Решение № 7198 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11110/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕВН България Електроснабдяване EАД, чрез юрисконсулт К. Николов, против решение 2274/05.04.2023 г., постановено по адм. дело 413/2023 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Електроразпределение Юг ЕАД не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - С. А. Т., чрез адвокат И. Христова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 ЗА. По делото е подадена и частна жалба от КЕВР против определение 5772/06.07.2023 г., постановено по адм. дело 413/2023 г., с което е допълнено решение 2274/05.04.2023 г. като комисията е осъдена да заплати на Електроразпределение Юг ЕАД разноски по делото в размер на 350 лева. Частният жалбоподател посочва, че оспореното определение е неправилно и необосновано, поради и което се иска отмяната му и отхвърляне на молбата на Електроразпределение Юг ЕАД за присъждане на разноски пред първоинстанционния съд. Ответната страна по частната жалба - Електроразпределение Юг ЕАД, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната и частната жалби са подадени при спазване на процесуалните изисквания за тяхната допустимост. Разгледани по същество, и двете са неоснователни. Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и от Електроразпределение ЮГ ЕАД против Решение Ж-650/21.11.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД са дадени следните задължителни указания: 1./ в седемдневен срок от получаване на решението да удовлетвори искането на С. А. Т. за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект с ИТН 4175473, находящ се в гр. Бургас, [жк] [адрес]; 2./ в седемдневен срок след изпълнение на т. 1 да уведоми Комисията за предприетите действия. Следва да се посочи, че АССГ е обезсилил административния акт в частта, с която по отношение на Електроразпределение Юг ЕАД КЕВР е дала указания, но в тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е започнало по жалба на С. А. Т. против отказ, постановен от ЕВН България Електроснабдяване EАД и Електроразпределение Юг ЕАД, пред КЕВР. Жалбата на Трендафилова била изпратена на ЕВН България Електроснабдяване EАД и Електроразпределение Юг ЕАД за становище, като ЕВН България Електроснабдяване EАД посочило, че първо клиентът следва да извърши промяна на предназначението на обекта по ЗУТ и след това да иска промяна на използваната електрическа енергия от небитова в битова, защото в конкретния случай обектът е заведен в системата на електроснабдителното дружество като търговски обект офис. След извършена проверка от страна на КЕВР и при спазване на процедурата, е издадено оспореното в настоящото производство решение. От правна страна съдът приел, че Решение Ж-650/21.11.2022 г. на КЕВР е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. За безспорно е прието, че С. А. Т. е собственик на имот, находящ се в гр. Бургас, [жк] [адрес]. Тя е небитов клиент с обект офис. Административният съд изложил мотиви, че съгласно т. 2а на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. ДВ., бр. 23 от 8 март 2013 г. в сила от 17.07.2012 г., битовият клиент се определя като клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно т. 33а от същата разпоредба небитовият клиент е определен като клиент, който купува енергия за небитови нужди. Посочил е, че правната уредба на закона е съобразена с дефинитивните норми на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Съдът е приел, че критерият за разграничаване на битов и небитов клиент е на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, в които ще я потребяват. Въз основа на горното, административният съд отхвърлил жалбата на ЕВН България Електроснабдяване EАД против Решение Ж-650/21.11.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на КЕВР съответства на материалния закон. С. А. Т. притежава самостоятелен обект, въведен в експлоатация, в сграда, която вече е присъединена към електроразпределителната мрежа на това дружество. Следва да се посочи, че цената, на която се фактурира консумираната от потребителя електроенергия, се определя от нуждите, за които се ползва обекта, а не от неговото предназначение. Правилно съдът се е позовал на дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл. 2, т. 10, е определен като битов клиент", клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 небитов клиент" физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредби на ЗУТ относно категорията на обектите. Законът за енергетиката е специален и именно той се прилага към взаимоотношения по предоставяне на електрическа енергия, като фактът дали предназначението на обекта е сменено съгласно изискванията на ЗУТ е неотносим към спора. След като водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на последния, то промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания в касационната жалба не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което касационната инстанция определя в размер на 100 лева. В полза на адв. И. Христова следва да се присъдят разноски за адвокатско представителство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Това е и основанието, посочено в представеното пълномощно за представителна власт. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, от Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Видно обаче от протокола от проведено открито съдебно заседание по процесното дело адв. Христова не се е явила, поради което в случая следва да се приложи нормата на чл. 9, ал. 1 за изготвяне на отговор по касационна жалба без процесуално представителство в открито съдебно заседание възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по реда на чл. 7 или чл. 8. Следователно, в полза на адв. И. Христова следва да се присъдят разноски в размер на 750 лв. за адвокатско възнаграждение. Неоснователна е и частната жалба, подадена от КЕВР против определение 5772/06.07.2023 г., постановено по адм. дело 413/2023 г., с което е допълнено решение 2274/05.04.2023 г. като комисията е осъдена да заплати на Електроразпределение Юг ЕАД разноски по делото в размер на 350 лева. Следва да се посочи, че с молба от 26.07.2023 г., когато е подадена и частната жалба, КЕВР е поискала от АССГ изменение на определение 5772/06.07.2023 г., вследствие на което посоченото определение е изменено с определение 7862/18.09.2023 г., като разноските, присъдени в полза на Електроразпределение Юг ЕАД са намалени от 350 лева на 200 лева. Както правилно съдът е посочил в обжалваното определение 5772/06.07.2023 г., изменено с определение 7862/18.09.2023 г., реално жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД е уважена и тази част от административния акт, касаеща Електроразпределение Юг ЕАД, е обезсилена. По делото Електроразпределение Юг ЕАД е подало искане за присъждане на разноски в срок, както и списък на същите, но съдът е пропуснал да се произнесе, поради и което правилно и в съответствие със закона е допълнил основното решение по делото, като е осъдил КЕВР да заплати на Електроразпределение Юг ЕАД разноски в общ размер на 200 лева. Поради това, частната жалба на КЕВР е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение