Решение № 11002 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15607/2014 г.

Решение № 11002 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15607/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) и на Любомир Викторов Беневски срещу решение № 5917/8.10.2014 г., постановено по адм. дело № 5078/2014 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Изпълнителният директор на БАБХ чрез процесуалния си представител гл. юрк. Петрова оспорва съдебното решение в частта, с която са отменени неговите заповед № НК-31/27.11.2012 г. и заповед № ОСОС-121/27.11.2012 г. като твърди, че в тази част, решението на АССГ е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - Любомир Викторов Беневски намира същата за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор, подаден чрез адв. Митова и моли решението на АССГ, в тази му част като правилно, да бъде оставено в сила. Любомир Викторов Беневски е подал и касационна жалба срещу решение № 5917/8.10.2014 г., постановено по адм. дело № 5078/2014 г. по описа на Административен съд-София-град, в частта за разноските като моли, те да му бъдат присъдени така, както са посочени в представения пред първата инстанция списък за разноски по чл. 80 от ГПК. Претендира и заплащане на разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Ответникът по тази касационна жалба - изпълнителният директор на БАБХ с писмено становище оспорва същата като неоснователна като моли, в тази му част, решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество неоснователни. С обжалваното решение № 5917/8.10.2014 г., постановено по адм. дело № 5078/2014 г. по описа на АССГ са отменени заповед № НК-31/27.11.2012 г. и заповед № ОСОС-121/27.11.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с първата от които на Любомир Беневски е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", а с втората е прекратено служебното му правоотношение на длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" при ОДБХ - Силистра. Административният съд е отменил заповедта на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Беневски е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като е приел, че е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а именно при липса на ясно, точно и конкретно описание на извършеното дисциплинарно нарушение и на доказателствата, които го потвърждават, както и на служебните задължения, които са били виновно нарушени от служителя. С оглед изхода на делото и отмяната на двете заповеди, съдът е осъдил БАБХ да заплати на жалбоподателя сума в размер на 1100.00 (хиляда и сто) лева, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. Така постановеното решение е правилно. По касационната жалба на изпълнителния директор на БАБХ: Изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед № НК-31/27.11.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ поради нарушение на изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл настоящата касационна инстанция намира за обоснован и законосъобразен. Съгласно императивното правило, визирано в тези норми, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в нея се посочват: описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В случая в заповедта тези реквизити липсват. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е предвидена като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. В настоящия случай е налице общо декларативно изявление на дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона, а именно дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. На следващо място, както правилно е отбелязал и решаващият съд в заповедта липсва конкретизация относно служебните задължения, които са били виновно нарушени от служителя. Бланкетната формулировка "неосъществяване на необходим и достатъчен контрол" лишава от една страна държавния служител да организира адекватно защитата си, а от друга препятства съда да осъществи контрол по законосъобразността на издадената заповед. Първоинстанционният съд правилно е приел, че дисциплинарно наказващият орган е следвало да посочи какви са конкретните действия, които служителят не е извършил при осъществяването на контрол в предприятието. При издаване на заповедта е допуснато и нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки цитираната норма, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. Посочените нарушения във формата на заповедта водят до постановяване на административния акт в противоречие с материалния закон, защото дисциплинарното наказание е наложено при отсъствие на материалноправните предпоставки за това. В разпоредбата на чл. 89, ал. 2 ЗДСл са посочени основанията за възникване на дисциплинарна отговорност, но за да се реализира тази отговорност следва да се установи конкретно осъществяване на някое от тези нарушения. В случая задължение на дисциплинарно наказващия орган е било да установи конкретното неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСЛ от Беневски, но от доказателствата по делото се установява, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са били установени конкретни нарушения в действията на служителя. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е извел законосъобразен извод, че така допуснатите нарушения във формата на заповедта са съществени, тъй като са пречка да се установи в какво точно се изразява неизпълнението на служебните задължения и водят до незаконосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед отмяната на заповед № НК-31/27.11.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ като незаконосъобразна, то правилен се явява изводът направен от АССГ за отпадане на основанието за издаване и на другата заповед № ОСОС-121/27.11.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено трудовото правоотношение на Беневски като последната също правилно е била отменена с обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт. По жалбата на Любомир Беневски Касационната жалба на Любомир Беневски, с която се обжалва решението на АССГ, в частта му за разноските, също се явява неоснователна. Първоинстанционният съд е изложил изчерпателни мотиви относно доказания размер на направените от жалбоподателя разноски, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Както изрично е посочено в чл. 143, ал. 1 АПК, озаглавен "отговорност за разноски", при отмяна на административния акт или отказът да се издаде такъв, "държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ". В тази връзка, с решението си АССГ е осъдило БАБХ да възстанови на Беневски сумата от 1100.00 лв., представляваща именно заплатеното от него възнаграждение за представителството за един адвокат, като правилно не е присъдил в негова полза направените разходи за втори процесуален представител. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при липсата на касационни основания за отмяна и ще следва да бъде оставено в сила, а двете касационни жалби се явяват неоснователни. С оглед окончателния изход на спора разноски за касационната инстанция не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение