Решение № 10650 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6678/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. Н. М., чрез процесуалния му представител адвокат М. Екимджиев и адвокат К. Бончева, за отмяна на влязлото в сила решение 1038 от 29.10.2018 г., постановено по адм. дело 172/2018 г. по описа на Административен съд- София-област на основание чл. 239, т. 6 от АПК. Към искането за отмяна е приложено решение на Европейския съд по правата на човека от 27.02.2025 г. по делото Марзуки срещу България, с което е установено нарушение на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията), както и на чл.13 във връзка с чл.8 от Протокол 2 към Конвенцията. Иска присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът контролиращ служител при ГКПП Калотина при Главна дирекция Гранична полиция МВР, чрез процесуалния си представител юрк. Д. Пейчева в писмена защита заявява становище за неоснователност на искането. Моли съда да го остави без уважение и да присъди в полза на ответника разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, намира искането за отмяна на влязлото в сила решение за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в законоустановения срок. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на М. Н. М., гражданин на Република Тунис със статут на постоянно пребиваващ в Република България, срещу отказ за влизане в страната с рег. 4379р-2272 от 01.02.2018г. постановен от служител на ГД Гранична полиция Калотина. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За да е налице посочената хипотеза, е необходимо да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по отношение на лицето, което е направило искането за отмяна в съдебното производство, приключило със съдебния акт, чиято отмяна се иска. Нарушението на Конвенцията следва да е свързано с конкретното съдебно производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска и да е установено с влязло в сила решение на ЕСПЧ. Освен това трябва отмяната да е необходима, за да се отстранят последиците от нарушението. В случая тези изисквания са налице. Видно от представеното по делото решение на ЕСПЧ от 27.02.2025 г., по отношение на жалбоподателя М. Н. М. е прието нарушение на чл. 8 и на чл.13 във връзка с чл.8 от Протокол 2 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, по повод цитираното по-горе решение на АССО от 29.10.2018 г. Страни на делото пред ЕСПЧ са тунизийския гражданин, а вторият и третият жалбоподател са неговата дъщеря и майка на детето, които са български граждани. Установените в решението факти са следните: В началото на 2018г. първият жалбоподател пътувал до Сърбия. След завръщането му на 01.02.2018г. му е отказано влизане в България, като му е представен стандартен формуляр за отказ. Делото се отнася до недопускане на тунизийския гражданин в България, където той е имал постоянно местожителство и разделянето му с другите двама жалбоподатели. ЕСПЧ е установил, че първият и вторият жалбоподатели са имали семеен живот в България, а мерките, довели до раздялата им, представляват намеса в правата им по чл.8 от Конвенцията. Съдът е заключил, че на първия жалбоподател не е била дадена справедлива възможност да оспори твърденията, повдигнати срещу него и послужили като основание за неговото недопускане в България. Следователно на М. Н. М. не са били предоставени минимални гаранции срещу произвол, както се изисква в практиката на Съда. С тези съображения съдът намерил за нарушен и член 13, взет във връзка с чл.8 (виж. Приложение 2) от Конвенцията. С оглед гореизложеното искането за отмяна е основателно и следва да се уважи. Съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССО. При новото разглеждане е необходимо съдът да съобрази мотивите, изложени в решението на ЕСПЧ. При този изход на спора по искането на молителите за присъждане на разноски по настоящото дело следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предложение второ и ал.2, във връзка с чл. 239, т. 6 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение,