Решение № 2584 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13740/2020 г.

Решение № 2584 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13740/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на дял трети, глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Починков срещу решение № 3521/02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 2334/2020 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу карта за оценка на физическата годност на водач на МПС № 19/23.01.2020 г., на Транспортната централна лекарска експертна комисия. Касаторът счита решението за неправилно, като противоречащо на материалноправните норми, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е приел заключението на СМЕ и е базирал своите правни изводи върху нея, тъй като на заключението на вещото лице е дадено без да бъде извършен преглед на освидетелстваното лице. Твърди, че е представил доказателства за актуално здравословно състояние от които е видно, че той не страда от заболяванията по т. 57 и т. 62 от Наредба № 3/11.05.2011 г. Иска отмяна на оспорения съдебен акт. Ответникът – ТЦЛЕК, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и изразява становище за правилност на съдебното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебна проверка в производството пред Административен съд - София-град по реда на чл. 145 и следв. от АПК е била оспорената от Н. Починков карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/ правоспособност за управление на МПС № 19/23.01.2020 г. на Транспортната централна лекарска експертна комисия, с която на лицето е призната годност за водач на МПС от категория В1, В2 и АМ и е прието, че лицето няма право да извършва обществен превоз на пътници и/или товари и без превози за собствена сметка и таксиметрови превози на пътници. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената карта е издадена от компетентен орган, предвид нормата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 3/11.05.2011 г., и са спазени материалноправните предпоставки за това. АССГ е посочил, че в Наредба № 3/11.05.2011 г., в чл. 4 са определени изискванията за физическа годност на водачите на МПС, като жалбоподателят попада в група 1, но е поискал преосвидетелстване за попадане в група 2, която касае водачи извършващи обществен превоз на пътници и/или товари и превози за собствена сметка и таксиметрови превози на пътници и следва да покрие изискванията за тази група за съответните заболявания. С оглед приложените по делото доказателства АССГ е приел, че касаторът страда от заболяване по т. 6 и т. 12 от Приложение № 1 към чл. 4 от Наредба № 3/11.05.2011 г., но те не налагат ограничение за извършване на посочената по-горе дейност. Прието е обаче, че касаторът страда от заболявания по т. 57 и т. 62, като предвид заключението на СМЕ е достигнато до извод, че Н. Починков с оглед честите проявления на тези заболявания не следва да извършва обществен превоз на пътници и/или товари и превози за собствена сметка и таксиметрови превози на пътници. Предвид на това АССГ е отхвърлил жалбата на Починков и го е осъдил да заплати на другата страна разноските по делото. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е неправилен. Изискванията за физическа годност към водачите на МПС и условията и реда за извършване на медицински прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различни категории, са регламентирани в Наредба № 3/11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 39/20.05.2011 г., изм. и доп., бр. 30 от 15.04.2016 г., бр. 11 от 2.02.2018 г., в сила от 2.02.2018 г. В процесния случай органът е ограничил правото на лицето чрез забрана да извършва обществен превоз на пътници и/или товари и без превози за собствена сметка и таксиметрови превози на пътници. Оспорената пред съда карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебна проверка – чл. 11 от Наредба № 3 и като такъв при издаването му следва органа който го съставя да спази административнопроцесуалните правила за това, да издаде акта в съответната форма, предписана в нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК и да спази материалноправните норми, касаещи този вид акт. В конкретния случай правилно е прието, че административният акт е издаден от компетентен орган, но за разлика от АССГ касационната инстанция приема, че при установената по делото фактическа обстановка от всички събрани доказателства по делото не се установява, че са налице изложените в оспорената заповед фактическите и правни основания, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдържащото се в картата на ТЦЛЕК т. н. "общо заключение", че преосвидетелстваният Починков отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС категория B1, B и АМ, е немотивирано – лишено изцяло от фактически основания и с неясни правни основания за взетото от органа решение. Абсолютно неясно, с оглед липсата на изложени фактически основания за отразеното заключение, остава за съда обстоятелството как точно и въз основа на кои медицински документи комисията е преценила здравословното състояние на лицето, от какво конкретно заболяване е приела, че страда то, с какви аргументи и защо е приело, че лицето е негодно да извършва обществен превоз на пътници и/или товари и без превози за собствена сметка и таксиметрови превози на пътници. Изцяло недостатъчни и неясни са и визираните в картата правни основания – посочените т. 58, т. 62, т. 12 и т. 6 от Приложение № 1 към Наредба № 3 не дават никаква яснота за мотивите на органа да стигне до заключението си за физическа годност на преосвидетелстваното лице като водач на МПС от посочените категории. Визираните т. 58, т. 62, т. 12 и т. 6 от приложение 1 определят изискването за извършване на индивидуална преценка от органа в конкретния случай, за конкретното лице и конкретното здравословно състояние, с оглед определено претърпяно заболяване. Никъде в протокола от "заседанието на комисията" и в картата за резултата обаче, не се съдържат резултати от обсъждания, констатации и изводи, установяващи извършена такава индивидуална преценка /респективно визиране на здравословното състояние на лицето в момента на освидетелстването, вероятната прогноза за лечение, стадият на заболяването и степента на увреждане, интензитета и темповете на развитие, изгледите за подобряване на състоянието, отражението върху функции, наличието на други заболявания и/или увреждания, и т. н. /, обосноваваща заключението на комисията за негодност да извършва обществен превоз на пътници и/или товари и без превози за собствена сметка и таксиметрови превози на пътници. Липсата на фактически основания и неяснотата на правните основания за взетото от ответника решение /общо заключение в картата за оценка/ определя ИАА като немотивиран и препятства съда в упражняването на контрол за законосъобразност. Мотивирането на административните актове е условие за тяхната законосъобразност. Действително, неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и актът се приема за мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в посочени от органа съпътстващи документи, но в конкретния случай такова препращане липсва. Липсата на мотиви към административния акт или в друг акт на помощен орган не позволява проверката какви факти административният орган е приел за установени, как ги цени в хипотезата на приложимата материална норма относно заявеното право и с какви изводи го признава или отхвърля, което по същество прави невъзможен контрола за законосъобразност в съдебната фаза на административния процес. Като е приел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено изцяло, вкл. и в частта за разноските, като се отмени и оспорения пред съда акт. Следва преписката да се изпрати на органа за издаване на нов акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд