Решение № 10251 от 30.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2692/2017 г.

Решение № 10251 от 30.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2692/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция"- Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, град С. против решение № 45/13.01.2017 г., постановено по адм. дело № 490/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата - Г. Г. П. чрез пълномощника си адв. Пантов от АК П. оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменена заповед № 4064з-158/10.02.2016 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция"- Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, с която на Г. Г. П. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от четири месеца". Установено е по делото, че Г. П. е държавен служител, заемащ длъжността младши експерт-оперативен дежурен на ГПУ - Л. П.. Като нарушение на служебната дисциплина в заповедта е посочено следното: На 18.09.2015 г., изпълнявайки служебните си задължения в ГПУ - Л. П. е изготвила непълни, неясни и неточни съобщения с номера № 10350р-7848/19.09.2015 г. и № 10350р - 7851/19.09.2015 г. до НКЦ - ГД "Гранична полиция" МВР, относно албанския гражданин Е. S., представил за обработка лична карта АУ № 8843061, издадена на името на А. М., протича по ХИТ - чл. 38 "Вещ открадната, незаконно присвоена, невалидна бланка на национален документ за самоличност". Наказващият орган е приел, че в съобщенията не е посочено как, къде и от кого е локализирано лицето и са допуснати грешка при посочването на ХИТ съвпадението, ", като с това свое деяние жалбоподателката виновно е нарушила т. III от заповед № 3282- з-2166/31.08.15 г., на директора на ГД "Гранична, полиция" /ГД "ГП"/ относно регламентиране на обема на информация между звената за оперативно дежурство в структурите на ГД "ГП", а именно: "След приключване на работата по всички случаи (раздел I и раздел: II), но не по-късно от края на смяната на служителите отработили същите, да се изпраща пълно съобщение в ОДЦ на ГД "ГП". Извършеното нарушение е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, за което на основание чл. 199, ал. 1, т. З ЗМВР - "небрежност в служебната дейност" и е наложил дисциплинарно наказание "писмено предупреждение", за срок от 4 месеца. Първоинстанционният съд също така е приел, че в първото си съобщение № 10350р-7848/19,09.15 г. - 02,20 ч. Панова е е уведомила висшестоящата инстанция - директора на ГДГП, като е допуснала техническа грешка и вместо ХИТ - чл. 38 е изписан ХИТ - чл. 84, при правилно изложена фактическа обстановка. Във второто си съобщение, малко преди края на смяната, в съобщение № 10350р-7851/19.09.15 г., изпратено от Панова отново подробно е описан целия случай с правилната фактическа обстановка. От съобщението става ясно, че на 18.09.15 г., около 22 ч., на летище П. е получен имейл от английските гранични власти, с което те уведомяват, че няма да допуснат до полет лицето А. М.. Посочено е, че нарушителят е доведен в дежурната стая на ГПУ - Летище - П., извършена му е задължителната проверка "на втора линия - пълна проверка на лица върнати от полет". Второто съобщение съдържа всички необходими реквизити по т. III от заповедта както и е отстранена и допуснатата в първото съобщение техническата грешка, като този път е изписан правилното основание, т. е. ХИТ - чл. 38 "Вещ открадната, незаконно присвоена, невалидна бланка на национален документ за самоличност". Съдът е установил също така, че лицето - служителя при ГКПП -Аерогара - П., което е пропуснало албанския гражданин при паспортната проверка за полет за Лондон е полицай Т. Ц., който е изготвил лично докладна записка, в която посочва, ч е на 18,09,2015 г. около 21,00 ч се е явило лице с имена А. М., представило е въпросната италианска лична карта, същата е проверена на УВ светлина, не е установено нищо нередно и е пропуснал лицето без проверка в системата на АИС - ГК, по метода на "анализ на риска". При така приетите за установени факти, АС П. е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР и в предвидената форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на приложимите материалноправни норми. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Предмет на съдебния контрол в настоящето производство е заповед № 4064з-158/10.02.2016 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция"- Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, с която на Г. Г. П. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от четири месеца", на основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 2, т. 1 и чл. 194, ал. 2, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Правилно в мотивите на оспореното решение е прието, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 204, т. 4 от ЗМВР - служители на висши ръководни и ръководни длъжности - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция"- Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, и в предвидената форма. Нарушенията на служебните задължения, които са вменени на Панова, са квалифицирани като "неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и " небрежност в служебната дейност", и са подведени като такива по чл. 199, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Съобразно посочените изисквания обосновано първоинстанционният съд е счел, че при издаване на оспорената заповед не са изпълнени предвидените в закона материалноправни предпоставки по чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че предмета на дисциплинарната проверка е бил установяването дали на 18,09,2015 г. около 22,00 ч. е извършено дисциплинарно нарушение, в резултат на което е пропуснато да излезе от страната лице с чужда лична карта, а не да се установи дали е изписана правилната квалификация на извършеното нарушение. Целта на дисциплинарната проверка е била да се установят причините за преминаването на чужд гражданин с открадната карта с цел недопускане за в бъдеще на подобни прояви. В тази връзка обосновано е прието в мотивите на решението, че ДНО не изпълнил изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Следва да бъде споделен и извода за допуснато съществено нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при издаването на оспорената заповед, тъй като не са оценени и обсъдени всички събрани доказателства - не е обсъдено кадровото досие на лицето, т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР. Не е изпълнено от дисциплинарния орган задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушението, липсват мотиви относно вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Не се представени доказателства относно предходни дисциплинарни наказания или награди. Съгласно сочената законова разпоредба дисциплинарно-наказващият орган следва да вземе предвид всички относими за случая доказателства - както обвинителни, така и защитни, което в случая не е направено. От друга страна обосновано АС е посочил, че дисциплинарно-наказващият орган е бил длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици. Още повече, че липсват мотиви, защо при различни по своя характер и тежест нарушения, на Панова и на служителя Т. Ц., който е извършил вмененото на Панова нарушение, са наложени еднакви наказания. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на АС, че допуснатото от страна на Панова погрешно изписване на правилния ХИТ е формално и е от технически характер, и от него не са произтекли никакви вредни последици. Такива са настъпили само от пропускането пред граничния контролен пункт на гражданин с чужд паспорт, нарушение, извършено от друг служител. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касационната ответница, в полза на същата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждание на пълномощника й. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение