Решение № 4680 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1861/2021 г.

Решение № 4680 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1861/2021 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Кмета на Район Централен – Община Пловдив, чрез процесуалния му представител Началник на Отдел "Административно-правно обслужване" при Район Централен – Община Пловдив, К. С., против Решение № 2335/15.12.2020 г. постановено по адм. д. № 1200/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът поддържа доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че единствено преценката за нищожност на административния акт е безсрочна, но не и тази за неговата действителност. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което жалбата на "Инджовстрой" ЕООД срещу отказа на Кмета на Район Централен – Община Пловдив обективиран в писмо изх. № 7000-19914/20.05.2020 г. да бъде отхвърлена. В с. з. касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна също не се явява и не се представлява в с. з. В писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. В., оспорва изцяло касационната жалба и претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение като постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, Второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. С оспореното решение Административен съд - Пловдив е отменил по жалба на "Инджовстрой" ЕООД обективиран в писмо изх. № 7000-19914/20.05.2020 г. отказ на Кмета на Район Централен – Община Пловдив, за одобряване на технически проект по част: План за управление на строителните отпадъци на обект "Жилищна сграда с височина 9, 60 м, 12 м и 15 м с фитнес зала с кафене, шест магазина за промишлени стоки и две ателиета за индивидуална творческа дейност, категория IV, в УПИ II-286, кв. 443 по плана на гр. Пловдив, с издадено Разрешение за строеж № 122/17.05.2008 г. на Главния архитект на Район Централен – Община Пловдив и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията дадени в мотивите по прилагането и тълкуването на закона. Първоинстанционния административен съд е приел, че с оспорения административен акт е отхвърлено процесното заявление без събрани доказателства или изложени конкретни мотиви. Също така съдът е приел, че е недопустимо с акта да се извършва косвен съдебен контрол по отношение на презаверката на разрешението за строеж. Посочил е допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила изразяващо се в липса на информиране на образуваното производство или издаденият акт. Върховният административен съд, Второ отделение намира че обжалваното съдебно решение е валидно, но е допустимо само в частта постановена при надлежно сезиране от лице с правен интерес. Атакувания съдебен акт е с различен адресат от оспорващия, като с него издателя на акта се е произнесъл по различни въпроси, само един от които е бил отхвърлянето на заявлението на "Инджовстрой" ЕООД. В тази връзка съдът недопустимо е коментирал тази част от административния акт отвъд липсата в нея посочени на доказателства или изложени мотиви за издаване на отказа за одобрение на технически проект по част "ПУСО", като по този начин се е произнесъл извън искането, с което е сезиран. В тази част решението подлежи на обезсилване. В частта за отказа за одобрение на технически проект по част "ПУСО", настоящата инстанция счита, че нарушенията допуснати при издаването на оспорения административен акт, в оспорената част, сочат към наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК и като такива, засягащи самото съдържание на волеизявлението, налагат заповедта в тази част да бъде отменена като процесуално незаконосъобразна. При това положение, изводът на първоинстанционния съд е правилен в тази част. В процесното писмо волеизявлението на органа относно заявлението за одобряване на технически проект по част "ПУСО" се свежда само до едно изречение. Липсва посочване на каквито и да е било фактически и правни основания за отказа. Отсъствието на тези реквизити определени с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, установява сериозно нарушение на формата на административния акт. Мотивирането на акта е задължение на административния орган и следва да се съдържа в него или в преписката по издаването му, а в случая такова липсва. Налице е едновременно и нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 35 АПК като самостоятелен процесуален порок на заповедта, състоящ се в неизследване на релевантните за спора факти, което е довело и до издаване на процесния отказ в писмо с различен адресат от оспорващия. Предвид изложеното, като е приел обжалваното писмо за незаконосъобразно, решаващият съд правилно е приложил материалния закон, по отношение за допустимата за оспорване част от него. Спрямо обжалваното решение в тази част не са налице касационните основания по чл. 209 АПК и същото като материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на делото, разноските за настоящата инстанция следва да се понесат както са изпълнени. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение