Решение № 15055 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6125/2013 г.

Решение № 15055 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6125/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Изпълнителният директор на ДФЗ е обжалвал решение № 1431 от 01.03.2013 г. по адм. дело № 11074/2011 г. на Административен съд - София град в частта му, с която на жалбоподателката Веселка Йончева е отказано подпомагане по СЕПП и СНДП за площи в размер на 349.81 ха и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в 14 -дневен срок, определен по чл. 174 от АПК. Веселка Бойчева Йончева е обжалвала решението в частта с която жалбата и е отхвърлена като неоснователна. В касационните жалби се правят доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Прокурорът намира за правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспореното писмо в частта с която е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и схемите за национални доплащания на площ (СНДП). Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и предлага същото да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Веселка Бойчева Йончева против уведомително писмо изх. № 02-050-6500/2876 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., с което е отказано подпомагане по СЕПП в размер на 91 708.77 лв. и по СНДП в размер на 50 168.24 лв. Направила е възражения за съществено нарушение на административно-производствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби на националното право и приложимото европейско законодателство. Посочила е липсата на фактически основания, по които е формиран размера на недопустимата площ и нарушения на чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК. От приложената административна преписка, съдът е установил, че земеделският производител е кандидатствал за подпомагане с общо заявление за кампания 2010 г. по две мерки- СЕПП и СНДП, като е кандидатствал общо с 37 парцела с обща площ от 501.29 ха, за сумата от 141 877.01 лв. По заявлението са извършени задължителните административни проверки, както и проверка на място. Установено е, че по първата мярка (СЕПП) е недопустима за подпомагане площ от 122.84 ха и е отказано подпомагане, тъй като е изчислен процент на наддеклариране - 32.46%. По втората мярка (СНДП) също е установена недопустима площ от 122.84 ха и процент на наддеклариране - 32.46%, като напълно е отказано финансово подпомагане . За изясняване на релевантните по делото факти от страна на съда са допуснати две съдебно-технически експертизи (СТЕ). При първата експертиза, вещото лице е установило неточности при определяне размера на недопустимата за подпомагане площ по СЕПП и СНДП, като я е коригирал от 122.84 на 75.74 ха. Втората СТЕ, изготвена от агроинженер е имала за задача да установи, дали констатираната при проверката на място висока тревна растителност е възможно да е в резултат на естествени процеси в почвата, оставена като угар и изорана през февруари-март 2010 г. Вещото лице (агроинженер) е преценило, че е възможно констатираната в контролния лист при проверката на място растителност да е в резултат на естествени процеси в почвата, въпреки изораването през през февруари-март 2010 г. Това е довело до промяна на процента на наддеклариране от 32.46% на 17.80 %. С оглед заключението на експертизите и събраните в хода на производството съдът е приел, че процента на недопустимата площ е по малък от 20%, което според чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. променя положението на земеделския стопанин, доколкото му се дължи подпомагане, редуцирано с двойния размер на установената като недопустима площ. За да постанови обжалваното решение и да отмени процесното уведомително писмо в обжалваната част, съдът при съобразяване с изложеното по-горе е приел, че са налице несъответствия между данните от заключенията по приетите по делото СТЕ и тези съгласно проверките, извършени от административния орган относно размера на наддекларираните площи за част от заявените за подпомагане БЗС по двете мерки, което налага връщането на органа за ново произнасяне с цел прецизиране на допустимия и недопустимия слой. В останалата част е счел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката Веселка Бойчева Йончева относно неправилно приложение на материалния и прoцесуалния закон, както и липса на мотиви в административния акт. Административният съд правилно е установил, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Административният акт съдържа мотиви за двете мерки поотделно, както в текстови, така и в табличен вид. Данните в таблиците сочат всички обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на финансовата помощ и съответно прилагането на института на намаления и изключвания по чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на ЕК: идентификационен номер на парцела, площта му съгласно подадената декларация; допустимата за подпомагане площ след извършените административни проверки, площта на парцела след извършената проверка на място и недопустимата за подпомагане площ. Разминаването в размера на недопустимата площ по СЕПП и СНДП е тази, в която част актът е върнат на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Неоснователно е и възражението на земеделския производител за неправилно разпределение на доказателствената тежест в първоинстанционното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е длъжен да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаване на административния акт. Именно в изпълнение на това си процесуално задължение, пълномощникът на изпълнителния директор на ДФЗ е поискал назначаване на експертиза. Представеното заключение е взето предвид от съда при извършеното намаляване на санкциите по СЕПП и СНДП. Неоснователно е и възражението на този касатор по отношение на присъдените в първоинстанционното решение разноски. Съдът правилно е намалил размера на претендирания адвокатски хонорар с оглед направеното възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и е съобразил, че делото не е с определен материален интерес, независимо, че се отказва финансиране в някакъв паричен размер. Не стойността на субсидията определя характера на производството. Касае се за оспорване на писмо, което, макар и да е наречено "уведомително", носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и затова е безспорно от съдебната практика, че подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. В това административно производство се проверява законосъобразността на акта по критериите на чл. 146 АПК, а не размера на посочената в него сума. Не могат да бъдат споделени от настоящия състав на ВАС и възраженията на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". За да обоснове своите правни претенции в касационната жалба, административният орган се е позовал на на Регламент ЕО № 65/2011 г. Тези доводи са неоснователни. Регламента е в сила от 01.01.2011 г. и не може да намери приложение по отношение на процесните площи, тъй като заявлението за помощи е подадено на 24.04.2010 г. /л. 42 от делото/ и касае кампания 2010 г. Съгласно чл. 34 от Регламент ЕО № 65/2011 г., за всички заявления, подадени преди 01.01.2011 г., следва да се прилага Регламент ЕО № 1975/2006 г. Правилно административният съд е подходил, при определяне на приложимия Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Европейската комисия, във връзка с оспорването на административния акт. За имотите по СЕПП и СНДП от административния орган е прието, че е налице наддеклариране в размер на 122.84 ха или 32.46% спрямо общата площ, при което в съответствие с чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 подпомагането на следва да бъде отказано изцяло. За изясняване на това обстоятелство е допуснато изготвянето на СТЕ експертизи, при които вещото лице е констатирало наддекларирането по СЕПП е в размер на 75.74 ха, или 17.80%. С оглед заключенията на вещите лица, неоспорени от страните, съдът правилно е приел, че допустимата за подпомагане площ е различна по размер от приетата от административния орган. Съобразено е наличието на данни за различие между отразеното в уведомителното писмо и действителния размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и СНДП, което е от значение за наличието на основание за подпомагане, попадайки в приложимата хипотеза по чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г., /при която разликата е повече от 3 % или от два хектара, но не повече от 20 % от определената площ/. Правилно съдът е върнал уведомителното писмо на административния орган за ново произнасяне. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, съдебни разноски пред настоящата инстанция следва да се понесат от страните, така както са направени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение