Решение № 12868 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5371/2011 г.

Решение № 12868 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5371/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Полина Димитрова Димитрова от гр. София, против решение № 499 от 07.02.2011 г., постановено по административно дело № 8739 по описа за 2010 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу решение № 519 от 22.10.2010 г. на директора на Столичното управление "Социално осигуряване" (СУСО) при НОИ, с което е оставена без уважение жалба вх. № РВ-ПОВН-667 от 08.10.2010 г. срещу разпореждане № РВ-ПОВН-667 от 17.09.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в СУСО за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 23.09.2008 г. до 27.03.2009 г., вкл., в размер на общо 1930, 17 лева. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на СУСО при НОИ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Даниела Петрова, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - София-град, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Полина Димитрова Димитрова от гр. София решение № 519 от 22.10.2010 г. на директора на СУСО при НОИ, с което е потвърдено разпореждане № РВ-ПОВН-667 от 17.09.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. С последното е разпоредено Полина Димитрова да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 23.09.2008 г. до 27.03.2009 г. (включително) парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 1930,17 лева, от които 1420 лева главница и 510,17 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането поради настаняване на детето в детско заведение. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен като поставен в съответствие с чл. 53, ал. 4 от КСО, според който ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно е било посещавано детското заведение, и е отхвърлил като неоснователна жалбата на Полина Димитрова Димитрова срещу оспорваното решение на директора на СУСО. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. От данните по делото съдът е установил безспорно, че Полина Димитрова Димитрова е работила по трудов договор с "Ей Пи Консулт" ООД и е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 от КСО в платен отпуск, разрешен със заповед № 001 от 09.01.2008 г. на работодателя й на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за времето от 09.01.2009 г. до 27.03.2009 г. (навършване 2-годишна възраст на детето). В заявлението-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, представено на 09.01.2009 г. в СУСО, касаторката е декларирала, че детето й Албена Костадинова Ботева не е настанено в детско заведение и при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства в тридневен срок се задължава да подаде декларация за промяната. Декларирала е също, че ако не изпълни това задължение ще възстанови неправомерно полученото обезщетение заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. При направена от контролните органи на СУСО, проверка въз основа на констативен протокол вх. № 218 от 24.08.2010 г. било установено, че детето Албена Костадинова Ботева е прието в ОДЗ № 30 "Радецки" - гр. София на 23.09.2008 г. и в срока по чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО жалбоподателката Полина Димитрова Димитрова не е подала декларация за промяна на обстоятелствата и не е уведомила СУСО. Това е дало основание за започване на административното производство по издаване на оспорените административни актове - разпореждане и решение. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, според която парично обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че детето на жалбоподателката, родено на 27.03.2007 г., за времето от 23.09.2008 г. до 27.03.2009 г. е било настанено в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 от КСО, Полина Димитрова Димитрова да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. А според чл. 52а от КСО осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 12 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Съгласно чл. 53, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Идеята на законодателя е паричното обезщетение да се получава само от майка на дете, което не е настанено в детско заведение. С чл. 118, ал. 1 от Закона за здравето е предвидено детските ясли да се създават за подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора на заведението и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях. От представена от касационната жалбоподателка справка за присъствените дни на детето е видно, че Албена Костадинова Ботева е посещавала ОДЗ № 30 "Радецки" - гр. София през целия процесен период от 23.09.2008 г. до 27.03.2009 г.. Полина Димитрова е направила възражение относно установеното от административния орган неправомерно получено обезщетение само с оглед на отчитане на дните на посещения на детето в заведението, но не и относно общия му размер. Не са ангажирани доказателства, опровергаващи заключението относно установения размер. Както правилно е посочил съдът, настаняването в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е юридическият факт, изключващ правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за времето на настаняване и е без правно значение за посочените норми дали детето е посещавало реално детското заведение, дали и за какви периоди е отсъствало. В този смисъл, предвид възраженията на касаторката, съдът е дал правилна дефиниция на термина "настанявам", който за целите на социалното осигуряване следва да се тълкува в неразривна връзка с понятието "детско заведение". Не могат да бъдат споделени наведените в тази връзка възражения и доводи в касационната жалба, че "настаняване на дете в детско заведение" не е равнозначно на "приемане на дете в детска ясла". Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този спорен въпрос. През процесния период е била в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 КСО - обн., ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., според който парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че ОДЗ № 30 "Радецки" - гр. София е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. С изменението на чл. 53, ал. 4 КСО - обн., ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., законодателят е уточнил волята си, като текстът на разпоредбата е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието "детско заведение". Настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от 21.12.2010 г. уточнява тази норма в смисъла, в който винаги е била логически тълкувана, а не обуславя извод, че до тази дата приемането на дете в детска ясла не е аналогично с настаняване в детско заведение. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. В случая се касае за обединено детско заведение по чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (детска градина с яслена група), приемът в което се подчинява на два режима: този по чл. 28, ал. 1 ППЗНП - за детската градина и този по чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. - за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях за приема в яслената група. Неоснователно касаторката твърди, че не била доказана нейната недобросъвестност, а такава проявил осигурителният орган, който бил длъжен, но не извършил своевременно служебна проверка за преценка правото й на обезщетение за отглеждане на малко дете. Незнанието или неправилното тълкуване на закона не обуславя добросъвестност на задълженото лице. Добросъвестността се свързва с незнание на релевантни фактически обстоятелства, а в процесния случай касационната жалбоподателка е била наясно със задължението да заяви настаняването на детето в детска ясла. За законосъобразността на процесния административен акт е без правно значение дали е осъществяван или не съответен контрол от административния орган, тъй като в КСО не е предвидена правна възможност за освобождаване от задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми, когато не е осъществен такъв контрол. Посоченият в касационната жалба аргумент за недоказване от административния орган на факта на изплащане на обезщетението по чл. 53 от КСО също е неотносим, тъй като не съществува като основание при оспорването пред административния съд. Това твърдение по същността си е релевантно за материалния спор обстоятелство и не следва да бъде предмет на обжалването. Съгласно чл. 220 АПК, Върховният административен съд преценява приложението на материалния закон въз основа на установените факти от първоинстанционния съд. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка, че детето на касационната жалбоподателка е било записано през периода от 23.09.2008 г. до 27.03.2009 г. в ОДЗ № 30 "Радецки" - гр. София, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административния съд - София-град е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Безспорният факт, че за времето, през което касационната жалбоподателка е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете, същото е било записано в детско заведение, се явява пречка за изплащане на посоченото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, което води до извода, че Полина Димитрова Димитрова е получавала обезщетението недобросъвестно, следователно административният орган законосъобразно е наредил възстановяване на полученото обезщетение за този период ведно с начислената лихва. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако предвидените с тях условия бъдат изпълнени от задълженото лице. По изложените съображения, като е отхвърлил оспорването на актовете на органите на НОИ, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно съдебно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,