Решение № 13776 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7295/2016 г.

Решение № 13776 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7295/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на П. С. Т., със съдебен адрес гр. Р., ул. "П." ....., вх. ..., ет. ..., против решение № 14 от 16.05.2016 г. постановено по адм. д № 82/2016 г. по описа на Административен съд - Р. Счита решението за неправилно и недопустимо. Изложени са доводи за постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Разделянето на производството е довело до препятстване на защита и липсва интерес за разделяне на делата след като предмета е свързан с оспорената в това производство заповед. Това е довело и до неправилния извод, че заповедта не е нищожна. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се обяви за нищожна оспорената от нея пред съда заповед на Областен управител на област Р. Ответникът - Областен управител на област Р., в писмено становище представено по делото, счита касационната жалба за неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава също мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа доводи, че решението на Административния съд - Р. не е нищожно. Не е и недопустимо тъй като отговаря на изискванията за решаване на делото по същество. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на П. С. Т. против Заповед № 5-95-00-432/20.04.2015 г. на областния управител на област Р., с която, на основание чл. 80 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, е разпоредено изземването на държан от нея без правно основание недвижим имот частна държавна собственост, апартамент в гр. Р. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимия материален закон. При преценката на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства, както и обсъждайки възраженията на страните, съдът е стигнал до правния извод, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки на нормата на чл. 80 от ЗДС, налице е имот, частна държавна собственост, установена с надлежно издаден акт за такава - - АЧДС-5445/8.04.2014 г., който се държи без основание от жалбоподателката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не е налице соченото от касационната жалбоподателка Т. отменително основание. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. По същество възраженията на П. Т. в касационното производство са същите и са били предмет на обсъждане. С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от областния управител е необходимо наличието на законовите предпоставки, а именно, недвижим имот който да е държавна собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице на този имот без законово основание. По делото е безспорно установено, че държавата се легитимира като собственик на недвижимия имот, предмет на оспорената пред съда заповед с акт за частна държавна собственост, като управлението му е предоставено на Министерството на вътрешните работи - Областна дирекция на МВР - Р. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост /ППЗДС/, обстоятелствата, констатирани в акта, имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, при което правилно първоинстанционния съд е зачел материалната му доказателствена сила. В тази връзка направените възражения на касаторката, че имотът е общинска собственост са голословни и неподкрепени с доказателства. Обстоятелствата констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат обвързваща сила до доказване на противното. Липсват каквито и да е данни за оспорване на собствеността на държавата от общината или от друго лице. Правилно е прието в обжалваното решение, че имота, държавна собственост се държи от касационната жалбоподателка без основание. Сключеният договор за наем между ОД на МВР - Р., чийто служител е бил съпругът на касаторката, е сключен въз основа на заповед за настаняване издадена на основание чл. 12 и чл. 13 от отменения Закон за наемните отношения за срок от три години. Не се спори, че е изпратено писмо с което касаторката и съпругът и са уведомени, че срокът на договора изтича и, че ако не освободят жилището, ще се заплаща обезщетение за ползването му. Установява се по делото, че съпругът на касаторката е направил искане по § 65, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗДС, която дава възможност на лицата, обитаващи държавни ведомствени жилища и ателиета, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., които са пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до трайна нетрудоспособност, имат право да ги ползват по жизнено, ако: общия годишен доход за последните две години на наемателя или членовете на семейството му не надвишават 24 минимални работни заплати. Нормата на чл. 32а от ППЗДС постановява, че правоимащото лице по § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС "ДВ, бр. 87 от 2010 г.", подало в законоустановения срок заявление и декларация за наличие на обстоятелствата по ал. 1 от § 65, областния управител по местонахождение на имота или ръководителя на ведомството, на което е предоставен имотът за управление - в случая ОД на МВР - Р., сключва писмен договор за пожизнено ползване. Данни за приключила процедура по този ред няма. Единствено е налице заявлението и становището на комисията. Установено е по делото, че междувременно съпругът на Т. е починал и с писмо № 25155/3.06.2014 г. на основание чл. 238 от ЗЗД и е изпратено едномесечно предизвестие за освобождаване на жилището. С протокол от 27.05.2015 г. за приемане и предаване жалбоподателката е предала по опис владението на жилището на комисия назначена от Областния управител на област Р. При установеното по делото, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, държане на държавен имот без основание, правилно е прието в обжалваното решение, че оспорената пред съда заповед на областния управител на О. Р., с която е разпоредено изземването му от фактическата власт на касационната жалбоподателка. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е недопустимо и неправилно. Като основен довод за недопустимост на посоченото решение се изтъква липсата на разпоредби в АПК, уреждащи в кои случаи съдът може да раздели инициираните с предявената жалба производства. Този довод е неоснователен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 144 от АПК за неуредените въпроси се прилага ГПК. В конкретния казус съдът е разделил производствата по жалбата на Т. на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК, като е приел, че с нея са инициирани две производства: едното по оспорване на административен акт с искане за обявяването му за нищожен и второто по реда на чл. 294 и сл. от АПК - определение на съда от 14.03.2016 г. /л. 22/. Тези определения не подлежат на оспорване, тъй като не слагат край на съдебното производство и проверката им се извършва в хода на процеса. Неоснователен е и доводът за липса на мотиви относно обстоятелствата на които се основава жалбата. Както се посочи по-горе в мотивите съдът е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК. Обсъдени са и доводите за наличие на влязъл в сила административен акт - мълчалив отказ на областния управител на област Р. да се произнесе по писмо от 18.09. 2014 г. на министъра на вътрешните работи за иницииране на производство по чл. 80 от ЗДС. В. от мотивите на обжалваното решение съдът е обсъдил и този довод, който е посочил, че сроковете по чл. 57 от АПК са инструктивни и уредбата на мълчаливия отказ е неприложима, когато административния орган се е произнесъл, макар и след срока по чл. 57 от АПК, уважавайки искането за издаване на административния акт. В този смисъл е и цитираната в съдебното решение съдебна практика. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,