Решение № 14980 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7179/2020 г.

Решение № 14980 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7179/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП и от И. Илиев срещу решение № 8 от 10.04.2020 г. по адм. дело № 340/2019 г. по описа на Административен съд – Русе.

Касаторът - Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Колева обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-03001817008881-091-001/26.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с Решение № 408/28.03.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. Обжалва решението и в частта за разноските. Твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради съществено нарушение на материалноправните норми и на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението в обжалваната част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, съобразно изхода на делото.

Ответникът по касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" –Варна - И. Илиев, в представен писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Коларов оспорва жалбата като неоснователна.

Касаторът - И. Илиев, чрез процесуалния си представител обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради противоречието му със закона и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че към наличните парични средства в началото на ревизирания период следва да бъдат включени получени суми от продажба на два недвижими имота. Моли за отмяната на решението в обжалваната част. Претендира разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба на И. Илиев - Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП в представено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител юрк. Колева е взел становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и съдържащите се в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни, участници в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба на И. Илиев е неоснователна, а тази на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ревизираното лице срещу Ревизионен акт № Р-03001817008881-091-001/26.10.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, с която е изменен и потвърден с Решение № 408/28.03.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, като на оспорващия са установени допълнително задължения за данък върху доходите на физически лица по реда на чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и лихви. Установените задължения са както следва: за данъчен период 2011 г.: главница - 23 184, 05 лв. и лихви - 15 304, 00 лв.; за данъчен период 2012 г.: главница - 1 680, 38 лв. и лихви - 936, 93 лв.; за данъчен период 2013 г.: главница - 683, 45 лв. и лихви - 311, 63 лв.; за данъчен период 2014 г.: главница - 674, 38 лв. и лихви - 238, 97 лв.; за данъчен период 2015 г.: главница - 9 595, 54 лв. и лихви - 2 423, 24 лв.; за данъчен период 2016 г.: главница - 406, 20 лв. и лихви - 61, 39 лв. Ревизията на И. Илиев е извършена в качеството му на адвокат за определяне на задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2016 година. Данъчната основа е установена по реда на чл. 122 ДОПК и е формирана от размера на установеното несъответствие между имущественото състояние на лицето и получените от него доходи, както и от получени други доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ от постъпили суми по банкова сметка, получени комисионни от посредническа дейност, недекларирани доходи от продажба на недвижимо имущество.

За 2011 г.: С обжалвания РА, изменен с решението на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, е формирана годишната данъчна основа в размер на 243 000, 46 лева. Сумата включва: 11 169, 30 лв. - декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл. 17 ЗДДФЛ, 222 212, 98 лв. - доходи с неустановен произход в резултат на съпоставка на доходите с имущественото и финансово състояние на лицето; 8340, 87 лв. - получени суми по банкови сметки от ревизираното лице, формиращи облагаем доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ; 336, 00 лв. - получена комисионна от посредническа дейност; 941, 31 лв. - недеклариран доход от продажба на недвижимо имущество съгласно чл. 33 ЗДДФЛ. Установен е данък в размер на 24 300, 05 лв., внесен от лицето данък 1116, 00 лв., данък за довнасяне 23 184, 05 лв. и лихва 15 304, 00 лева. Съдът е формирал нова годишна данъчна основа, от която е изключил данъчната основа на доходите с неустановен произход в размер на 222 212, 98 лв., представляващи отрицателно салдо в резултат на съпоставката на имущественото състояние на лицето, а данъчната основа на доходите по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ е намалил от 8340, 87 лв. на 4304, 88 лева. За да установи, че не е налице отрицателна разлика от съпоставката на имущественото състояние на лицето, съдът е приел за начално салдо сумата от 73 312, 34 лв., а от наличните парични средства по банкови сметки е изключил левовата равностойност на сумата от 90 000 евро.

За 2012 г.: С обжалвания РА, изменен с решението на директора на Дирекция "ОДОП" Варна, е формирана годишна данъчната основа в размер на 25 033, 77 лева. Сумата включва: 8232, 18 лв. - декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл. 17 ЗДДФЛ; 16 465, 59 лв. - получени суми по банкови сметки, представляващи облагаем доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ; 336, 00 лв. - получена комисионна от посредническа дейност. Определен е дължим данък в размер на 2503, 38 лв., внесен данък 823, 00 лв., данък за довнасяне 1680, 38 лв. и лихва 936, 93 лева. Съдът е отменил данъчната основа на доходите по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ.

За 2013 г.: С обжалвания РА, изменен с решението на директора на Дирекция "ОДОП" Варна, е формирана годишна данъчната основа в размер на 13 774, 53 лева. Сумата включва: 6944, 92 лв. - декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл. 17 ЗДДФЛ; 6493, 61 лв. - получени суми по банкови сметки от ревизираното лице, , формиращи данъчна основа по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ; 336, 00 лв. - получена комисионна от посредническа дейност. Установен е дължим данък в размер на 1377, 45 лв., внесен от лицето данък 694, 00 лв., данък за довнасяне 683, 45 лв. и лихва 311, 63 лева. Съдът е изменил данъчната основа на доходите по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ от постъпления по банкови сметки, която установява в размер на 2180, 74 лева. За да определи този размер на данъчната основа съдът е изключил получените суми по банкови сметки на И. М. от [гражданство], които е приел, че са били предназначени за заплащане на разходи на третите лица за местни данъци и такси и вписвания в търговския регистър.

За 2014 г.: С обжалвания РА, изменен с решението на директора на Дирекция "ОДОП" Варна, е формирана годишна данъчната основа в размер на 20 723, 82 лева. Сумата включва: 13 984, 68 лв. - декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл. 17 ЗДДФЛ; 6403, 14 лв. - получени суми по банкови сметки от ревизираното лице; 336, 00 лв. - получена комисионна от посредническа дейност. Установен е дължим данък в размер на 2072, 38 лева. Предвид внесения от лицето данък в размер на 1398, 00 лв., е определен данък за довнасяне 674, 38 лв. и лихва 238, 97 лева. Съдът е изменил данъчната основа на доходите по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ от постъпления по банкови сметки, която установява в размер на 1515, 77 лева. За да определи този размер на данъчната основа, съдът е изключил получените суми по банкови сметки на И. М. от [гражданство], които е приел, че са били предназначени за заплащани на разходи на третите лица за местни данъци и такси и вписвания в търговския регистър.

За 2015 г.: С обжалвания РА, изменен с решението на директора на Дирекция "ОДОП" Варна, е формирана годишна данъчната основа в размер на 110 667, 70 лева. Сумата включва: 14 719, 68 лв. - декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл. 17 ЗДДФЛ; 95 612, 02 лв. - получени суми по банкови сметки от ревизираното лице; 336, 00 лв. - получена комисионна от посредническа дейност. Определен е дължим данък в размер на 11 066, 77 лева. Предвид внесения от лицето данък от 1471, 23 лв., е определен данък за довнасяне 9595, 54 лв. и лихва 2423, 24 лева. Съдът е изменил данъчната основа на доходите по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ от постъпления по банкови сметки, която установява в размер на 91 645, 57 лева. За да определи този размер на данъчната основа съдът е изключил получените суми по банкови сметки на М. от [гражданство], които е приел, че са били предназначени за заплащани на разходи на третите лица за местни данъци и такси и вписвания в търговския регистър, както и сумата от 300 евро с левова равностойност на 586, 75 лв., получена от Н. Петков.

За 2016 г.: С обжалвания РА, изменен с решението на директора на Дирекция "ОДОП" Варна, е формирана годишна данъчната основа в размер на 16 941, 96 лева. Сумата включва: 12 889, 68 лв. - декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл. 17 ЗДДФЛ; 3716, 28 лв. – получени суми по банкови сметки от ревизираното лице; 336, 00 лв. - получена комисионна от посредническа дейност. Определен е дължим данък в размер на 1694, 20 лева. Предвид внесения от лицето данък от 1288, 00 лв. е определен данък за довнасяне 406, 20 лв. и лихва 61, 39 лева. Съдът е изменил данъчната основа на доходите по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ от постъпления по банкови сметки, която установява в размер на 1800, 26 лева. За да определи този размер на данъчната основа, съдът е изключил получените суми по банкови сметки на М. от [гражданство], които е приел, че са били предназначени за заплащани на разходи на третите лица за местни данъци и такси и вписвания в търговския регистър.

По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна:

Решението, в частта с която е отменен РА, в резултат на което е формирана нова данъчна основа е неправилно, постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото.

1. Относно началното салдо на паричните средства в брой: При изготвяне на съпоставката на имущественото състояние на лицето съдът неправилно е включил към началното салдо на паричните средства сума в размер на 73 312, 34 лева. Видно от данните по делото, липсва разлика между налични парични средства в брой, налични парични средства в банкови сметки и установен положителен резултат за даден период. Както правилно посочва касаторът – Дирекция "ОДОП", представлявана от директора й, това са три различни категории показатели, които се установяват отделно и не следва да се смесват и трансформират. Приетата от съда за начално салдо сума от 73 312, 34 лв. е положителният резултат от извършената от органите по приходи съпоставка на имущественото състояние на лицето за 2010 година. Сумата не представлява налични парични средства в брой. От извършената съпоставка е видно, че са анализирани паричните средства по банкови сметки в началото и в края на годината, получените през годината доходи и направените разходи, независимо от начина на получаването им. Предмет на анализа не е било движението на парите в брой, а цялостното имуществено състояние на лицето и получените от него доходи, както и наличностите по банкови сметки и получените постъпления по банков път. При това положение, стойността от 73 312, 34 лв., не представлява парични средства в брой, поради което и не следва да се включва като налични парични средства в брой в началото на 2011 година. При използваната от органите по приходи методика, положителният резултат от съпоставката на имущественото състояние за определена година не материализира наличности на парични средства, а отразява намаляването или нарастването на имуществото на лицето и възможността нарасналото имуществено състояние да се покрие от източниците на доходи. В хода на ревизията И. М. не е декларирал налични средства в брой към началото на ревизирания период - 1.01.2011 г. и не е ангажирал доказателства за такива. Съгласно чл. 37, ал. 4 ДОПК, в случай че субектът не представи изискани доказателства по ал. 3, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства.

1. Относно наличните парични средства по банкови сметки към 31.12.2011 г.: Съдът неправилно е изключил от стойността на наличните парични средства по банкови сметки в края на 2011 г. левова равностойност на сумата от 90 000 евро. По делото е установено, че на 1.01.2011 г. ревизираното лице притежава налични парични средства в 38 бр. банкови сметки в общ размер 13 568, 02 лв. В края на годината - 31.12.2011 г., наличните парични средства по банковите сметки на лицето в евро, щатски долари, лева и британски лири, са в общ размер на 250 846, 16 лева. Сумата от 90 000 евро, не е приета за облагаем доход на М., който да подлежи на данъчно облагане, а е включена в таблицата за съпоставка на имущественото състояние като налична сума по банкова сметка, което се обоснова с факта, че сумата е по лична банкова сметка /депозитна сметка/ на лицето и е била налична към 31.12.2011 година. От приложените банкови извлечения е видно, че сумата 51 000 евро е внесена конкретно от И. Илиев на 18.08.2011 г. с основание срочен депозит - VIP инвестиционен, аналогично и за сумата 43 822, 73 евро. Безспорно установено е от банковите извлечения, а и не се оспорва от ревизираното лице, че сумата от 90 000 евро е постъпила по банковите му сметки и е била налична към 31.12.2011 година. Основанията и причините, поради които И. М. държи посочената сума са неотносими. С оглед така изложеното, настоящата инстанция счита, че сумата от 90 000 евро не следва да бъде изключена от анализа на съпоставката на имущественото състояние на физическото лице.

1. Относно получаваните суми по банковите сметки на ревизираното лице от чуждестранни клиенти, приети с РА за облагаем доход: По делото е установено, че по банковите сметки на М. през всички ревизирани периоди са постъпвали парични средства от различни чуждестранни лица. И пред настоящата инстанция М. твърди, че част от средствата са били предназначени за заплащане на различни разходи на клиентите в България - за местни данъци и такси, такси за вписване в търговския регистър и др., поради което тези суми не представляват негов доход. В подкрепа на тези твърдения пред първоинстанционния съд са представени множество доказателства за платени разноски на чуждестранните клиентите. Същите обаче са представени и в хода на ревизията и видно от решението на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна са съобразени от административния орган, като с тях е намалена част от данъчната основа за облагане. Решаващият състав е приел, че събраните доказателства – писмени /платежни документи и декларации на физическите лица/ и заключението на счетоводната експертиза, обосновават извод, че основанието на валутните преводи е с цел опериране от страна на ревизираното лице със средства за погасяване на задължения от публичен и частен характер на трети лица във връзка с притежавани от последните имоти на територията на България и/или във връзка с дейността им като регистрирани субекти по Търговския закон. Съдът е счел за неотносимо обстоятелството дали има съответствие между размера на преведените суми и платените задължения, поради което е стигнал до извод, че спорните банкови преводи не са доход на И. М. и не следва да бъдат включвани при изчисляване на размера на данъчната основа по чл. 122 ДОПК. Тези изводи са неправилни и незаконосъобразни. По делото не са представени доказателства, че всички постъпили суми по банковите му сметки от чуждестранни клиенти са използвани за заплащане на разходи на тези лица. Частта от получените средства, които не са послужили за заплащане на разходи на платците на сумите, представлява доход, който подлежи на данъчно облагане. В този смисъл необосновано съдът изключва от данъчната основа целия размер на постъпленията по банкови сметки, независимо от липсата на доказателства, че всички суми са използвани за заплащане на разходи на клиентите на М..

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ при получаване на доходи по банков път, доходът се смята за придобит на датата на заверяването на сметката на получателя. За всяко плащане от клиент следва да бъде преценено каква част от сумите за съответната година са използвани от физическото лице за покриване на разходи на клиента и каква част остава доход за адвоката. Именно по този начин е формирана данъчната основа за облагане от органите по приходи в обжалвания РА. Предвид изложеното, необосновано съдът изключва от данъчната основа за облагане на доходите по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ целия размер на получените по банковите сметки суми, а не само частта от тях, която е послужила за заплащане на местни данъци и такси и такси за търговски регистър. По делото не са представени доказателства, а това се установява и от заключението по първоначалното изготвено заключение на ССчЕ, че лицето не е използвало целия размер на получените от него суми за заплащане на разходи на клиентите, наредили сумите. Като не е представил доказателства, че всички получени от него средства са използвани за покриване на разходи на трети лица, И. М. не е доказал предназначението на целия размер на получените средства, поради което правилно разликата е третирана с обжалвания РА като друг доход, подлежащ на данъчно облагане по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Необосновано от данъчната основа съдът изключва целия размер на получените суми по банкови сметки.

1. Относно получена сума по банкова сметка от П. Зипфел в размер на 180 евро с левова равностойност 352, 05 лв.: Съдът неправилно изключва тази сума от данъчната основа на доходите от други източници по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, приемайки, че са налице безспорни данни за вида и източника на дохода, поради което не следва да бъде облагана като доход с неустановен произход и включена в данъчната основа по чл. 122 ДОПК. Данъчната основа по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ не касае доходи с неустановен произход, както неправилно приема съда. Съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през годината от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон. Според настоящия касационен състав, сумата от 180 евро законосъобразно е третирана от органите по приходите като облагаем доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и доколкото по делото не са налице доказателства, същата да е обложена по друг ред или на друго основание, незаконосъобразно съдът я е изключил от данъчната основа за 2011 година.

1. Относно получените средства от Д. Савидж: От извлечението на банкова сметка в "Инвестбанк" АД в британски лири е установено, че И. М. е получил през 2011 г. сумата от 4000 британски лири, преведени от Д. Савидж с основание "покупка на имот". В хода на административния контрол е установено, че действително М., в качеството му на пълномощник, е закупил от името на "Баруотър" ООД със съдружник Д. Савидж недвижим имот в [населено място], [община]. Съгласно Нотариален акт от 6.04.2011 г. стойността на закупения имот е 5061, 00 лв. С тази сума с решението на директора на Дирекция "ОДОП" е намалена данъчната основа за облагане, формирана от постъпилите по банковата сметка на И. М. парични средства от Д. Савидж. Съдът неправилно е изключил от данъчната основа за облагане цялата сума, постъпила от Д. Савидж, приемайки твърденията, че разликата представлява продажба на обзавеждането в недвижимия имот. По делото не са представени доказателства, удостоверяващи, че цялата получена сума е използвана за покупка на недвижим имот. Предвид това само със стойността 5061 лв. и заплатените разходи за нотариални такси следва да се намалят констатираните в РА за 2011 г. доходи в общ размер 14 268, 87 лв., което е направено от решаващия административен орган. Няма данни за отделна сделка с предмет обзавеждане на имота.

1. Относно получената по банкова сметка сума от Д. Савидж в размер на 10 000 евро с левова равностойност 19 558, 30 лв.: Ревизираното лице твърди, че с цялата получена сума е заплатил недвижим имот, закупен в качеството му на пълномощник на дружеството "Баруотър" ООД със съдружник Д. Савидж в [населено място]. В хода на административния контрол е установено, че с Нотариален акт № 89 от 27.09.2012 г. И. М., в качеството му на пълномощник на "Баруотър" ООД, е закупил недвижим имот в [населено място]. В нотариалния акт е посочено, че договорената и заплатена цена за покупка на имота е в размер на 2800, 00 лева. С решението на директора на Дирекция "ОДОП" данъчната основа е намалена със сумата 2800, 00 лева. Съдът е изключил цялата сума от данъчната основа за облагане, като е приел, че независимо от уговорената цена по нотариалния акт, е налице разписка от 27.09.2012 г., изходяща от представляващия юридическото лице - продавач П. Кралев, която по своята същност е обратно писмо и служи за разкриване на действителните отношения между страните. Тези изводи на съда не се споделят от настоящия касационен състав. Разписката от 27.09.2012 г., в която П. Кралев като управител на "Естейт-ПМ-груп" ООД заявява, че е получил в брой от И. М. 9400 евро, представляващи доплащане за покупка на недвижим имот в [населено място], [община], [област], е подписана само от П. Кралев. Същата не е подписана от двете страни по договора, поради което неправилно съдът я преценява като обратно писмо, удостоверяващо действителните отношения между страните. Самата разписка като частен свидетелстващ документ няма обвързваща доказателствена сила. С оглед на това и след като противоречи на изявлението, направено в нотариалния акт, подписан и от двете страни по сделката относно действителната цена имота, същата неправилно е приета от съда като доказателство, удостоверяващо действително заплатена цена за недвижимия имот.

1. Относно получени от И. М. на 04.12.2012 г. 2100 евро с наредител SMART CURRENCY EXCHANGE LTD: В банковото извлечение е посочено основание за превода "from s. -ray", в превод "от С. -Рей". В хода на съдебното производство е представена кореспонденция с лицето С. Рей за намерение за закупуване на имот в България. Същата е представена едва в хода на съдебното обжалване на РА, поради което неправилно съдът е приел, че удостоверява действителното основание за превеждане на сумата, поради което необосновано е изключена от данъчната основа за облагане.

1. Относно получени през 2012 г. суми с наредител Д. Савидж в общ размер 52 25, 09 британски лири: Сумата е получена на три превода: 2000 лири на 4.10.2012 г., 2000 лири на 24.10.2012 г. и 1225, 09 лири на 11.12.2012 г. В хода на административното обжалване, предвид представените от М. доказателства, че със същата са заплатени разходи за ремонт на къща на лицето Р. Билчев, сумата от 4000 британски лири е изключена от данъчната основа за облагане. Относно третия превод от 1225, 09 GBP не са представени доказателства за основанието, въз основа на което е получена сумата, поради което същата е третирана от органите по приходите като облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Първоинстанционният съд е изключил от данъчната основа за облагане левовата равностойност и на третия превод от 1225, 09 лири като е приел, че и тази сума е била предназначена за лицето Р. Билчев. Тези изводи на съда са неправилни. В банковото извлечение е посочено основание за превода от 1225, 09 лири "Д. и К. ", като не са представени доказателства, удостоверяващи основанието, на което е преведена сумата, поради което правилно същата е приета от ревизиращите органи като облагаем доход.

1. Относно получените преводи през 2012 г. от [гражданство] К. Бийвърс, Д. Фишър, Д. Пол, Д. Тикер и от дружеството "Мейо инженеринг" ООД: Съдът е изключил от данъчната основа за облагане по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ цялата сума на получените преводи от тези лица, приемайки, че всички суми са били предназначени за заплащане на разходи на тези трети лица за местни данъци и такси и за вписвания в търговския регистър. Ревизираното лице не е представило доказателства, че целият размер на получените средства е използван за заплащане на разходи на платците на сумите, поради което същите представляват облагаем доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ.

1. Относно получени преводи в размер на 400 лв. от С. Авдала, в размер на 677, 06 лв. и 410 лв. от "Варбел" ЕООД, 500 лв. от Н. Хюсеинов и 400 лв. от "ДВ Груп" ООД, включени данъчната основа на доходите по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ: Съдът неправилно е изключил тези суми от данъчната основа по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, приемайки, че са налице безспорни данни за вида и източника на дохода, който попада в категорията по чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ, поради което не следва да бъдат облагани като доход с неустановен произход и включени в данъчната основа по чл. 122 ДОПК. Описаните суми са получени по банкова сметка на М. и са включени от органите по приходи в данъчната основа на доходите по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Данъчната основа по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ не касае доходи с неустановен произход, както неправилно приема съда. Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през годината от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон. В този смисъл законосъобразно горните суми са третирани като облагаем доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и доколкото не са налице доказателства, същите да са обложена по друг ред или на друго основание, незаконосъобразно съдът ги е изключил от данъчната основа за 2012 година.

1. За 2013 г. и 2014 г. съдът неправилно е изменил данъчната основа на доходите по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, която е установено от него съответно в размер на 2180, 74 лв. за 2013 г. и в 1515, 77 лв. за 2014 година. За да определи този размер на данъчната основа съдът е изключил получените суми по банкови сметки на ревизираното лице от [гражданство], които е приел, че са предназначени за заплащане на разходи на третите лица за местни данъци и такси и вписвания в търговския регистър. Настоящият касационен състав вече изложи мотиви, че по делото не са представени доказателства, че целият размер на получените средства е използван за заплащане на разходи на платците на сумите, поради което и сумите, с които не са заплатени разноски на трети лица, представляват облагаем доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Така изложените мотиви са относими и за размера на данъчната основа, определена от съда за 2015 г. и за 2016 година. Като е достигнал до изводи противоположни на горните, съдът е постановил едно неправилно решение, което в посочената част следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, отхвърлящо жалбата на И. Илиев в тази му част.

По касационната жалба на И. Илиев:

Според настоящият състав на ВАС, Осмо отделение решението на административния съд в частта, с която не е уважена жалбата срещу РА, е правилно. Неоснователно този касатор претендира към наличните парични средства в началото на ревизирания период да бъдат включени получени суми от продажба на два недвижими имота. По делото не са налице доказателства, сумите по тези продажби да са заплатени в брой, поради което и не следва същите да се включват като налични средства в началото на ревизирания период. Изложените възражения срещу формираното от съда начално салдо са неотносими към предмета на спора пред касационната инстанция, доколкото с решението на административния съд не е установено несъответствие в имущественото състояние на лицето и установената с РА на това основание данъчна основа е изцяло изключена от годишната данъчната основа, формирана от съда.

Относно сумата 50 000 швейцарски франка, постъпили по банковата сметка на И. М. от Н. Николов, третирана с обжалвания РА като облагаем доход за 2015 г.: Касаторът твърди, че сумата не представлява негов доход, а е извършил услуга на Н. Николов да обмени валутата в български лева за нуждите му в България. За извършената услуга твърди, че е получил възнаграждение от 500 франка. Твърдението, че сумата е предназначена за обмен на валута за Н. Николов не е подкрепено с доказателства. Няма документи за обмен на валута в посочения размер. Такива не са събрани и в хода на съдебното производство. От банковото извлечение на същата банкова сметка е видно, че на 14.01.2015 г. със сума в размер на 50300 швейцарски франка е отразено погасяване на кредит. Предвид непредставянето на доказателства, удостоверяващи основанието на което е преведена сумата, полученият превод във валута по банковата сметка на И. М., правилно е квалифициран като доход с неустановен произход.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за частична отмяна по чл. 209, т. 3 АПК на съдебния акт. Решението на Административен съд – Русе следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-03001817008881-091-001/26.10.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден в оспорената част с Решение № 408/28.03.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, както следва: за установен данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2011 г. главница за размера над 559, 15 лв. до 23 184, 05 лв. и на определените лихви за размера над 369, 10 лв. до 15 304, 00 лв.; за установен данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2012 г. главница за размера над ЗЗ, 82 лв. до 1 680, 38 лв. и на определените лихви за размера над 18, 86 лв. до 936, 93 лв.; за установен данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2013 г. главница за размера над 252, 17 лв. до 683, 45 лв. и на определените лихви за размера над 114, 98 лв. до 311, 63 лв.; за установен данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2014 г. главница за размера над 185, 65 лв. до 674, 38 лв. и на определените лихви за размера над 65, 79 лв. до 238, 97 лв.; за установен данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2015 г. главница за размера над 9 199, 50 лв. до 9 595, 54 лв. и на определените лихви за размера над 2323, 23 лв. до 2423, 24 лв.; за установен данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2016 г. главница за размера над 186, 60 лв. до размера от 406, 20 лева и на определените лихви за размера над 28, 20 лв. до 61, 39 лева. и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на физическото лице в тази част. В останалата част, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид постановения правен резултат решението следва да бъде отменено и в частта, с която НАП е осъдена да заплати разноски на И. Илиев, изчислени след прихващане и разноски на адв. Коларов за оказана адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

С оглед крайния резултат по делото, заявеното от процесуалния представител на Дирекция "ОДОП" – Варна искане за присъждане на разноски е основателно в размер на 4727, 30 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, изчислено съобразно материалния интерес по делото и внесената държавна такса пред ВАС.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,