Решение № 12061 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9839/2014 г.

Решение № 12061 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9839/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по чл. 251 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по молба на И. Д. М. за тълкуване на решение № 6168/27.05.2015 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, постановено по адм. д. № 9839 по описа за 2014 г. Ответникът по молбата - ДД "ОДОП" гр. П. изразява становище за неоснователност на искането за тълкуване. Преценявайки фактите по делото и доводите на молителя, Върховният административен съд, състав на I отделение, приема следното: С решение № 9171/31.07.2015 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, постановено по адм. д. № 9839 по описа за 2014 г. решаващият касационен състав е формирал извод за неоснователност на молба с вх. № 11932/25.06.2015 г. по описа на Административен съд П., подадена от И. Д. М., с която се иска тълкуване на решение № 6168/27.05.2015 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, постановено по адм. д. № 9839 по описа за 2014 г. Съдът е отхвърлил молбата за тълкуване. С настоящата молба с вх. № 13932/10.08.2017 г. И. Д. М. отново претендира тълкуване на същия съдебен акт, а именно решение № 6168/27.05.2015 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, постановено по адм. д. № 9839 по описа за 2014 г., по каквото искане е налице произнасяне. Съдът в своя акт по реда на чл. 251 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е посочил, че в мотивите на касационното решение е манифестирана воля за оставяне в сила на оспореното решение в допустимата отменителна част и то след като е определена за недопустима единствено частта разпореждаща отмяна на решение № 1519 от 12.12.2012 г. на Директора на Д "ОУИ" П., с ново наименование Д "ОДОП" П., с което е изменен ревизионния акт за определените задължения за вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2007 г. и 2008 г. Т. е в мотивите и диспозитива на касационното решение има единство на обективираната воля за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт в частта решаваща спора за съществуването на допълнителни задължения на жалбоподателя за ЗОВ за 2007 и 2008 г. /в случая за липсата на такива/. С решение № 9171/31.07.2015 г. постановено по адм. д. № 9839 по описа за 2014 г. Върховният административен съд, Първо отделение, е намерил че не е налице хипотезата на неясен съдебен акт /решение № 6168/27.05.2015 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, постановено по адм. д. № 9839 по описа за 2014 г./. Повторно произнасяне по искане за тълкуване е безпредметно, тъй като вече е налице това. Съдебният акт не дава повод за спор между страните, поради което и не се нуждае от тълкуване, както е посочил съда в предходния си акт. Волята на съда е ясна и недвусмислено изразена в мотивите и доспозитива и се разпростира върху целия предмет на спора, тя следва да се зачита от страните, за които съдебният акт като необжалваем е произвел своето правно действие. Неотносим за настоящото производство е и фактът, че някоя от страните по делото не възприемат волята на съда. Тълкуването на решението е способ за поправянето му от постановилия го съд, когато обективираната в съдебния акт правораздавателна воля е неясна. От този порок не е засегнато решение № 6168/27.05.2015 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, постановено по адм. д. № 9839 по описа за 2014 г. Поради горното молбата за тълкуване е неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение