Решение № 118 от 9.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 1042/2012 г.

Решение № 118 от 9.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 1042/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното от Варненски апелативен съд, Търговско отделение, решение № 261/19.10.2012 г. по т. д. № 391/2012 г., с което е потвърдено решение № 632/18.04.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на Варненски окръжен съд. С последното е отхвърлена молбата на [фирма], за установяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на [фирма], понастоящем преобразувано в еднолично дружество с ограничена отговорност. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяването му в противоречие със закона - чл. 608 вр. с чл. 286 ТЗ, при преценка материалноправната легитимация на кредитора, като произтичаща от търговска сделка и съобразно критериите на закона за определянето й като търговска, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - неправилно разпределена доказателствена тежест в оборване презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 154, ал. 1 ГПК, предвид оспорване достоверността на счетоводните записвания, както и несъобразяване на всички представени по делото доказателства, неспазване засиленото служебно начало в процеса, съгласно чл. 621а ал. 1, т. 2 ТЗ, както и поради необоснованост - в извода за временни затруднения на длъжника, обусловили спирането на плащанията, въз основа на фактическите констатации по спора. Ответната страна - [фирма] - оспорва основателността на жалбата. С определение № 149/22.02.2013 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос: " В чия доказателствена тежест е оборване презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ и обосноваване неприложимостта на ал. 3 на същата разпоредба, при наличие на частични плащания или плащания спрямо някои от кредиторите?". Счетено е, че в решението е даден отговор в противоречие с решение № 64/23.03.2010 г. по т. д. № 959/2009 г. ВКС, II т. о., както и в решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ВКС, II т. о. Съгласно същите кредиторът следва да установи, че притежава изискуемо парично вземане по търговска сделка, което длъжникът не изпълнява, а длъжникът, ако не спори, че е погасил задължението - че притежава имущество, достатъчно за покриване задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като чрез пълно обратно доказване обори презумпцията на чл. 608, ал. 2, съответно приложението на ал. 3 вр. с ал. 2 ТЗ. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в настоящия си състав споделя дадения в цитираните решения отговор на процесуалноправния въпрос, като в съответствие с доводите и възраженията на страните, намира установено следното: За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е приел за установена материално - правната легитимация на [фирма] като кредитор, макар и на едно от релевираните правни основания / по договори за търговска продажба - чл. 327, ал. 1 ТЗ, материализирани в 7 бр. фактури /, което е достатъчно за нуждите на производството по чл. 625 вр. с чл. 608 ТЗ, решението на съда по което не се ползва със сила на пресъдено нещо по установяване вземането на кредитора към длъжника. Вземането в размер на 49 928,80 лв. / с ДДС / - съставляващо разлика между пълната заплатена авансово от ищеца, в качеството на възложител, сума / възнаграждение по договор от 07.03.2011 г. за проектиране, доставка на съоръжения, монтаж и изграждане на газова, отоплителна и климатична инсталации / и стойността на отчетеното от ответника изпълнение на договора, ищецът е предявил на извъндоговорно основание / чл. 55, ал. 1 пр. 3 вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД /, което и с оглед редакцията на чл. 608, ал. 1 ТЗ към момента на предявяване исковата молба, както и към момента на произнасяне на въззивния съд, правилно е съобразено като изключващо материалноправната му легитимация за нуждите на производството. При това, доказателство за разваляне на договора / за в бъдеще, с оглед продължаваното му изпълнение / ищецът не е представил. Приложеното към исковата молба писмо до ответника съдържа предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, което ответникът - преустановил изпълнението му предвид наложена от РДНСК В. мярка - спиране на строителството - не е приел. Следователно, основанието за заплатената, съгласно условията на договора, авансово сума, не се явява отпаднало, а вземането на ищеца, както правилно е отбелязано във въззивното решение, няма паричен характер. Дори да би се приело отправено надлежно волеизявление за разваляне, каквото не съставлява и самата искова молба, то в производството не са представени доказателства относно установяване действителния размер на подлежащия на връщане, като неусвоен, аванс, изрично оспорен от ответника. Отказът за заплащането му по начало има субективен характер - ответникът изтъква правни съображения за недължимостта на сумата, предвид което неплащането й, само по себе си не обслужва презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ / в този смисъл реш. 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ВКС, II т. о., постановено по чл. 290 ГПК /. Правилни са изводите на въззивния съд по първата от изискуемите за обявяване неплатежоспособност материално- правни предпоставки - изискуемо парично вземане по търговска сделка за сума от 7 550,39 лева. Относно втората изискуема предпоставка по чл. 608, ал. 1 ТЗ - " невъзможност за длъжника да изпълни задължението си ", изразяващо се в трайно, обективно състояние на " спиране на плащанията ", предпоставящо липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, покриващи краткосрочните му задължения, въззивният съд е приел, че същата не се явява доказана, отказвайки на ищеца допускане на идентична като задача, на тази на приетата в първоинстанционното производство, експертиза, относно установяване икономическите показатели за състоянието на дружеството / коефициенти за ликвидност, финансова автономност и финансова задлъжнялост /, при изрично оспорване от ищеца достоверността на счетоводните записвания, макар невъведено като изричен предмет на експертизата, както и приемане на представени с жалбата писмени доказателства / изключая едно /, за постановени по съдебен ред, в тежест на ответника задължения, по съображения, че постановяването на актовете е извършено в хода на първоинстанционното производство. Въззивната жалба съдържа изрично оспорване на достоверността на счетоводните записвания, въз основа които са изготвени заключенията на съдебно - икономическата експертиза в първа инстанция. Въззивният съд формално е изходил от установените със същите коефициенти на ликвидност, възприемайки съответствие с препоръчителните им стойности / към м. март 2011 г. - 1,19 - обща, 0,60 - бърза, 0,02 - незабавна и 0,02 - абсолютна ликвидност; към м. септември 2011 г. - съответно 9,08 - обща, 1,93 - бърза, 0,22 - незабавна и абсолютна ликвидност /. Приел е, че същите обуславят извод за стабилно икономическо състояние на търговското предприятие, както към сочената от ищеца дата на неплатежоспособност - 7 март 2011 г., така и към 30.09.2011 г. Приел е, че коефициентите за финансова автономност и финансова задлъжнялост / към м. септември 2011 г. - 0,18 за финансова автономност и 5,5 за финансова задлъжнялост / нямат самостоятелно, а само спомагателно значение спрямо коефициентите за ликвидност, които най-обективно отразяват способността на търговеца да посреща текущите си задължения. По установения от вещото лице значителен размер на непогасени своевременно краткосрочни публични задължения / 61 725,05 лв. към 11.11.2011 г. / и наличието на непогасени краткосрочни задължения по търговски сделки, съдът - позовавайки се на неконкретизиране на фактическите констатации по кредитори, падеж и размер на задълженията, поради липса на възложена от жалбоподателя - ищец задача на експертизата с това съдържание, е приел, че не може да обоснове безспорен извод за спиране на плащанията, поради трайни затруднения на дружеството по погасяване изискуемите му задължения, по арг. от чл. 631 ТЗ. Този му извод се основава на факта на значително надвишаване размера на краткотрайните активи, спрямо размера на краткосрочните задължения / към 30.03.2011 г. - краткотрайни активи / КА / - 1 624 хил. лв. при краткосрочни задължения / КЗ / - 1 112 хил. лева, а към 30.09.2011 г. - КА - 1 354 хил. лв. при КЗ - 1 172 хил. лева /. Съдът е приел, че по възраженията на [фирма], относно документалната обоснованост на счетоводните записвания на ответното дружество и респ. редовността на търговските му книги, в тежест на кредитора - молител, а не на ответника, е било ангажирането на специализирана експертиза за проверка и изобщо доказателства, каквито не са поискани с въззивната жалба. Счел е, че оспорването от кредитора на приетите по делото заключения, относно обосноваността на счетоводните записвания на значителни краткотрайни активи, от своя страна обуславящи и благоприятните коефициенти на обща и бърза ликвидност, без съобразени инвентаризационни описи за потвърждаване наличността на същите, извън записванията по счетоводните регистри, не е породило задължение за служебно ангажиране на експертиза, съгласно чл. 621а ал. 1, т. 2 ТЗ, нито доказателствена тежест на ответника, на основание чл. 182 вр. с чл. 154, ал. 1 ГПК. С тези си изводи, макар непряко по отношение презумпциите на чл. 608, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, доколкото е изключил доказаност на " спиране на плащанията ", но при направено от ищеца, още в хода на първоинстанционното производство оспорване на достоверността на баланса, в частта относно наличността и стойността на краткотрайните активи - " материални запаси " и "парични средства", а с въззивната жалба - оспорване достоверността на счетоводните записвания изцяло, въззивният съд е нарушил доказателствената тежест в процеса, в противоречие със задължителна съдебна практика по разпределението й - в тежест на ответника, при оспорване записванията в счетоводните книги и във връзка със задължителна съдебна практика по преодоляване преклузиите на чл. 266 ГПК и силното служебно начало в производството по несъстоятелност, на основание чл. 621а ал. 1, т. 2 ТЗ. Така в реш. № 463/11.07.2012 г. по т. д. № 1294/2011 г. на ВКС, II т. о. е обоснован извода, че според общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, при оспорване вписванията в счетоводните / търговските / книги, предвид характеристиката им на частни свидетелстващи документи, тежестта за доказване редовността им, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и / или Търговския закон, носи ползващата се от оспорените вписвания страна. В решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - № 153/23.12.2010 г. по т. д. № 255/2010 г. на ВКС, I т. о., № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на ВКС, I т. о., споделили предходно създадена идентична практика на касационна инстанция при действието на ГПК (отм.), е прието, че съгласно чл. 621а ал. 1, т. 2 ТЗ, в производството по несъстоятелност съдът може дори по свой почин да установява факти и да събира доказателства, като поради установеното с нея засилено служебно начало, приложимо и за двете инстанции, преклузията на чл. 266, ал. 1 ГПК не се прилага в това производство. Спорът между страните се концентрира в анализа на задълженията на търговеца и документалната им обоснованост с характеристиките - дългосрочни, респ. краткосрочни - в обосноваване вярна стойност на текущите му задължения по баланса, както и в наличността на краткотрайните активи - конкретно " материални запаси " и " парични средства ", респ. установяване характеристиката им като бързоликвидни и изобщо реализуеми. Въззивният съд е следвало да съобрази оспорването на достоверността на счетоводните записвания, което при спецификата на производството, засягащо неограничен до страните по спора кръг лица - кредитори на длъжника, предпоставя изследването му, независимо от момента на въвеждане в процеса, вкл. с оглед установената практика за съобразяване на всички релевантни факти относно икономическото състояние на длъжника към момента на приключване устните състезания. В тази връзка, преценката на достоверността на счетоводните записвания е относима и към задълженията, за които страната е представила доказателствата, неприети във въззивното производство. Съдът е следвало да допусне корективно, с оглед изричното си правомощие по чл. 621а ал. 1, т. 2 ТЗ, експертиза за установяване достоверността на счетоводните записвания на ответника относно задълженията му по баланс и кореспондиращата им, съгласно тези записвания, характеристика на краткосрочни / дългосрочни /, вкл. падежа на всяко от краткосрочните му задължения, с оглед преценка за трайна невъзможност за обслужване и евентуално определяне на начална дата на неплатежоспособността, както и да провери документалната обоснованост на наличността и характеристиката на краткотрайните активи, с коефициент на оборотност. На базата на тази проверка, в тежест на длъжника, е следвало да се преизчислят и коефициентите за ликвидност. Съдът е следвало да отчете, че експертизата не е работила върху обявени годишни финансови отчети за 2010 г. и 2011 г. / в. л. Петрова е заявило обработка на ГФО за 2010 г. към момента на проверката си /, нито върху описи на активи и пасиви. Действителните стойности на краткотрайните активи и краткосрочните задължения и отражението им в коефициентите за ликвидност предпоставят формалното установяване на втората предпоставка по чл. 608, ал. 1 ТЗ, а необслужването на задължения с настъпил падеж - като трайно, обективно състояние, извън субективната преценка на длъжника - в обосноваване " спиране на плащанията ", по смисъла на чл. 608, ал. 2 и ал. 3 ТЗ. Едва след установяването му, тежестта за доказване принципно се премества върху длъжника, в обосноваване предпоставките на чл. 631 ТЗ за отхвърляне на молбата. С отказа си да провери истинността на счетоводните записвания, в тежест на длъжника, вменена на ищеца, съдът по същество е предпоставил приложението на чл. 631 вр. с чл. 608, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, преди установяване втората предпоставка на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Решението на въззивния съд следва да бъде отменено, а делото върнато на същия, за изслушване допълнително заключение на вещото лице, в съответствие с преждепосоченото. Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд, второ търговско отделение