Решение № 4041 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1524/2012 г.

Решение № 4041 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1524/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е образувано по молба на Свилен Севастакиев Маринов, съдържаща частна жалба срещу решение № 16694/19.12.2011 г., постановено по адм. д. 15347/2011 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба против решение № 145/18.11.2011 г., постановено по адм. д. № 287/2011 г. по описа на Административен съд-Видин и е прекратено производството по делото, както и искане за отмяна на същото решение в частта, с която се оставят в сила протоколно определение от 14.11.2011 г., постановено по адм. д. № 287/2011 г. по описа на АС-Видин и решение № 145/18.11.2011 г., постановено по адм. д. № 287/2011 г. по описа на АС-Видин за потвърждаване на решение № 65/30.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия-Брегово за избор на кмет на кметство с. Балей, община Брегово, на втори тур - Боян Кирилов Гаврилов. В искането за отмяна не е посочено еднозначно правно основание поради твърдението, че от изхода на спора относно конституирането на страните в процеса, следва да бъде определено и основанието за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. В този смисъл в молбата, по която е образувано настоящото производство са изложени аргументи основно за неоснователно ограничаване правото на участие на Свилен Севастакиев Маринов в производство както пред АС-Видин, така и пред Върховния административен съд. Ответникът Общинска избирателна комисия (ОИК)-Брегово, редовно призована не е изпратила представител и не е изразила становище по частната жалба и искането за отмяна. Ответникът Лъчезар Кирилов Богоев, редовно призован за съдебно заседание, не е се е явил и не е изразил становище по частната жалба и по искането за отмяна. Заинтересованата страна Боян Кирилов Гаврилов, чрез процесуален представител, изразява становище за недопустимост на частната жалба и искането за отмяна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като обсъди наведените от Свилен Севастакиев Маринов доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена в срок от лице, чиято касационна жалба е оставена без разглеждане, поради което на основание чл. 228 от АПК във връзка с чл. 160, ал. 1 от АПК е процесуално допустима. Частната жалба е приета за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл. 160, ал. 2 от АПК, за да бъде осигурена допълнителна възможност на всички страни, включително и на представителят на Върховна административна прокуратура, да изразят становище и представят доказателства, както и поради връзката на изхода на спора с искането за отмяна, което задължително подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по 240, ал. 1, предл. второ от АПК като преценката относно неговата допустимост зависи от качеството на лицето Свилен Севастакиев Маринов като участник в съдебното производство - дали е страна в процеса или няма право да бъде конституиран като страна. Страните по делото могат да искат отмяна на влезли в сила решения и определения, а третите лица имат право да искат отмяна само влезлите в сила съдебни решение ( и споразумения пред съд). Съгласно чл. 268 от Изборния кодекс (ИК) влезлите в сила решения ( но не и определения) на съответния административен съд и на Върховния административен съд не подлежат на отмяна. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира, че първо следва да се произнесе по частната жалба срещу определението за оставяне без разглеждане на касационната жалба на Свилен Севастакиев Маринов. Съгласно чл. 210, ал. 1 и ал. 2 от АПК правото да обжалват решенията имат страните по делото и лицата, спрямо които решението има сила, когато то е неблагоприятно за тях. Разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от АПК, която включва лицата, които не са участвали в делото, към тези които имат право на жалба, когато решението е неблагоприятно за тях, се тълкува от правната теория като предоставяща право на касационна жалба тези лица, които ако пропуснат срока за касационно обжалване, биха били обвързани от влезлия в сила съдебен акт. Следователно преценката относно правото на касационна жалба включва и анализ относно доколко съдебното решение е неблагоприятно и има сила за това лице. Съдебните актове, постановени по реда на чл. 267 от ИК с оглед техния характер оказват влияние по отношение всички лица, които по някакъв начин е възможно да влезнат в различни правоотношения с органите на местно самоуправление. Избирателният процес като система от норми, регулиращи организацията и провеждането на избори, предполага осигурени от държавата мерки и последователност от действия на различни органи и лица, които гарантират законосъобразно упражняване на пасивно и активно избирателно право. Този специфичен процес съдържа механизми за контрол, който се осъществява по инициатива на точно определени от ИК в отделните случаи лица, именно поради всеобщата значимост на актовете, с които приключва избирателния процес и тяхното принципно значение спрямо неограничен кръг субекти. Избирателният процес следва да гарантира правилното и законосъобразно провеждане на изборите, а конкретният избран персонален състав на различните изборни длъжности не може да се приеме, че е пряко рефлектиращи върху правната сфера на всички лица, които могат да участват в бъдещи евентуални правоотношения с органите на местно самоуправление ( в случай кмет на кметство с. Балей). В този смисъл при съобразяване на нормата на чл. 267 от ИК следва да се приеме, че право да оспорват решенията на ОИК за избор на кмет имат само лица, които са кандидат за кмет, централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава, и ръководствата на коалициите от партии, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията, участвали в изборите за общински съветници и кметове. В конкретния случай Свилен Севастакиев Маринов не е бил кандидат за кмет, не е представител на ПП "СДС", поради което не може да се приеме, че решението на ОИК има сила спрямо него по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК. Следователно от твърденията на Свилен Севастакиев Маринов, че представлява сдружение с два отделни клона, което осъществява дейност в полза на гражданите на община Брегово, на територията на която се намира и с. Балей, не може да се обоснове наличие на неблагоприятно за Свилен Севастакиев Маринов съдебно решение, което да има сила спрямо него и той да има право на касационна жалба. Неоснователни са доводите за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на въпроса относно допустимостта на касационната жалба в открито съдебно заседание, а не в закрито съдебно заседание. Разпоредбите на чл. 159 и чл. 160 от АПК не регулират изрично вида на съдебното заседание, след което се решава въпроса относно допустимостта на касационното производство. При всяко положение на висящ спор съдът е длъжен да следи служебно относно допустимостта на жалбата и ако констатира, че са налице процесуални пречки да предприеме мерки за тяхното отстраняване или прекратяване на производството. Допълнително следва да бъда посочено, че в конкретния случай срещу атакуваното от Свилен Севастакиев Маринов решение е подадена и друга касационна жалба, която е процесуално допустима и с оглед принципите на процесуална икономия и непротиворечиво разрешаване на един и същи правен спор, двете касационни жалби са съединени в едно общо производство. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Свилен Севастакиев Маринов против решение № 145/18.11.2011 г., постановено по адм. д. № 287/2011 г. по описа на Административен съд-Видин и е прекратено производството по делото, следва да бъде оставено в сила На основание чл. 268 от Изборния кодекс влезлите в сила решения на съответния административен съд и на Върховния административен съд не подлежат на отмяна. В случая част от съдебното решение на ВАС има характер на определение, поради което настоящият съдебен състав следва да извърши преценка относно допустимостта на искането срещу тази част и от гледна точка на АПК. В мотивите на настоящото решение по спора относно допустимостта на касационната жалба на Свилен Севастакиев Маринов са изложени съображения и по отношение кръга на лицата, които имат право на участие в съдебните производства по оспорване на решения на ОИК, но за яснота следва да бъдат отново обобщени от гледна точка предявеното искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение в частта, имаща характер на определение. Лицата, които са надлежно конституирани като страни в производството имат право да искат отмяна на влезли в сила съдебни актове, които са неблагоприятни за тях при наличие на предпоставките на чл. 239 от АПК. Трети лица, за които съдебното решение ( или споразумение пред съд, но не и определение) е неблагоприятно, но не е било конституирано като страна, има право да иска отмяна при условията на чл. 245 и сл. от АПК. Административният съд- Видин не е допуснал нарушение на закона като е отказал да конституира Свилен Севастакиев Маринов като страна в процеса по оспорване на решение на ОИК за избор на кмет на с. Балей, поради което не е налице основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на съдебното решение на ВАС в частта, с която е оставят в сила протоколно определение от 14.11.2011 г., постановено по адм. д. № 287/2011 г. по описа на АС-Видин. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Следователно нарушение би представлявало ограничаване право на участие в процеса само на страна по делото, но не и на други лица, които претендират, че имат право да участват в процеса. АПК регламентира изрично страните в съдебното производство, а именно административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения (чл. 15 от АПК), поради което не са приложими на основание чл. 144 от АПК нормите на Глава Шестнадесета "Отклонение във връзка със страните" от ГПК. Специалният закон - Избирателен кодекс, регламентира изчерпателно за кои лица или организации трябва да се приеме, че могат да се породят права или задължения, да се засегнат права, свободи или законни интереси от актове на ОИК. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира, че Свилен Севастакиев Маринов не е в кръга на тези лица както в лично качество, така и като представител на сдружение с нестопанска цел, поради което искането му за отмяна на влязлото в сила съдебно решение в частта, имаща характер на определение, е неоснователно на основание чл. 239, т. 5 от АПК, защото за съдът не е съществувало задължение да му осигури участие в производството като страна. Разгледано на основание чл. 246 от АПК искането е недопустимо, защото частта от съдебното решение, която има характер на определение и не подлежи на отмяна по този процесуален ред. Допълнително посочените от Свилен Севастакиев Маринов твърдения, че при постановяване на съдебното решение са допуснати процесуални нарушения не представляват основание за отмяна и не подлежат на обсъждане в настоящото производство. В останалата част искането за отмяна на съдебното решение № 16694/19.12.2011 г., постановено по адм. д. 15347/2011 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта, с която се оставят в сила решение № 145/18.11.2011 г., постановено по адм. д. № 287/2011 г. по описа на АС-Видин за потвърждаване на решение № 65/30.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия-Брегово за избор на кмет на кметство с. Балей, община Брегово, на втори тур - Боян Кирилов Гаврилов, не подлежи на отмяна на нито едно от предвидените в АПК основание поради изричната забрана в специалния закон - чл. 268 от ИК. Тази забрана всъщност е отражение именно на специфичния характер на определени видове съдебни актове, които рефлектират спрямо всички лица и те следва да ги зачитат, но не могат да им се противопоставят поради ограничения, наложени от законодателят в интерес на обществото. Друг такъв пример се съдържа в разпоредбите на чл. 298, ал. 3 от ГПК и чл. 303, ал. 2 от ГПК. Заинтересованата страна Боян Кирилов Гаврилов претендира разноски, но не е представил доказателства за направени такива, поради което не следва да му бъдат присъждани. С оглед на така изложените съображения, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав