Решение № 535 от 7.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 564/2009 г.

Решение № 535 от 7.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 564/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите К. К., Х. Х. и Т. Т. срещу решение № 141 от 22.06.2009 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 181/2009 г. Касационната жалба обективира израз на недоволство от гражданскоправната част на визирания съдебен акт, с аргументация за допуснати от въззивната инстанция нарушения на чл. 88, ал. 3 от процесуалния закон, предпоставили неправилно разглеждане на делото по предявените и приети в наказателния процес граждански искове. Депозирана е жалба и от конституираната в качеството на граждански ищец Д. агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", Териториална дирекция "Държавен резерв"-гр. Бургас, с релевирани оплаквания за незаконосъобразно определяне на размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди в обявената от първоинстанционния съд присъда № 133/13.11.2008 г., предмет на инстанционен контрол от АС-Пловдив. В съдебно заседание на 3.12.2009 г. пред касационната инстанция се явява упълномощено от Териториална дирекция "Държавен резерв"-гр. Бургас лице, което пледира за уважаване на подадената касационна жалба. В настоящото производство подсъдимите и договорните им защитници, надлежно уведомени не участват лично. Процесуален представител не изпраща и встъпилият в процеса граждански ищец "Автобусни превози" ЕООД - С. З., редовно призован по делото. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност и необоснованост на доводите и възраженията в жалбите, но поставя акцент, че по същите се дължи произнасяне в рамките на инстанционния контрол след постановяване на съответен акт от първостепенния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на с. те и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 133/13.11.2008 г., постановена по НОХД № 302/2005 г., Окръжен съд С. З. е признал К. Р. К., Х. Р. Х. и Т. Д. Т. за виновни в извършени престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 1 и ал. 2 НК, като ангажирал тяхната наказателна и гражданска отговорност. С обжалваното въззивно решение от 22.06.2009 г. Пловдивски АС, след изрично заявена от подсъдимите лица воля за правоприлагане на Закона за амнистия, обнародван в ДВ, бр. 26/7.04.2009 г. и действуващ от 22.04.2009 г., в съответствие с изискванията на чл. 334, т. 4 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 2 НК и с императивните предписания на чл. 1 от визирания ЗА, първоинстанционната присъда е отменена в наказателно-осъдителната част, К. К., Х. Х. и Т. Т. освободени от наказателна отговорност и прекратено наказателното производство по делото. С атакувания съдебен акт на основание чл. 317 НПК, сочещ на субсидиарно приложение на правилата за производство пред първата инстанция и при съблюдаване разпоредбата на чл. 307 НПК е осъществен контрол и по отношение на гражданскоправната част на присъдата. Констатираните от въззивния състав процесуални нарушения, изразяващи се в пропуски при изясняване на активната легитимация на встъпилото в качеството на граждански ищец-дружество "Автобусни превози", в непълнота и в липса на мотиви досежно обстоятелствата, релевантни за основателността и размера на приетите в наказателния процес искови претенции, са обосновали отмяна на първостепенния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на Старозагорски окръжен съд. Касационните жалби, подадени от подсъдимите К., Х. и Т., и от гражданския ищец ДА "Държавен резерв и военновременни запаси", ТД "Държавен резерв"-гр. Бургас са НЕДОПУСТИМИ. Производството по инстанционен контрол, предпоставящо реализиране на възложената на ВКС компетентност е уредено в чл. 346-355 НПК. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в цитираната нормативна база процесуални разпоредби обуславят определени предели на касационната проверка, лимитирани от предмета на касационно обжалване, касационните основания и подкрепящите ги данни, и процесуалните възможности на встъпилите в производството субекти. Установеният в чл. 346 НПК, регламент изчерпателно посочва съдебните актове, подлежащи на контрол от Върховния касационен съд. Интерпретацията на визираната процесуална норма, във връзка с очертаните в чл. 334 - чл. 338 от НПК правомощия на въззивната инстанция, формират заключение че всички нови присъди, решения и определения, с които апелативните съдилища прекратяват, спират или преграждат пътя на наказателния процес, съответно финализират въззивното производство, с изключение на тези с приложение на института на чл. 78А от НК и на обявените по чл. 334, т. 1 НПК, са включени в обхвата на касационната проверка. Въззивно решение № 141/22.06.2009 г. на Пловдивски АС, в частта с която е отменена гражданско-осъдителната първоинстанционна присъда и делото върнато за ново разглеждане на Окръжен съд С. З., не е от категорията на обжалваемите и контролирани от касационната инстанция въззивни съдебни актове, на каквито доводи и съпровождащи ги претенции сочат депозираните жалби. По своите съдържание и характеристики, в очертаната част атакуваното решение представлява постановен при предвидените в чл. 334, т. 1 НПК условия и ред съдебен акт, който не само не препятствува развитието на съдебното производство, но по силата на задължителните указания на въззивния състав относно стадия за разглеждане на делото, обезпечава повторно произнасяне от първостепенния съд и при упражнени процесуални възможности по обжалване - последваща проверка в рамките на инстанционния контрол. По изложените съображения, настоящият съд счита, че касационните жалби на подсъдимите лица и на конституираната в качеството на граждански ищец ДА "Държавен резерв и военновременни запаси", ТД "Държавен резерв"-гр. Бургас, срещу решение на Апелативен съд-Пловдив от 22.06.2009 г., постановено по ВНОХД№ 181/2009 г., като процесуално недопустими следва да бъдат оставени без разглеждане и касационното производство по дело № 564/2009 г., по описа на ВКС, III н. о. да бъде прекратено. Воден от гореизложеното, и на основание чл. 346, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение