Решение № 13530 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6909/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Виланд 07 ЕООД гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Е. Сергиева срешу решение 2372/10.04.2024 г., постановено по адм. дело 4167/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА Р - 22221422001970 091 001/23.11.2022 г., поправен с РА П 22221422234599 003 001/29.12.2022 г., потвърден с решение 289/06.03.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП за установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди от месец януари 2021 г. до месец януари 2022 г. в общ размер от 149 363,61 лв. и лихви 18 484,47 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че съдът е преповторил изводите на органа по приходите без адекватно и обосновано да изложи собствени мотиви, базирани на събрания доказателствен материал. Сочи се, че съдът е бил длъжен да извърши преценка на доказателствената стойност на събраните писмени доказателства по всяка доставка и как обосновават констатациите на приходните органи по оспорения ревизионен акт, респ. как обосновават тезата на ревизираното лице за обратното. В нарушение на чл.235, ал. 2 и чл. 236, ал.2 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК касаторът излага оплакване, че съдът не е извършил собствена преценка на доказателствата, а спрямо тях и на фактите, относими към предмета на спора, свързани с процесните доставки.

Касаторът се оплаква, че по делото не е допусната поисканата техническа експертиза, която да установи дали извършените доставки на МПС са стоки втора употреба или същите следва да се третират като нови. Твърди, че неоснователно съдът не е допуснал относимо и допустимо доказателствено средство, което да потвърди оплакванията на касационния жалбоподател. В касационната жалба е налице позоваване на извършената съдебно счетоводна експертиза, като се твърди, че от съдържанието на решението не е установено заключението да е обсъдено и взето предвид в постановения съдебен акт. Единствено се твърди, че е била повторена констатацията, че протокол към фактура, касаещи една от доставките, не била отразена в ревизионния доклад и акт, каквото именно е и оплакването, но липсвали каквито и да е аргументи защо тази констатация е в ущърб на касатора. За абсурдни касационният жалбоподател приема и изводите на съда, че ответникът е оборил доказателствената сила на документите, касаещи коригирането на фактурата, като ответникът, нито ги е оспорил, нито допустимо са дисрекидитирани с писмена защита , а не с допустимите доказателствени средства, касаещи датата на съставяне.

В касационната жалба се поддържат и оплаквания за нарушение от съда на материалния закон и за необоснованост на решението. В тази връзка се сочи, че съдът формално е преповторил изводите на НАП в посока, че отказът да бъде признат данъчен кредит е мотивиран с липсата на годни доказателства, че автомобилът е с произход, съответстващ на представените от Енерджи Лимитид 79 ЕООД доказателства и е бил във владение на същото дружество, за да може да го достави на Виланд 07 ЕООД. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че изложените пред него доводи не опровергават направеното от него заключение Според касатора на базата на събраните по делото доказателства се опровергава твърдението на органа по приходите за липса на реалност на доставката, тъй като са налични обяви, договори, фактури и протоколи, вкл. за закупуване на автомобила от предходния доставчик на Енерджи Лимитид 79 ЕООД, както и съдът е пропуснал да отчете факта, че продажбата на чужда вещ е допустима и поражда своите правни последици, като в тази връзка се цитира и съдебна практика на ВАС по адм. дело 3027/2013 г.

За отказаното право на данъчен кредит в размер на 768,55 лв. на основание чл. 70, ал.1, т. 2 ЗДДС от Емаг Интернешънъл ООД, Пеек и Клопенбърг ЕООД и Пулсар ЕООД според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че НАП мотивира отказа от право на данъчен кредит с извод, че доставките не са свързани с дейността и попадат в ограничението на посочената разпоредба. Твърди се също така, че приходните органи не са изследвали предмета на дейност на ревизираното лице, нито са съпоставяни с извършените покупки, не е налице и позоваване на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС и доколкото съдът няма правомощие да допълва мотивите на органа счита, че решението е неправилно и необосновано и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение.

Относно допълнително начисления ДДС в размер на 106 345,06 лв. във връзка с продажбата на четири автомобила, закупени от Виланд 07 ЕООД от E World Energy Trade . (три от автомобилите) и от физическо лице касаторът излага оплакване, че съдът е преповторил изводите на органа по приходите, като единствено е посочил, че с Глава седемнадесета ЗДДС е уреден специален ред за облагане на маржа на цената за доставки на стоки втора употреба. За процесните доставки касаторът твърди, че се явява друг дилър (чл. 143, ал.1, т. 4 ЗДДС), но може да определи размер на данъчна основа на основание чл. 145, ал.1 ЗДДС (маржа), когато се касае за МПС втора употреба, а не за нови превозни средства (§ 1, т. 17, б. в.а.а. от ДР на ЗДДС), както е прието в процесния случай, но липсвали други мотиви на съда.

За допълнително начисления ДДС в размер на 23 470 лв. на основание чл. 86 ЗДДС по фактура 216/28.01.2022 г., издадена на Lintos Georgios Karasavv, неправилно според касационния жалбоподател съдът е дискредитирал документите за анулиране на издадената фактура, което е извършено съгласно чл. 116 ЗДДС. В тази връзка излага оплакване, че са неоснователни изводите на съда за неприложимост на чл. 143 ЗДДС. Изложени са подробни доводи в защита на твърдението на касатора.

За извършените с ревизионния акт корекции във връзка с вътреобщностни придобивания (ВОП) според касатора изводите на съда са неправилни, тъй като видно било от целия събран доказателствен материал, че няма данни дружествата да не са регистрирани, въпреки твърденията на НАП, че системата VIES е показвала, че дружествата не са регистрирани за целите на ДДС.

В касационната жалба се излага и оплакване, че решението на съда е неправилно и поради обстоятелството, че касаторът не е задължен да доказва по безспорен начин или да се стреми да формира у ревизиращия орган еднозначен извод за извършването на съответната облагаема доставка. Твърди се в този смисъл, че задължение на органа по приходите е да извърши адекватни преценки дали дадени факти и обстоятелства, възникнали или осъществени в определени сфери, водят до признаване правото на данъчен кредит.

В заключение в касационната жалба се излагат съображения, че доставките са документирани по надлежния ред, като в хода на ревизията били представени доказателства обяви, договори, фактури и т.н., които съдържат пълна информация, респ. удостоверяват извършването на облагаемите доставки, а наличието на пропуски, свързани с регистрацията на МПС в друга държава не е основание да се третира доставката като нереална. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна и на ревизионния акт. Претендира са присъждане на всички разноски по производството, вкл.и адвокатски хонорар за всички съдебни инстанции по представения списък. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Е. Сергиева, която е представила и писмени бележки в дадения от настоящият съдебен състав срок.

Ответникът по касационната жалба директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. М. Петрова, я оспорва с искане да се остави в сила обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура в писмено заключение счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като обосновано и законосъобразно.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Виланд 07 ЕООД като неоснователна, възприемайки констатациите на приходните органи за непризнатото право на данъчен кредит в размер на 18 780 лв. на основание чл. 68, ал.1 ЗДДС по фактура 66/25.01.2021 г., издадена от Енерджи Лимитид 79 ЕООД Според съда с фактурата е документирана доставка на лек автомобил Porshe Panamera , но жалбоподателят не е опровергал констатациите на ревизионния акт. Съдът е изследвал предходна доставка със страни Мото Пфое Лизинг ЕООД и Ем Те Транс ЕООД, като първото дружество надлежно е декларирало в отдел ПП СДВР данни за това, че автомобил със същия идентификатор е напуснал пределите на Република България. Според съда обстоятелството, че Виланд 07 ЕООД не е разполагало с техническа и юридическа възможност да провери в отдел Пътна полиция чия е собствеността на автомобила, не променя извода за недоказана реална доставка по процесната фактура, издадена от Енерджи Лимитед 79 ЕООД. Съдът е аргументирал изводът си за нереална доставка, че не става въпрос за проблеми на доставчика назад по веригата, а за това, че дружеството, от чието име е издадена фактурата не е било собственик на вещта. Само наличието на фактура, договор и приемо предавателен протокол не са достатъчни да установяват и докажат реално осъществена доставка. Разпоредбата на чл. 6, ал.1 ЗДДС регламентира, че доставка на стоки е не само, когато се прехвърля собственост, но и на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Съдът не е взел предвид законодателното дефиниране на "доставката на стока"

Относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 768,55 лв. на основание чл. 70, ал.1, т. 2 ЗДДС по фактури от Емаг Интернешънъл ООД, Пеек и Клопенбърг ЕООД и Пулсар ЕООД за стоки фотоепилатор, дамско палто, електронни игри Nintendo Switch Olеd White и Minecraft Bedrock Edition, за тях съдът е приел, че не са свързани с дейността и не отговарят на условията по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, респ. попадат в ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, поради което според съда ревизионният акт е обоснован и законосъобразен в тази му част.

За допълнително начисления ДДС 106 345 лв. във връзка с продажбата на четири автомобили, закупени от Виланд 07 ЕООД от E World Energy Trade (три от автомобилите) и един от физическо лице, съдът е възприел констатациите на ревизионния акт, че автомобилът се счита за нов предвид дефиницията на § 1, т.17, б. в.а.а. от ДР на ЗДДС, като в случая не е приложим чл. 143, ал.1, т. 4 ЗДДС за облагане на маржа. Съдът е обосновал изводите си от данните по делото, че автомобилът е с първа регистрация 03.08.2021 г., а в България е регистриран на 09.09.2021 г., като в договор с посочения доставчик е посочено, че автомобилът е изминал 12 000 км. и на това основание съгласно чл. 86 ЗДДС съдът е приел за законосъобразни констатациите на органите по приходите и за четирите автомобили, подробно посочени в съдебното решение.

Относно допълнително начисления ДДС в размер на 23 470 лв. на основание чл. 86 ЗДДС по фактура 216/28.01.2022 г., издадена на Lintos Gеorgios Karasavv, съдът е приел, че ревизираното дружество е декларирало вътреобщностна доставка на употребяван автомобил в полза на посоченото физическо лице. Съдът, както и приходните органи са установили, че не е налице ВОД по смисъла на чл. 7, ал.1 ЗДДС, тъй като продажбата е в полза на физическо лице от страна членка на ЕС, което не е регистрирано за целите на ДДС в страната си. Поради това е прието в обжалваното решение, че е възникнало задължение за начисляване на ДДС на основание чл. 66, ал.1, т.1 ЗДДС. Съдът не е възприел доводите на Виланд 07 ЕООД, че при подаване на регистрите по ЗДДС е допусната грешка. Вещото лице по съдебно счетоводната експертиза е констатирало, че от представените от дружеството счетоводни документи, сред които и протокол 000 216/28.01.2022 г. и инвойс оригинал със същите номера и дата, но нито в ревизионния доклад, нито в ревизионния акт са отразени данни за анулиране на фактурата. Освен това ревизираното дружество пред решаващия орган не е твърдяло, че фактурата е анулирана. Фактурата не изпълнява изискването на чл. 148, ал.1 ЗДДС и в нея не е отразено режим на облагане на маржа .

Относно извършените корекции във връзка с декларирани вътреобщностни придобивания от дружества, за които е установено, че не са регистрирани за целите на ДДС, въпреки, че Виланд 07 ЕООД е издало протоколи по чл. 117, ал.1, т.1 във връзка с чл. 84 ЗДД. Според съда е установено, че на дружествата LAWRSPA S.L., FARKENBERG S.L. , LODINSTA S.L. и HANDEEL SHALABI липсва регистрация за целите на ДДС, поради което са възприети констатациите в ревизионния акт за непризнаване на ВОП.

Обжалваното решение е частично неправилно.

1. Относно фактура 66/25.01.2021 г., издадена от Енерджи Лимитид 79 ЕООД за доставка на лек автомобил Porshe Panamera с ДДС в размер на 18 780 лв. не се спори между страните по делото, че по тази доставка ревизираният субект е упражнил право на приспадане на ДДС като данъчен кредит. От страна на касатора в ревизионното производство са представени освен процесната фактура, договор за покупко продажбата на автомобила и приемателно предавателен протокол. И приходните органи, а впоследствие и съда са приели за установено, че в хода на ревизията за процесния автомобил не е налична регистрация нито в Гърция, нито в Испания, макар, че са налице данни за предходни доставки. Обстоятелството, че приходните органи са установили, че по данни от КАТ процесният автомобил е напуснал страната на 20.01.2021 г. не води до извод за нереалност на доставката, по която касаторът е упражнил правото си на данъчен кредит. Действащият ЗДДС към момента на процесната доставка не съдържа разпоредби, според които за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, е необходимо да се докаже по несъмнен начин реалността на предходните доставки. Това е така, тъй като дори при открити нередности по веригата от предходни доставки, за тях не може да се държи отговорен получателят по доставката, тъй като той не притежава механизми за контрол и въздействие върху прекия си доставчик, нито върху предходните такива. Наличието на редовно издадена фактура и приемателно предавателен протокол, който е двустранно подписан от страните по пряката доставка и неоспорен от приходната администрация по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК, са достатъчни за да се приеме, че е наличие реална доставка по смисъла на чл. 6, ал.1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС, което води и до законосъобразно упражнено право на данъчен кредит арг. от чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС. Разпоредбата на чл. 6, ал.1 ЗДДС регламентира, че доставка на стоки е не само, когато се прехвърля собственост, но и на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Съдът не е взел предвид законодателното дефиниране на "доставката на стока", което в синхрон и с посоченото за това понятие в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Поради изложеното решаващият съд неправилно е подкрепил констатациите на приходните органи във връзка с изследване на предходните доставки. Нито приходните органи, нито първостепенният съд са изследвали наличие на данъчна измама, за които да е знаел или е бил длъжен да знае получателят по процесната фактура, поради което и не са приели, че е налице данъчна измама по доставката, поради което неправилно в обжалваното решение са споделени изцяло констатациите на ревизионния акт в тази му част. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дела С 80/11 и С 142/11; С 285/11; С 18/13 и др. В случая е установено разпореждане с вещта, обективирано в приемателно - предавателен протокол, като същият не е оспорен от приходната администрация като частен документ по реда на чл. 193, ал. 4 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК, поради което следва да се приеме, че е установена реалността на спорната доставка.

Предвид изложеното обжалваното решение в тази му част е постановено при неправилна преценка на доказателствата за процесната доставка, както и при неправилно приложение на относимия за случая материален закон, поради което решението като неправилно в посочената по - горе част следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение в посочената част, с която ревизионният акт да бъде отменен за непризнатото право на данъчен кредит по фактура 66/25.01.2021 г., издадена от Енерджи Лимитид 79 ЕООД за доставка на лек автомобил Porshe Panamera с ДДС в размер на 18 780 лв.

1. За отказаното право на данъчен кредит в размер на 768,55 лв. на основание чл. 70, ал.1, т. 2 ЗДДС от Емаг Интернешънъл ООД, Пеек и Клопенбърг ЕООД и Пулсар ЕООД законосъобразни са изводите на съда, че предметът на процесните доставки са: фотоепилатор, настолен компютър, дамско палто, електронни игри Nintendo Switch Olеd White и Minecraft Bedrock Edition не е свързан с икономическата дейност на дружеството Нито в първоинстанционната жалба, нито в касационната жалба са изложени конкретни оплаквания в тази част на ревизионния акт, а впоследствие и на обжалваното съдебно решение. При преценката на предмета на спорните доставки, посочени по горе правилно съдът е приложил ограничението на чл. 70, ал.1, т. 2 ЗДДС, според което дори да са налице формалните предпоставки по чл. 69 или чл. 74 ЗДДС, правото на данъчен кредит не се признава, ако стоките не са предназначени за икономическата дейност на получателя по доставките. Предвид посоченият предмет на стопанските операции, обективиран в спорните фактури и като се има предвид, че върху ревизираното дружество пада доказателствената тежест да установи по безспорен начин, че правото на данъчен кредит е законосъобразно възникнало и упражнено, същото не е установило с всички допустими по ДОПК доказтелства и доказателствени средства, че спорните доставки са предназначени за неговата икономическа дейност, респ. че законосъобразно е упражнило посоченото материално право.

В тази обжалвана част съдът не е допуснал посочените нарушения, които да доведат до отмяната на решението му. Последното в посочената част е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

1. За допълнително начисления ДДС в размер на 106 345,06 лв. във връзка с продажбата на четири автомобила, закупени от Виланд 07 ЕООД от E World Energy Trade . (три от автомобилите) и от физическо лице спорът между страните по делото се свежда до това как следва да бъдат третирани тези доставки като доставки на нови автомобили или на употребявани такива.

Разпоредбата на § 1, т.17, б в а.а от ДР на ЗДДС предвижда, че нови автомобили са тези, които представляват моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см. или с мощност над 7,2 киловата, които са предназначени за превоз на пътници и товари и за които е налице условието към датата на съответното данъчно събитие за доставката им да не са изминали повече от 6 месеца, считано от датата на първата им регистрация. В процесния случай от датата на първата регистрация на автомобилте до последващата им продажба са изменали не повече от 1,6 месеца до 3 месеца, но не и 6 месеца. На тази разпоредба се позовават приходните органи и съда. Според касационния жалбоподател облагането следва да бъде по маржа, тъй като доставките се отнасят до употребявани автомобили, за които са приложими чл. 143, ал.1, т. 4 и чл. 145, ал.1 ЗДДС. Правилно в обжалваното решение е установено, че не е приложим специалният ред за облагането по маржа на цената, тъй като продадените автомобили на ревизираното дружество са нови, както вече се посочи по горе, тъй като за тях не са изминали повече от 6 месеца от датата на първата им регистрация и процесните доставки. Относно твърдението в касационната жалба, че автомобилите са изминали повече от 6 000 км., както е посочено от решаващия съд , то не е доказано. Освен това в дефиницията за "нови автомобили" са и тези, които съгласно § 1, т. 17,у б. "в", б.б. към датата на данъчното събитие по доставката не са изминали повече от 6 000 км. Двете подточки на § 1, т.17, б. "в" са дадени от законодателя като алтернативни, а не кумулативни и наред с посоченото, че не е установено от касационния жалбоподател, че автомобилите са втора употреба, то правилно съдът е приел, че са нови автомобили. Като е продал нови автомобили касаторът дори да се приеме, че е бил друг дилър по смисъла на чл. 143, ал.1, т. 4 ЗДДС, не може ДДС за посочените доставки да се облага по маржа на цената. От друга страна е установено по делото, че във фактурите липсва отбелязване маржа на цената , но дори и да се пренебрегне това формално изискване във фактурите, процесните автомобили не отговарят на дефиницията на стоки втора употреба по смисъла на § 1, т. 19 от ДР на ЗДДС, поради което правилно е прието от приходните органи, и от съда, че процесните доставки са от ВОП, тъй като спорните автомобили са нови съгласно дефиницията на § 1, т. 17, б. в а.а. .

В посочената част обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушенията, които се сочат от касатора, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

1. По отношение на фактура 216/28.01.2022 г. с начислен ДДС в размер на 23 470 лв., издадена на Lintos Georgios Karasavv, правилно съдът е приел, че същата не представлява ВОД по смисъла на чл. 7, ал.1 ЗДДС, тъй като тя е издадена на физическо лице, което не е регистрирано за целите на ДДС. Посочената разпоредба дефинира ВОД като доставка от регистриран за целите на ДДС доставчик от държава членка на друго лице от държава- членка, което е задължено лице по ДДС или незадължено лице юридическо лице. В случая получателят е физическо лице, нерегистрирано за целите на ДДС, поради което правилно е прието, че режимът на ВОД не се отнася до Lintos Georgios Karasavv. Не е налице и изключението на чл. 7, ал. 2 ЗДДС предвид, че по делото няма данни автомобилът да е нов, а употребяван.

Неоснователно се поддържа от касационния жалбоподател и твърдението, че е налице грешка в издадената фактура. Анулирането на фактурата след ревизионното производство не променя възприетото от приходните органи, и от съда. Заключението на вещото лице е в същия смисъл и в него изрично е констатирано, че анулиране на фактурата не е извършено и законосъобразно с ревизионния акт е начислен ДДС на основание чл. 86, ал.1 ЗДДС със стандартната данъчна ставка за облагане на доставки на територията на страната съгласно чл. 66, ал.1 ЗДДС.

Относно твърдението на касатора, че се касае за специалния режим на облагане на маржа съгласно чл. 143 ЗДДС, то е неоснователна и правилно не е споделено и от първостепенния съд, тъй като не са налице доказателства за това.

При така изложеното решението и в тази част не страда от сочените от касатора пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК.

1. За извършените корекции с размера на начисления ДДС и ползвания данъчен кредит по декларирани ВОП от дружествата LAWRSPA S.L., FARKENBERG S.L. , LODINSTA S.L. и HANDEEL SHALABI законосъобразни са изводите на съда, че посочените доставчици не са регистрирани за целите на ДДС, поради което доставките не отговарят на изискванията на чл. 1З ЗДДС за ВОП. В хода на ревизията от извършена от приходните органи проверка на VIES системата, е установено, че доставчиците не са регистрирани за ДДС лица. В този смисъл не може да се приеме за достоверен съставения протокол по чл. 117 ЗДДС и в който са вписани VIN номера на доставчиците, тъй като те са опровергани от установеното в хода на ревизията от извършената справка в посочената информационна система. Не доказано е и твърдението на касатора, че е допусната счетоводна грешка, каквито обяснения са дадени пред ревизията и че автомобилът е закупен от български доставчик. Кредитно известие не е отразено счетоводно и правилно съдът е приел, че законосъобразно с ревизионния акт е извършена корекцията, посочена по - горе.

Предвид изложеното и в тази обжалвана част решението на съда е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Обжалваното решение следва да се отмени в частта за разноските за сумата над 9 064,62лв. за разликата до пълния размер от 11 364 лв. За сумата от 9 064,62 лв. решението в частта за разноските следва да бъде оставено в сила.

По разноските: На касационния жалбоподател предвид изхода на делото се дължат разноски общо в размер на 3 708,23 лв. за двете съдебни инстанции. предвид изхода на делото

На Националната агенция за приходите в зависимост от изхода на делото се юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 519,76 лв. за касационната инстанция.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение