Решение № 16203 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16157/2010 г.

Решение № 16203 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16157/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба подадена от Емил Йорданов Иванов от гр. Кюстендил срещу решение № 258 от 19.11.2010 г. по адм. д. № 249/2010 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлено оспорването на заповед № 90028/18.08.2009 г. на ВНД началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Кюстендил за наложена на основание чл. 171, т. 2, б. "д" от ЗДвП принудителна административна мярка "спиране от движение на МПС "ДЕУ Ланос" № хххххх АТ. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се, че неправилно е кредитиран като доказателствено средство протокол, който не е изготвен за нуждите на същото производство, че не е следвало да се кредитира представената справка, изхождаща от Полицейски център за международно сътрудничество, тъй като не представлява официален документ и съдържаща се в нея информация не може да бъде годно доказателствено средство. Ответникът по жалбата е представил писмен отговор. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед съдът е приел, че в нея е посочено правното основание за прилагане на мярката, с което е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 2 АПК, а фактическите основания, макар да не са описани конкретно, се извличат от съдържанието на изрично посочената разпоредба на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, като те касаят неспазване на изискванията, определени с разпоредбата като част от нормативния акт, издаден от Министерството на транспорта по приложение на Закона за автомобилните превози. Посочено е, че спорът е относно действителната дата на първата регистрация на автомобила и след като са изследвани подробно наличните доказателства е прието, че датата на първата регистрация на автомобила е 20.05.1998 г., поради което към момента на вписване за първи път в регистъра по чл. 9 от наредбата, не са били налице изискванията по чл. 10, ал. 5 от този нормативен акт, при което в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 171, т. 2, б. "д" от ЗДвП административният орган е приложил предвидената в закона принудителна административна мярка. Решението е правилно. Принудителната административна мярка "временно спиране от движение на МПС" по чл. 171, т. 2, б. "д" от Закона за движение по пътищата е наложена поради това, че автомобилът, предназначен за таксиметров превоз, не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт - чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34/99 г. за таксиметров превоз на пътници. Съгласно приложимата норма на чл. 171, т. 2, б. "д" ЗДвП, прилага се ПАМ "временно спиране от движение на МПС", което е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт. Разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34/6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта (НТПП, обн., ДВ, бр. 109/14.12.1999 г.) изисква при вписване за първи път в регистъра по чл. 9 от датата на първата регистрация на МПС да не са изтекли повече от 5 години. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото, поради което е стигнал до верния извод, че към момента на вписване в регистъра за таксиметрова дейност, нормативно предвиденият петгодишен срок е изтекъл и е налице несъответствие с изискванията на чл. 10, ал. 5 НТПП, следователно осъществени са правнорелевантните факти, визирани в посочената хипотеза на чл. 171, т. 2, б. "д" ЗДвП, въз основа на която е наложена ПАМ. Неоснователни са доводите в жалбата, че издадената заповед не притежава необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. С посочването в обстоятелствената част на заповедта, че МПС "ДЕУ Ланос" с рег. № КН хххх АТ не отговаря на конкретно изискване, определено в нормативната уредба, а именно - на условието по чл. 10, ал. 5 НТПП и предвид съдържащите се в административната преписка, подготвяща издаването на акта, материали с данни по случая от фактическа страна, настоящата инстанция намира, че не е налице съществен порок във формата на акта, който да съставлява самостоятелно основание за отмяната му. В хипотезата на чл. 171, т. 2, б. "д" ЗДвП правното основание съставлява и фактическо такова, поради което органът не е обвързан да сочи други фактически обстоятелства, извън визираните в приложимата законова разпоредба. Следователно, отразяването в акта на нормативното изискване, на което не отговаря спреният от движение лек автомобил, извършващ таксиметров превоз на пътници, е достатъчно, за да се приеме, че е налице визираният в чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 реквизит. При постановяване на решението съдът е обсъдил и се е позовал на констатация визирана в протокол № 244/16.04.2009 г., изготвен от експерт при НТЛ към ОД на МВР Кюстендил. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е следвало да кредитира експертното заключение, дадено по досъдебно производство, тъй като то не е направено за нуждите на това производство. Експертното заключение като част от административната преписка, е било прието от съда. Касаторът не го е оспорил своевременно, въпреки че е разполагал с процесуална възможност да направи това. Що се отнася до представената справка от РД "ГП" Кюстендил, получена от "Център за международно полицейско сътрудничество" Торл - Маглерн, Австрия, същата е получена след официално запитване и след като е представена от ответника, не е била оспорена от касатора по реда на чл. 193 ГПК, с оглед на което правилно съдът, не е изключил този документ от доказателствата по делото. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за ревизиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,