Решение № 146 от 2.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 214/2015 г.
ВКСIII гражданско отделение02.07.2015 г.докладчик т Мария Иванова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Х. А. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, второ г. о. по гр. д. № 817/07 г. от 1.02.2008 г., на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 146 от 2.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 214/2015 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. ВКС разглежда молбата на М. Х. А. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, второ г. о. по гр. д. № 817/07 г., на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят твърди, че след постановяване на решението узнал нови обстоятелства относно смъртта на неговия дядо и наследодател Х. М., а именно, че той е починал на 22.08.1926 г., а не на 22.02.1926 г., както е прието в решението на ВКС, чиято отмяна се иска. Твърди още, че са налице косвени данни за граждански брак между родителите на неговата майка и наследодател М. /М./ Х. - Х. М. и Ф. Х., тъй като ако двамата не са били в брак, жената щеше да е записана с малкото име на баща й Е. Ответницата по молбата З. О. я оспорва като неоснователна. Останалите ответници не изразяват становище. ВКС, като разгледа молбата за отмяна, намира следното по основателността й: С влязлото в сила решение на ВКС, второ г. о. по гр. д. № 817/07 г. е отхвърлен искът на молителя М. Х. А., Ф. Р., Е. Х. и Х. М. срещу О. О., С. А., М. Х. и А. К., с пр. осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ - за признаване за установено, че О. О., А. О. и М. Х., като наследници на Х. М., към момента на образуване на ТКЗС - [населено място], Бургаска област през 1958 г., са били собственици на посочените в решението земеделски земи в землището на селото. Прието е, че Х. М. е починал на 22.02.1926 г. и е оставил за наследници по закон своите низходящи: М. Х., чийто наследници по закон са ищците, ответникът О. О. и А. О., чийто наследници са останалите ответници по иска. Процесните земи до внасянето им в ТКЗС били обработвани съвместно от трите му деца. С решение на ПК правото на собственост върху земите било възстановено само на О. О. и наследниците на А. О., въпреки че били заявени за възстановяне и от наследниците на М. Х. Последната е [дата на раждане], седем месеца след смъртта на Х. М. В съставения на осн. чл. 140 от Закона за лицата от 1907 г. акт за раждане на М. Х. за нейни родители са посочени Х. М. и Ф. Х., а раждането й е обявено от И. Х. - учител в общината. Х. М. и Ф. Х. не са били в брак, а последната е имала брак с друг мъж. Съгласно разпоредбите на действащия по време на раждането на М. Х. Закон за припознаването на незаконородените деца, за узаконяването им и осиновяването им от 1890 г. (отм.) и Закона за наследството от 1890 г. (отм.) децата са две категории - законнородени и незаконнородени. Първата категория включва децата, родени от родители в брак, а втората - децата, които са родени от неженени родители. Групата на незаконородените деца включва децата, родени от две лица, от които дори само едното е било по време на зачатието женено за друго лице; децата, родени от лица, които не са могли да се оженят поради роднинство или свойство, както и децата, родени от лица, които към момента на зачатието са били свободни и са могли да се оженят, но не са били свързани с брачна връзка, като първите две групи деца не могат да бъдат припознати - чл. 2 от ЗПНДУО. На осн. чл. 28 от ЗН, отм. незаконородените деца нямат право на наследство от родителите си, ако тяхното произхождение не е припознато и не е обявено по законния ред. С оглед на обстоятелството, че родителите на М. Х. не са били женени, като майката Ф. Х. е имала брак с друго лице, а към датата на раждането й бащата Х. М. е бил починал, се налага извод, че според посочените разпоредби М. Х. е незаконнородено дете и не може да бъде припозната, макар по делото да е безспорно и установено с акта за раждане, че Х. М. е биологичният й баща. За да наследи едно дете своите родители, в случая баща си, е необходимо родителите да са били в брак по време на зачатието му или да са го припознали, а тези предпоставки в случая не са налице. По тези съображения заведеният от наследниците на М. Х. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е отхвърлен като неоснователен. При тези решаващи за спора изводи в решението, чиято отмяна се иска, сочените в молбата за отмяна обстоятелства и представените с нея доказателства не са нови, за което е възразила и ответницата З. О. Актът за женитба на Ф. Е. с Х. А. е представен и преценен по делото, като е посочено, че майката на М. Х. Ф. Х. / по баща Е./ е била женена за друго лице. Актът за раждане на детето й от този брак Х. Х. е неотносим към спора. Актът за раждане на А. О. от 1922 г. и на М. Халитова от 1926 г./ последният е представен по делото/ от общи родители Х. М. и Ф. Х. и актът за смърт на Х. М. / Х./ - без неофициалната поправка, са за установени и обсъдени по делото обстоятелства. Удостоверението за наследници на Х. М. от 8.09.09 г. е издадено след смъртта на О. О. и сочи и неговите наследници, като останалите данни съвпадат с тези в представеното по делото удостоверение за наследници на Х. М. от 20.11.2002 г. - л. 139 и сл. Удостоверението за наследници на същия от 8.01.14 г. е новоиздадено и с различно съдържание - според него Х. О. А. / с каквито имена още е известен Х. М./ е починал на 22.08.1826 г. Тази нова дата е неотносима към твърденията на молителя, както и към съвкупността от данни по делото и решаващите изводи на ВКС в решението, чиято отмяна се иска. Но дори да се приеме, че в удостоверението е допусната техническа грешка в годината на смъртта и тя е логичната 1926 г., то не установява обстоятелство различно от приетото, че към раждането на М. Х. нейният баща вече е бил починал. Не са представени нови доказателства за твърдяното наличие на брак между Х. М. и Ф. Х., относими към значимия за спора извод на съда, че между двамата няма брак, който е основан на официално удостоверената липса на акт за брак с удостоверение от 17.11.2004 г. на кметство Люляково. Неотносими към предмета на това извънинстанционно производство са доводите на молителя, че наличието на брак между неговите баба и дядо се установява с името на жената, която се наричала Ф. Х. и така /по мъж/ е записана в актове за раждане на децата й А. Х. и на М. Х., а изводът за противното в атакуваното решение е неправилен и необоснован. Поради изложеното молбата за отмяна е неоснователна и ВКС на РБ, трето г. о.