Решение № 7796 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13641/2010 г.

Решение № 7796 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13641/2010 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Олга Петрова Сухопара - Сирг против заповед № РД 12-01/14.09.2010 г. на министъра на здравеопазването, с която на жалбоподателката е отказано признаване на професионална квалификация "лекар". Навеждат се доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта му. Иска се заповедта да бъде отменена, като се претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Съдът констатира, че същата е депозирана в законоустановения срок от лице с правен интерес от оспорването и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: Процедурата по признаване на професионална квалификация "лекар" е започнала по заявление на френската гражданка Сухопара - Сирг от 13.04.2010 г.. Видно от представените към заявлението документи е, че жалбоподателката е придобила висше образование по специалност "педиатрия" в Одеския държавен медицински институт "Н. И. Пирогов" през 1983 г. и й е присвоена квалификация "лекар". Със заповед № РД 12-01/14.09.2010 г., на основание чл. 84, ал. 4 във връзка с чл. 80 и § 3а от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК), след анализ на представените документи от Комисията за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия и /или специалност в областта на здравеопазването, министърът на здравеопазването е отказал да признае професионална квалификация "лекар" на жалбоподателката. Прието е несъответствие между изучавания хорариум от г-жа Сухопара и изискуемия минимален хорариум на задължителните учебни дисциплини на теоретичната подготовка съобразно приложимата наредба, неизучаване на някои задължителни по наредбата учебни дисциплини и неполагане на три от изискуемите се пет държавни изпити. Изведено е заключението, че тези несъответствия с нормативните изисквания не могат да бъдат компенсирани чрез полагане на изпит за признаване на правоспособност или преминаване на стаж за приспособяване, защото са много значителни от една страна, а от друга страна, такава възможност за придобита в трета държава професионална квалификация е предвидена само в случаите на § 3 и § 3б от ДР на ЗППК. Като прецени представените по преписката писмени доказателства и наведените оплаквания срещу отказа, Върховният административен съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗППК, в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалноправните изисквания на ЗППК поради допуснати съществени нарушения на процедурните правила. Предметът на искането в административното производство определя като приложим към процедурата за признаване на професионалната квалификация ЗППК, регламентиращ условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване в Република България на регулирани професии, доколкото друго не е предвидено в специален закон или в правото на Европейската общност (чл. 1 във връзка с чл. 9 от ЗППК ). Съгласно императивното правило на чл. 2 от ЗППК законът се прилага за гражданите на държави членки и на трети държави, които са придобили професионални квалификации в други държави членки и в трети държави и желаят да упражняват регулирана професия в Република България като самостоятелно заети или като наети лица. Изводът на настоящата инстанция, че заповедта е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, се основава на това, че единствен мотив за отказа да се признае професионалната квалификация "лекар" на Сухопара - Сирг е "поради наличието на съществено несъответствие между съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квилификация съгласно действащата нормативна уредба в Република България, с която са въведени изискванията на Директива 2005/36/ЕО". Прието е от органа, че заявителката е представила всички необходими документи по чл. 77 от ЗППК, но същевременно в нарушение на чл. 35 от АПК министърът на здравеопазването не е установил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като въобще не е обсъдена приложимостта на § 3 от ДР на ЗППК. Съгласно разпоредбата, доказателство за професионална квалификация, издадено в трета държава на гражданин на държава членка, се приравнява на доказателство за професионална квалификация по смисъла на този закон, ако притежателят му има три години професионален опит по съответната професия на територията на държавата членка, която е признала доказателството му за професионална квалификация в съответствие с минималните квалификационни изисквания. При положение, че по указание на комисията заявителката е представила писмени доказателства за реализиран на територията на Франция стаж като лекар, липсва становище в протокола на комисията, както и в последващата министерска заповед дали и защо се приема, че същите не доказват наличието на три годишен професионален опит в Република Франция. Недопустимо е да бъдат допълвани мотивите на органа по време на висящия съдебен спор, като се излагат доводи за отказ и в тази посока, какъвто опит се прави от страна на ответника в хода на делото. Следователно обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне. С оглед изхода на делото следва да се осъди министерство на здравеопазването да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие е, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв., като изрично е отбелязано, че същото е заплатено. Жалбоподателката е заплатила и 10 лв. държавна такса, поради което следва да й се присъди общо сумата 410 лв. разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,