Решение № 11035 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4193/2013 г.

Решение № 11035 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4193/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Валентина Димитрова Костадинова-Андреева от Благоевград срещу решение № 522/25.01.2013 г. по адм. д. № 1195/2010 г. по описа на Административен съд София-град, в частта с която е отхвърлен предявения й иск до пълния му размер - 9 718 лева, както и в частта за разноските, с молба за отмяната му като неправилно в оспорената част и постановяване на решение по същество, с което искът бъде уважен изцяло; изцяло бъдат присъдени и направените пред първоинстанционния съд разноски. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба за частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд осъжда Агенция "Митници" да заплати на Валентина Димитрова Костадинова-Андреева от гр. Благоевград сумата 4 405,82 лева, представляваща неизплатения размер на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, като иска до 9 718 лева. Този правен резултат е мотивиран с доводи за частична основателност на претенцията за заплащане на обезщетение на посоченото правно основание, Решението е частично неправилно. Спорът между страните по делото е - относно размера на брутното трудово възнаграждение за длъжността, въз основа на което следва да бъде изчислено и присъдено обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и следва ли същото да бъде намалено, при условията на чл. 104, ал. 1, пр. 2 ЗДСл., с получено възнаграждение през периода на друго основание. Решаващия съд е приел за установено, че Костадинова-Андреева е уволнена от заеманата длъжност - "младши инспектор" на 16.12.2009 г.; заповедта е отменена като незаконосъобразна и служителят е възстановен именно на на длъжността "младши инспектор". Действително, съдът е констатирал, че със Заповед от 15.02.2007 г., ищцата е преназначавана от длъжност - "младши инспектор" на длъжност "началник отдел". Тази заповед обаче е отменена едностранно от органа по назначаването с последвала заповед № ЗАМ-235/16.04.2009 г. Последната заповед е отменена по съдебен ред на 23.01.2010 г., т. е. след уволнението. Законосъобразно, при тези данни, първоинстанционния съд приема, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение - 16.12.2009 г. - ищцата е заемала именно длъжността "младши инспектор", получавайки възнаграждение за тази длъжност. Що се касае до отмяната на Заповед № ЗАМ-235/16.04.2009 г. - отменяща преназначаването й. Обосновано съдът приема, че ако Костадинова-Андреева е претърпяла имуществени вреди от действието на тази заповед до фактическата и отмяна, то същите са предмет на друго производство. Правилно, обезщетението е формирано на база месечно брутно възнаграждение от 582,40 лева, за длъжността "младши инспектор". Неправилно обаче, съда е намалил размера на дължимото обезщетение, за периода от 05.07.2010 до 23.10.2010 г. с разликата между дължимото от 582,40 лева и сумата от 400 лева, получавана от ищцата под формата на трудово възнаграждение от "Експрес Сервиз" ЕООД. В разрез с приетите доказателства съда е приел, че се касае за трудово възнаграждение. Видно от представените доказателства - служебна бележка, изх. № 03/08.11.2012 г., ищцата е в трудови правоотношения със соченото дружество от 05.07.2010 до 27.06.2011 г., като от 10.07.2010 г. - е в отпуск за отглеждане на дете и за целия период е получавала обезщетение за отглеждане на дете от НОИ, като за периода - юни-ноември 2011 г., видно от удостоверение, издадено от НОИ, РУ "СО" Благоевград - същата е получила обезщетение, в размер на 619,20 лева. Незаконосъобразно съда е намалил обезщетението по чл. 104 ЗДСл със суми получени не от възнаграждение по трудов договор или служебно правоотношение, а на друго основание. Затова, решението в частта в която иска на касатора е отхвърлен за сумата от 4405, 82 лева до 6 449,23 лева бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което ответникът бъде осъден да заплати сумата 2 043,41 лева. В тази връзка се обуславя промяна на решението и в частта за разноските, присъдени по компенсация. Съдът е присъдил за адвокатско възнаграждение сумата 295 лева, вместо заплатените 650 лева. С оглед отменителната част и присъдената сума от 2 043,41 лева - следва да бъде изменен размерът му и същият бъде увеличен на 460 лева. В останалите части решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора ответника следва да заплати за настоящата инстанция разноски, възнаграждение за адвокат, в размер на 150 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд