Решение № 2660 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6956/2011 г.

Решение № 2660 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6956/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марин Василев Маринов от гр. Кърджали против Решение № 33/19.04.2011 г., постановено по адм. дело № 27/2011 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение рег. № 944/01.02.2011 г. на началника на РУ "Полиция" - Кърджали, с което е отказано издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Началника на РУ "Полиция" - Кърджали, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Кърджали е отхвърлил жалбата на Марин Василев Маринов от гр. Кърджали срещу Решение рег. № 944/01.02.2011 г. на началника на РУ "Полиция" - Кърджали, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е отказано издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че предотвратяването на хипотетични посегателства върху личността и имуществото, както и осъществяването на търговска дейност от лицето не може да мотивира издаване на исканото разрешение. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Административният орган е изложил доводи, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона - при извършената проверка не е установена необходимост от притежание на огнестрелно оръжие. От доказателствата по административната преписка и делото е видно, че съображенията на касационния жалбоподател, свързани с осъществяване на стопанска дейност и пренасяне на парични суми, не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доводите, които касаторът изтъква не сочат нито на реална, нито на потенциална заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице обоснована необходимост от самоотбрана по смисъла на закона. Законодателят възлага в тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, да обоснове - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на дейността. Административният орган не е задължен да издирва обстоятелствата, установяващи потенциалната необходимост за заявителя от придобиване на огнестрелно оръжие. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че нуждата от притежаване на огнестрелно оръжие не е доказана по несъмнен начин. Ето защо, като е приел за законосъобразно волеизявлението на административния орган по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, съдът е постановил обоснован и съответен на материалния закон съдебен акт. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Кърджали съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение