума в размер на 123 409. 51 лв за периода от 01.01.2011 г. – 15.11.2017 г. поради изтекла по отношение на главницата погасителна давност / обстоятелство, своевременно наведено като възражение в хода на съдебното производство пред АС-Сливен/ Базирайки се на така направеното възражение за погасяване на част от задълженията по АУПДВ по давност, АС-Сливен е приел, че същото е основателно по отношение таксите за водовземане за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г., доколкото същите е следвало да бъдат внесени до 31.01.2011 г., а 5-годишната давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК спрямо същите изтича на 31.12.2016 г. (или на 01.01.2017 г. по правилото на чл. 22, ал. 3 от ДОПК). Предвид гореизложеното частта от АУПДВ, с която на ВиК Сливен ООД са вменени задължения за такса за водовземане за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. (общ размер от 175 838, 00 лв. и законни лихви от общо 123 409, 51 лв.), е отменена от административния съд като погасена по давност. В останалата част жалбата срещу АУПДВ е отхвърлена като неоснователна, а атакувания с нея административен акт е оставен в сила като законосъобразен.

В частта, в която АУПДВ е отменен, решението е влязло в законна сила и не е предмет на оспорване в настоящото касационно производство.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

ВАС, трето отделение споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт в оспорената му на касация част. АС-Сливен е разгледал детайлно всички, наведени от жалбоподателя пороци, водещи според него до незаконосъобразност на АУПДВ на основанията по чл. 146 от АПК, като е отхвърлил същите като неоснователни с подробно развити доводи в мотивите на съдебния акт доводи. Доколкото твърдените от жалбоподателя пороци на акта са наведени и като касационни основания, водещи до неправилност на съдебното решение - неправилно отчитане на началния момент на дължимост на таксите и съставяне на АУПДВ за неликвидни и неизискуеми вземания, неправилно интерпретиране на предвидената в действалата към датата на съставяне на АУПДВ процедура по чл. 194б от ЗВ за определяне размера и срока на плащане на вземането, настоящата касационна инстанция не намира за необходимо да ги разглежда отделно. Същите оплаквания вече са обсъдени от АС-Сливен в мотивите на обжалваното съдебно решение и са отхвърлени като неоснователни. В частта на тези правни изводи ВАС, трето отделение споделя изцяло мотивите на административния съд, към които препраща с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно.

Разпоредбата на чл. 194 от ЗВ установява заплащането на такси за водовземане, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водоползване по основание са установени със закон, а начинът на изчисляването им и крайната дата, до която същите следва да бъдат заплатени са определени в подзаконов нормативен акт – Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г. отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г. изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г. /отм. С ПМС № 383/29.12.2016 г. /. Тези такси са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година /чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г./, а съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011 г. същите е следвало да бъдат заплатени не по-късно от 31 март на следващата година.

Видно от доказателствата по делото, дължимите такси неправилно са определени от касатора въз основа на представените от него пред административния орган справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б ЗВ за периода 2010 г. - 2016 г.

Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. Изготвена е и покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-106 от 24.10.2017 г., с която Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е поканил "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, да заплати доброволно в седемдневен срок от получаването задълженията си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б "б" от Закона за водите като титуляр по разрешително № 0709/12.12.2001 г на правото на водовземане от подземни води за питейно - битово водоснабдяване на гр. Нова Загора и селища в община Нова Загора от водоснабдителна група "Червенаково", за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г., В поканата се съдържа и уведомление по чл. 26 АПК, че при неплащане на дължимите такси се открива производство по издаване на АУПДВ за цитираните суми.

Видно от разпоредбата на чл. 194б, ал. 1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Съгласно ал. 2 на същия законов текст образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата. В настоящия случай правилно е установено, че посочените количества ползвана вода, съдържаща се в попълваните от ВиК Сливен ежегодни справки и декларации по образец, се разминават със стойностите, отразени в дневника на ежемесечно потребление на отнетата и подадена от ДПС Червенаково вода, отчетена чрез монтираното разходомерно устройство, които стойности правилно са взети предвид при определяне размера на дължимите суми по АУПДВ. Обосновани в тази връзка са развитите от АС - Сливен съображения за правилност на механизма на изчисляване на таксите за водовземане в процесния акт за установяване на държавно вземане.

Неоснователни са и развитите от касационния жалбоподател оплаквания за постановяване на съдебното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на първоинстанционното съдебно производство жалбоподателят не е оспорил представения с административната преписка и послужил като база за съставяне на констативните протоколи, както и за определяне на ползваните количества вода в АУПДВ л. 24/ "Дневник за данните от измерванията на добиваните водни количества". Само ако беше оспорил съдържанието на този дневник, послужил като основание за издаване както на констативните протоколи, така и на АУПДВ, само тогава би имало смисъл от допускане на поисканата от жалбоподателя съдебно-технологична експертиза за определяне на замерените със спец. техническо устройство водни количества за процесния период.

По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение в атакуваното с нея част като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение