Решение № 5494 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4533/2018 г.

Решение № 5494 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4533/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. З. от [населено място], подадена чрез упълномощен адв. Дончев, против решение № 2213 от 13.12.2017 г., постановено от Административен съд – П., първо отделение, 25-ти състав, по адм. д. № 371/2017 г. С касационната жалба и с писмено становище се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, – неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон. Касационният жалбоподател счита, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата, защото в определените срокове и съобразно приложимата Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 9) е представил бизнесплан по образец, който е приет от административния орган без предписания за несъответствия и недопустимост на проекта. Според касатора в мотивите на обжалвания административен акт липсва изброяване на конкретни пороци на подадения бизнесплан, а само са изброени законови текстове, които не са относими към процесния план и са написани на латиница стойности и математически формули, без да става ясно по кой показател е формиран отказът. В съдебно заседание и с писмена защита касаторът сочи, че е допуснал грешка в изписването в таблица 4. 1 на подадения бизнесплан, като изписания среден добив от декар площ следва да се чета като 1190 кг, вместо заявените 190 кг., което се е отразило на рентабилността на представения бизнесплан. Претендира отмяна на обжалваното решение, а алтернативно в писмената си защита иска да се отмени дадения ход по същество и да бъде назначена нова съдебна експертиза, която отново да отговори на въпроса за рентабилността на бизнесплана, след промяната на средния добив. Ответникът - изпълнителният директор на Д. Ф."Земеделие" /ДФЗ/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Николова, която с писмен отговор пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като законосъобразно и правилно постановено. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът, анализирайки приетите писмени доказателства по преписката и заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза, правилно е установил правно-релевантните факти и въз основа на тях е извел обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Според участващия поделото прокурор доводите на касационния жалбоподател, че са налице нарушения на материалния закон, са неоснователни, защото от заключението на вещото лице по делото, приходите от дейността, за която се кандидатства не обезпечават жизнеспособност на проекта, дори след като са взети предвид данните от коригирания бизнес план. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Е. З. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2213 от 13.12.2017 г. е отхвърлена жалбата на Е. З. от [населено място] против заповед № 03-РД/185 от 23.01.2017 г. издадена от изпълнителния директор на Д. фонд Земеделие, с която е отказано финансирането на заявление за подпомагане ИД № на проекта: 16/04/1/0.0.2112, УРН: 567090 и Е. З. е осъден да заплати на Д. фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция, разноски за производството в размер на 250 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - П. и е приел, че атакуваният административен акт е постановен от компетентен орган- изпълнителният директор на ДФЗ, съобразно правомощията му в съответствие с чл. 20 а ЗПЗП, съгласно който изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция и организира и ръководи дейността й. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 издателят на акта се произнася със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. Първоинстанционният съд е счел, че при издаване на процесното уведомително писмо не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и то е в съответствие с материалния закон и с изискването за форма на административния акт. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че жалбоподателят е кандидатствал за финансиране за закупуване на комбайн за извършване на механизирано бране на шипки в землището на с. К., като е заявил общ размер на разходите по проекта сума в размер на 71 000 лв, а финансовата помощ е била поискана в размер на 42 600 лв. или 60 % от общия размер на разходите по проекта. Освен това е констатирано, че към заявлението са били приложени бизнесплан, доказателства за регистрацията на земеделския производител, като земеделски производител, анкетен формуляр - местонахождение на имота, декларации, договори, оферти, и др. документи посочени в т. VI от заявлението за подпомагане. Съобразено е обстоятелството, че в допусната и приета по делото съдебно-икономическа експертиза е бил извършен анализ на показателите за оценка на ефективността на инвестицията и са били изчислени финансовите показатели на бизнес плана, като е установено че генерираните парични потоци от дейността, за която се кандидатства не обезпечават жизнеспособността на проекта, от което е изведено заключение, че при правилно приложение на разпоредбите на Наредба № 9, е отказано претендираното финансово подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. по подаденото заявление за подпомагане, подадено на 18.05.2015 г. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото съдът правилно е установил, че заявеният общ размер на разходи са били в размер на 71 000 лв, а финансовата помощ е била поискана в размер на 42 600 лв. От назначената по делото СТЕ и при направения от нея анализ на представения бизнесплан е било установено, че нетната му настояща стойност (NPV) е "-26 778, 80 лв", а тъй като NPV отразява ефекта на времето върху очаквания паричен поток през периода на инвестицията, който е бил 5 години, и като условие тя трябва да е положителна величина, а в случая е отрицателна, това е довело до извод, че тя не отговаря на условието да е положителна величина. По искане на земеделския стопанин е била допусната и допълнителна съдебно икономическа експертиза, с която вещото лице е направило преизчисление на икономическата жизнеспособност на бизнес-плана на жалбоподателя за период от десет години, като отново е стигнало до отрицателна стойност на NPV на проекта "- 18 675" лв. В допълнителната СТЕ са посочени и останалите стойности, които се съдържат в раздел IV от Приложение № 5 "Показатели за оценка на ефективността на инвестицията и финансовите показатели (изчисляват се отделно както по проекта, така и за цялата дейност на кандидата) към Наредба № 9, като получените стойности са различни от тези, показани в проекта към бизнесплана. Така направените от вещото лице изчисления кореспондират напълно с посочените фактически основания за издаването на заповедта и сочат, че те са обосновани и доказани, от което следва, че заповедта не страда от порока нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 22, ал. 3 от Наредба № 9 бизнеспланът трябва да доказва икономическата жизнеспособност на проекта и стопанството за периода, посочен в ал. 1, и постигането на показателите, посочени в приложение № 5, което в настоящият случай не е налице. Касационният жалбоподател излага становище, че в оспорения акт не е посочено кое конкретно предписание не е изпълнил, но в случая от съществено значение е правнорелевантният факт, че отказът на органа за финансиране на заявлението не е в следствие на неизпълнени предписания, а поради факта, че не се доказва икономическата жизнеспособност на проекта и стопанството, което е едно от условията за подпомагане по реда на Наредба № 9. С оглед установеното съответствие между фактическите констатации в административния акт и действителното фактическо положение, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод за неоснователност на оспорването, защото в конкретния случай: нетната настояща стойност NPV на проекта е отрицателна величина и не отговаря на условието NPV > 0 (да бъде положително число), вътрешната норма на възвращаемост не съответства на условието IRR > 6%, индекса на рентабилност на инвестицията не отговаря на условието PI > 1, а срокът на откупуване на инвестицията PBP е по-голям от заложения срок за изпълнение на бизнес плана, в резултат на което правилно и законосъобразно е отказано изцяло финансиране на подаденото заявление. Относно представеното доказателство едва с писмената защита на касатора 12 дни след съдебното заседание, следва да се има предвид обстоятелството, че за него не е съществувала пречка да се снабди с представения научен материал в хода на процеса, с оглед на което той се представя едва сега при процесуално бездействие от страната в производството пред административния орган и в съдебното такова по адм. д. № 371/2017 г. Освен това посочените материали не са от съществено значение, доколкото не са налице реквизитите на документ – дата, подпис, за да се преценят двете форми на истинност – автентичност и вярност. Във връзка с твърдението на касационния жалбоподател, че самият той е допуснал техническа грешка при подаване на своето заявление за подпомагане, съдът счита, че ако действително е налице такава грешка, тя е следвало да е отстранена от земеделския производител с негово изрично волеизявление, което да е отправено до административния орган, а не до съда и то в касационното производство, като е от съществено значение обстоятелството, че такова възражение не е релевирано в касационната жалба, която определя предмета на настоящото производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лева, който размер е определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,