Решение № 7565 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11207/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Карамитрев, срещу решение 324 от 10.10.2023 г., постановено по административно дело 181 по описа за 2023 г. на Административен съд Сливен, с което е: 1) отменено по жалба на Д. С. Т. експертно решение (ЕР) 90658 от зас. 57 от 25.04.2023 г. на Специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, с което е потвърдено по всички поводи експертно решение 95230 от зас. 235 от 07.12.2022 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания към МБАЛ Д-р И. С. АД Сливен и на Д. С. Т. е определена 40 % трайно намалена работоспособност (ТНР) със срок на определения процент ТНР/вид и степен на увреждане: 01.12.2025 г. за три години; 2) върната преписката на НЕЛК за ново произнасяне по подадената от Д. С. Т. жалба против ЕР 95230 от зас. 235 от 07.12.2022 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ Д-р И. С. АД Сливен в едномесечен срок от влизане на решението в сила при съобразяване с мотивите на съдебния акт; 3) осъдена НЕЛК да заплати на Д. С. Т. сумата от 610 лв., представляваща разноски по делото. По съображения, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, се иска отмяна на атакувания съдебен акт, вкл. в частта за разноските, и потвърждаване на отмененото с него ЕР на НЕЛК, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът твърди, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), съгласно която при обжалване на експертни решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия не се произнася по заболявания, възникнали след постановяване на ЕР, както е в процесния случай. Сочи, че установеният със заключението на назначената в хода на производството пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), по-висок краен процент ТНР, различен от определения от ТЕЛК и НЕЛК, е относим към момента на изготвяна на СМЕ, а не към момента на постановяване на акта на НЕЛК. Излага доводи, че в случая съдът е трябвало да приложи чл. 142, ал. 1 от АПК, а не чл. 142, ал. 2 от същия кодекс, както е сторил. Касационният ответник Д. С. Т. от гр. Сливен, [жк], действащ чрез пълномощника адвокат Кирчев, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а атакуваният с нея съдебен акт да се потвърди като правилен. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция. Ответниците по касация Регионална дирекция Социално подпомагане гр. Сливен, Териториално поделение на НОИ гр. Сливен, ТЕЛК по общи заболявания към МБАЛ Д-р И. С. АД гр. Сливен, Агенция за хората с увреждания и Коркос ООД, редовно призовани, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери съдебното решение по реда на чл. 218 от АПК, настоящият тричленен състав приема следното: Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Подложеният на касация съдебен акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, не е засегнат от пороци, наличието на които би обусловило неговата отмяна. С експертно решение 95230 от зас. 235 от 07.12.2022 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ Д-р И. С. АД Сливен на Д. С. Т. е определена 40 % ТНР със срок на определения процент ТНР/вид и степен на увреждане: 01.12.2025 г. за три години, с диагноза [диагноза]. ЕР на ТЕЛК е обжалвано от освидетелстваното лице пред НЕЛК, чийто специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания след запознаване с представената медицинска документация с оспореното пред първоинстанционния съд ЕР 90658 от зас. 57 от 25.04.2023 г. е потвърдил по всички поводи ЕР на ТЕЛК. Във връзка с оплакванията на жалбоподателя и за проверка на констатациите на административния орган в хода на производството пред Сливенския административен съд е била назначена съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице, чието заключение не е оспорено и е изцяло кредитирано от съда, е посочило, че: от медицинската документация, която са обсъждали органите на медицинската експертиза при освидетелстването на Т., определеният с ЕР процент ТНР е правилен, но при проведеното диагностично уточняване, за целите на което Т. е хоспитализиран в болнично заведение, е установена и [диагноза], която, ведно с основното заболяване на освидетелстваното лице, би обусловила над 50% ТНР. В проведеното съдебно заседание вещото лице е допуснало, че несъобразената от ТЕЛК и НЕЛК увреда вероятно е от по-рано, т.е. възможно е да е съществувала и когато те са постановявали своите ЕР. В съответствие със заключението на вещото лице (лекар със специалност неврология) и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства първостепенният съд е приел, че в хода на съдебното дирене са събрани доказателства, от които се установява, че констатациите в ЕР на НЕЛК към момента на издаване на административния акт не съответстват на действителното здравословно състояние на освидетелствания Т., защото допълнителното му увреждане на [диагноза] не е съобразено при определяне на процента ТНР. Поради това, прилагайки разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от АПК, с подложения на касация съдебен акт решаващият състав е уважил сезиралата го жалба срещу ЕР на НЕЛК, като е върнал преписката на органа с дадени в мотивите си конкретни указания по тълкуване и прилагане на приложимия материален закон. Решението на Административен съд Сливен е постановено при правилно прилагане на закона. Съдебният акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, не е засегнат от пороци. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, като е дал убедителен отговор на доводите на страните, някои от които поддържани и пред настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и на компетентно изготвеното заключение по назначената експертиза, като е издаден в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Настоящият съдебен състав споделя крайния правен извод на Сливенския административен съд и изложените съображения в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт и законосъобразност на потвърденото с него ЕР на НЕЛК не могат да бъдат споделени. Съществено е да се отбележи, че от съдебно-медицинската експертиза се установява безспорно действителното здравословно състояние на Т. и това, че в експертното решение на НЕЛК то не е съобразено. Обосновано съдът е приложил чл. 142, ал. 2 от АПК, тъй като, предвид установеното в съдебното производство, неправилно е оценена от НЕЛК работоспособността на освидетелстваното лице. В случая са налице данни не за ново заболяване, а за заболяване, което не е установено от ТЕЛК и НЕЛК поради техен пропуск. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Съдът е проверил фактическите констатации на административния орган, като е назначил необходимата поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебна експертиза, съгласно чл. 195 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Решаващият съдебен състав надлежно е обсъдил изложеното от вещото лице заедно с другите доказателства по делото при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, и го е подложил на преценка по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства и на изготвеното експертно заключение. Деловодните разноски за производството пред Сливенския административен съд, които включват внесена държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и заплатен адвокатски хонорар, са присъдени от първоинстанционния съд в полза на страната, за която изходът на спора е бил позитивен, при наличие на приложното поле на чл. 143, ал. 1 от АПК, като размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на Д. С. Т. е определен съобразно критериите по чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, така че направеното от НЕЛК в хода на първоинстанционното производство възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, както е преценил и съдът. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което подложеният на касация съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Предвид неоснователността на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство на административния орган от юрисконсулт. На свой ред своевременно заявеното искане от ответника Д. С. Т. за присъждане на направените разноски за касационното производство е основателно, които се доказани в размер на 400 лв., заплатени от него като адвокатско възнаграждение на упълномощения да го представлява пред ВАС адвокат, осъществил реално защитата му пред касационната инстанция с подаден писмен отговор. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,