Решение № 11946 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6970/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор ТП на НОИ Пловдив срещу Решение 1029 от 05.06.2023 г., постановено по адм. дело 109/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Анита ННООД със седалище в гр.Пловдив срещу Решение 2153-15-367 от 21.12.2022г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството и са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-15-01242348 от 24.11.2022г. на контролен орган в същото ТП на НОИ. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Анита ННООД не взема становище по така подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени по жалба на ООД-то оспореното решение на ответния Директор, първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно с потвърдените задължителни предписания, имплицитно от горестоящия административен орган е приета недействителност на трудовото правоотношение по сключения между дружеството и служителя С. Мирчева трудов договор 19 от 14.03.2022г. Настоящият касационен състав намира изводите на административния съдия за обосновани, но същите се нуждаят и от допълване. От установената фактическа обстановка е видно, че С. Мирчева е е сключила срочен трудов договор с Анита ННООД до завършване на определена работа(чл.68 ал.1,т.2 КТ) на длъжност отчетник, счетоводство, при уговорено основно месечно възнаграждение от 650 лева, като служителят е постъпил на работа на 14.03.2022г.. Със Заповед 15 от 22.03.2022г., трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.325 ал.1,т.4 КТ със завършване на определената работа, считано от същата дата. Във връзка с извършена проверка на осигурителя Анита ННООД по разходите на ДОО, и с оглед установено в Констативен Протокол КП-5-15-01242441 от 24.11.2022г., е преценено, че не са изпълнени условията на чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.З и т.12 от ДР на КСО, поради което е формиран извод, че данните по чл.5, ал.4 от КСО подлежат на заличаване, тъй като са подадени неправилно за Мирчева, която въпреки формално сключения трудов договор, не е имала качеството на осигурено лице. Прието е, че за интересуващия ни период тя не е изпълнявала съответната дейност, поради което и липса основание за осигуряването и по КСО. С оглед на това на дружеството-осигурител са издадени задължителни предписания за заличаване на неоснователно подадените данни по чл.5 ал.4 от КСО. Доколкото на преден план в случая е преценката за наличие или липса на осигурително правоотношение, то следва да се отбележи в по-общ план, че понятието осигурително правоотношение е доктринално, с висока степен на правна абстракция, а поради спецификата си е трудно да се изгради единно понятие за осигурително правоотношение с постоянен персонален субстрат (страни на правоотношението) и с единно и неизменимо предметно съдържание. Поради това и в социалната действителност осигурителното правоотношение съществува чрез своите видове, следствие от богатото и сложно съдържание на основните конституционни права на обществено осигуряване. С оглед на последното и като изходи от субектния състав на осигурителното правоотношение са налице: осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигурителя и осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното/самоосигуреното лице. Посочените по-горе задължителните предписания са издадени в резултат на констатациите на контролния орган при извършената проверка, в която осигуреното лице Мирчева обаче е участвала само като лице, попадащо в хипотезата на чл.44 АПК, но не и като страна в производството пред административния орган. Доколкото обаче изводите от установеното по линия на правната връзка осигурителен орган осигурител в крайна сметка ще рефлектират върху корелативната правна връзка осигурителен орган осигурено лице и доколкото последното не е било конституирано като страна в производството по издаване на настоящите предписания, следва да се отбележи, че позитивното ни право отчита правното положение, в което между осигурител и НОИ се провежда контролно производство с участието само на осигурителя, като той може и да не обжалва предписанията, с което се освобождава от заплащане на здравни и осигурителни вноски спрямо наетото по трудово правоотношение лице. Ако е недобросъвестен, като не документира търговската си дейност, не декларира доходи и не заплаща данъци, той няма и интерес да защитава правата на осигурените лица в това административно производство по издаване на задължителни предписания, нито да оспори същите, още повече, че те би трябвало да трупат осигурителен стаж, дори когато осигурителят им не е изпълнил задължението си за внасяне на дължимите осигурителни вноски. Или, осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания, пряко и непосредствено са засегнати от издавания административен акт, търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни, но не участват като страна в това административно производство. От друга страна, ако в друго производство се установи упражняване на трудова дейност от осигурените ще е налице влезли в сила актове, включително и съдебни, с които спрямо осигурените лица те са осъществявали трудова дейност и имат осигурителни права, но няма кой да заплати осигурителните вноски за тях, тъй като по отношение на осигурителя е прието, че той не извършва дейност, поради което не дължи осигурителни вноски и респективно данъци. Такъв правен резултат може да бъде избегнат, ако в контролното производство НОИ установи всички факти по отношение на осигурителя и осигурените лица, за които внася осигурителни вноски, всички лица са страни в административното и съдебно производство, като постановените административни и съдебни актове са с еднакво действие по отношение на тях. На посоченото основание лицето, което претендира да е осигурено лице по отношение на НОИ и на неговия осигурител, последният адресат на задължителните предписания, следва да има процесуално право на защита и да бъде конституирано като заинтересована страна в производството по оспорване на задължителните предписания, защото именно то последващо в някоя от хипотезите по чл. 114 КСО ще следва да възстановява недобросъвестно/добросъвестно получени суми за осигурителни плащания, ако такива са му били изплатени от фондовете на ДОО. Правото да участва в административното производство по установяване на обстоятелствата, касаещи заличаване на неговите осигурителни данни, лицето черпи и от разпоредбата на 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, доколкото няма изрична забрана в закон за такова процесуално поведение, а и осигуреното лице определено има свой пряк, личен и непосредствен интерес от съдебна защита, която най-ефективно ще се реализира в производство по оспорване на задължителните предписания, с пряк правопогасяващ ефект, и доказване на обема на претендираните осигурителни права, който пряко зависи от действително реализирана трудова дейност по смисъла на 10 ал. 1 КСО. Следва да бъде посочено също така, че съгласно постоянната съдебна практика на Съда на ЕС, доколкото националното право предоставя право на преценка на националната съдебна юрисдикция, тя трябва да тълкува и прилага вътрешното си право, по начин съответстващ на изискванията на правото на ЕС. Нормата на чл.34 ал.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз охранява правата на осигуреното лице, което следва да бъде гарантирано в случай, че то търси да установи качеството си осигурено лице, дори работодателят-осигурител да не е осъществявал търговска или стопанска дейност за периода на осигуряването му. Именно и за да се защити пълно срещу акта на администрацията, съдържащ разпореждане за заличаване на нейни осигурителни данни, лицето следва да има ефективно правно средство за защита, което се изразява и в участие в административното производство пред контролния орган, който издава задължителни предписания на основание чл. 107 и сл. КСО, независимо, че осигурителните и права не произтичат пряко от тези правоотношения, доколкото обаче ефекта на заличените данни рефлектира пряко и директно в нейната правна сфера. Това е така и защото принципът на равностойност, закрепен в правната рамка на ЕС, изисква в този случай общите факти за осигурителя и осигуреното лице в контролното производство, да могат да бъдат установени по един и същи начин. Изложеното обосновава извод за допуснати нарушения на съществени процесуални правила в развилите се пред контролния орган, респ. пред ответника, производства, в които Мирчева не е била конституирана и участвала като самостоятелна страна. Това обосновава и отделен извод за незаконосъобразност на акта на Ръководителя на ТП на НОИ Пловдив от 21.12.2022г., ведно с потвърдените с него задължителни предписания(в този смисъл Решение 9937 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. 367/2023 г., VI о. и цитираното там Определение 9091 от 29.09.2023 г. на ВАС по адм. д. 8567/2023 г., VI о.). С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,