Решение № 5603 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 976/2014 г.

Решение № 5603 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 976/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Веселка Миткова Динолова, от гр. Плевен против решение № 708/10.12.2013 г. по адм. дело № 1020/2013 г. на Административен съд - гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 55/27.09.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен и потвърденото с него разпореждане № -14-000-00-00636028/8.08.2013 г. на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Плевен чрез юрисконсулт Женя Тодорова изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд законосъобразно е приел, че възникването на състояние на неработоспособност за придружаване в болнично заведение на дете до 3-годишна възраст след прекратяване на осигуряването не е релевантен юридически факт, попадащ в хипотезата на чл. 42, ал. 2 КСО и не е сред изброените от законодателя основания за изплащане на парично обезщетение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че с разпореждане № -14-000-00-00636028/8.08.2013 г. на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - гр. Плевен на Веселка Миткова Динолова е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист № 4721117 серия А - 2012 за придружаване на дето до 3 -годишна възраст в болнично заведение за периода от 10.07.2013 г. - 15.07.2013 г. Разпореждането е потвърдено с решение № 55/27.09.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен. Съгласно удостоверение обр. УП-3 изх. № 5/16.07.2013 г. на ЕТ "Ирмо - Илиян Игнатов" - с. Къшин, справка от регистъра на трудовите договори и Персоналния регистър на НОИ жалбоподателката е имала осигуряване за месец юли 2013 г. за 9 дни и правоотношението й с осигурителя е съществувало до 9.07.2013 г. (включително). Приемайки, че прекратяването на осигуряването е релевантен юридически факт, попадащ в хипотезата на чл. 42, ал. 2 КСО, която предвижда изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, настъпила след прекратяване на трудовия договор или осигуряването, но само в случаите когато неработоспособността се отнася за работника или служителя, административният съд е тълкувал и приложил точно материалноправните разпоредби относими за случая. Във визираната норма се изброяват лимитативно осигурените социални рискове, за които се дължи обезщетение при прекратено осигуряване, а именно - общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на самия работник. Придружаването и гледане на болно дете до 18 г. не е сред законово предвидените хипотези, поради което съдът правилно е приел, че за жалбоподателката не е налице право на парично обезщетение след като трудовото и осигурителните и правоотношения с осигурителя й ЕТ "Ирмо - Илиян Игнатов" - с. Къшин към 10.07.2013 г. са били прекратени. Въпросът поставен в касационната жалба дали трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно или в нарушение на Кодекса на труда не може да се обсъжда в настоящото производство, а следва да се реши от общия съд. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение