Решение № 6105 от 8.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Самоков, чрез пълномощника му юриск.Кабранска, против Решение 868/18.08.2022г. по адм. дело 115/2022г. на Административен съд София област /АССО/, с искане за отмяната му като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на жалбата. Счита, че след като в искането за разрешаване изработването на ПУП-ПЗ е включен и земеделски имот, то по него компетентен да се произнесе е Общински съвет Самоков, а не кмета на общината, а след влизането му в сила се пристъпва към процедурата за промяна предназначението му в имот за неземеделски нужди. Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител юриск.Кабранска, чрез който поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност на направените от ответника разноски. Ответникът Слава-93 ЕООД, гр.Самоков, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител адв.Оцетова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски и представя доказателства за извършването им. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за носнователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Касационният ответник Слава-93 ЕООД, гр.Самоков е оспорил пред АССО Заповед 01-2236/22.12.2021г. на кмета на община Самоков, с която е отказано издаване на разрешение за изработване на ПУП ПЗ на поземлени имоти /ПИ/ с идентификатори 03767.18.165, 03767.18.169 и 03767.18.168 в местност "Долен бостан" по КККР на с. Белчин, община Самоков. Съдът приел, позовавайки се на събраните по делото доказателства, че: Слава-93 ЕООД, гр.Самоков на 29.04.2021г. е инициирало производството по издаване на процесната заповед със Заявление вх. УТ-Г-198/26.11.2021г.,легитимирало се като собственик на трите ПИ и приложило задание за изготвяне на подробен устройствен план план за застрояване/ПУП-ПЗ/, съдържащо скица-предложение по чл.125 от ЗУТ. Констатирал, че за да мотивира отказа си административният орган е посочил, че в предложения план за застрояване е включен поземлен имот с идентификатор 03767.18.169 с трайно предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване селскостопански, горски, ведомствен път, както и, че същият осигурява достъпа и техническата инфраструктура за ПИ с идентификатор 03767.18.164, за който със заповед на кмета ЛС-01-1093/14.11.2011 г. е одобрен ПУП ПЗ за изграждане на "Къща за гости", който обект е изграден и се ползва. Чрез изслушана и приета СТЕ изследвал въпроса дали последния мотив в процесната заповед е основателен. Счел, че в заповедта допълнително е изложен мотив, че приложената скица-копие на ПИ 03767.18.169 "е без собственик /липсва втора страница/." Съдът приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган на основание чл.124б, ал.5 във вр. с чл.124а, ал.2 от ЗУТ, че в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му, изложени са и конкретни мотиви за постановяване на отказ, съгласно изискването на чл.124б, ал.5 от ЗУТ, т.е. са спазени изискванията за форма на административния акт. Съдът, обаче, извел правни изводи, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не са налице посочените материалноправни предпоставки за постановяване на процесния отказ. За да стигне до тези изводи, изходил, че посочените в заповедта основания за отказа за издаване на разрешение за изработване на ПУП ПЗ са две нередовност на представените документи (липсваща втора страница на скица на ПИ 03767.18.169), както и ограничаване на достъпа и техническата инфраструктура до съседен имот ПИ 03767.18.164. Във връзка с нередовността на документите административният орган не изпълнил задълженията си по чл.30, ал.2 от АПК, тъй като не уведомил заявителя и не му предоставил възможност да отстрани недостатъците с указание, че неотстраняването им ще доведе до неблагоприятни за него последици, като този пропуск довел до ограничаване правото на защита на заявителя в административното производство, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По другият мотив за издаване на отказа ограничаване достъпа и техническата инфраструктура до съседния имот, приел, че искането е по чл. 124а ЗУТ за разрешение за първоначално изработване на проект за ПУП ПЗ по отношение на собствените на дружеството три поземлени имота, а не за одобряване на вече изработен план. Че то е предварителна процедура, а преценката на административния орган дали проектът за ПУП е в нарушение на строителните правила и норми, се прави едва на следващия етап именно когато проектът е изработен и е процедирано по реда на чл.125 и следващите от ЗУТ, какъвто не е настоящият случай. В случая било необходимо само компетентният орган да е сезиран с искане от легитимирани за това лица от кръга на посочените в чл. 124а, ал.5 от ЗУТ и придружено от задание по чл.125 от ЗУТ. Приел, че в конкретния случай, искането за разрешаване изработване на ПУП-ПЗ изхожда от собственика на имотите предмет на плана, към него е приложено задание за изготвяне на устройствен план, в което са посочени заложените изисквания, които бъдещият план следва да съобрази, че последното не противоречи на правилата и нормите по устройство на територията, в частност не се ограничава достъпът до съседния ПИ 03767.18.164., защото той граничи от две страни с път. При тези правни изводи, първоинстанциоинният съд приел, че процесния отказ се явява необоснован и незаконосъобразен и като такъв го отменил. Решението е валидно, допустимо и като краен резултат е правилно, но по мотиви, различни от тези на първоинстанционния съд. При установеност на правно-релевантните факти, съдът не обсъдил, не се произнесъл и не изложил мотиви по законосъобразността на основния аргумент за постановяване на процесния отказ, а именно, че в предложения план за застрояване е включен поземлен имот с идентификатор 03767.18.169 с трайно предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване селскостопански, горски, ведомствен път. В случая се касае за искане за даване разрешение за изработване на първоначален ПУП-ПЗ едновременно за три поземлени имот чрез обединяването им в едно УПИ, като единия от тези имоти този с идентификатор 03767.18.169 е с трайно предназначение земеделска земя. Съгласно нормата на чл.124а, ал.1, изр. второ, предл. последно от ЗУТ - разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план се дава с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, когато има за предмет поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии, какъвто именно е настоящия случай. Вместо да постановява процесния отказ, кметът на община Самоков е бил длъжен да разгледа подаденото Заявление вх. УТ-Г-198/26.11.2021г. на Слава-93 ЕООД и след като е установил, че един от процедираните за първоначален ПУП-ПЗ имоти, включен в проект за общо УПИ, е земеделски, да изготви мотивирано предложение до Общински съвет Самоков за вземане решение за разрешаване изработването на искания проект за ПУП-ПЗ, досежно този ПИ. Като не е сторил това, а е постановил процесния отказ, кметът на общината е издал незаконосъобразен отказ, с който е преградил пътя на заявителя в процедурата пред компетентния, досежно земеделския ПИ, орган. С оглед изложените правни съображения, обжалваното решение, като правилно по своя резултат, следва да бъде оставено в сила, но във връзка с коригиращите мотиви на настоящата инстанция, следва да се постанови връщане на преписката по Заявление вх. УТ-Г-198/26.11.2021г., на кмета на Община Самоков, за изпълнение на задължението му по чл.124а, ал.1, изр. второ, предл. последно от ЗУТ, по искането досежно ПИ с идентификатор 03767.18.169. При този резултат касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника в касацията, доказано направените пред касационната инстанция, разноски, редуцирани от съда до предвидения минимум за този вид дела в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, с оглед своевременно направено от касатора възражение за прекомерността им. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение