Решение № 6635 от 21.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Нечев, чрез адвокат Г. Грозев, против решение 108 от 22.12.2022 г. по адм. дело 129/2022 г. на Административен съд Силистра. В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че не е следвало да бъде отстранен от длъжност за период, предхождащ установяването на алкохола от 0,35 промила. Заявява, че независимо от наличието на алкохол е бил в състояние, което му е позволявало да изпълнява служебните си задължения, съгласно показанията на доведения от него за разпит свидетел. Според Ненчев в Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) липсва норма, която да позволява временно отстраняване от длъжност на служител поради употреба на алкохол, а такава забрана има само за наркотични вещества в чл. 214, ал. 1, т.4 от ЗМВР. Намира за недоказано явяването му на работа след употреба на алкохол, защото концентрацията е била установена три часа след това, поради което не е налице и хипотезата на чл. 214, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Твърди, че преценката дали едно лице е в пияно състояние при концентрация от 0,35 промила в издишания въздух, изисква специални знания, които наказващият орган и съдът нямат. Счита, че не са налице всички условия за да се приеме, че не е спазил забраната на заповед 8121з-396з/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, а установената концентрация на алкохол от 0,35 промила е била по-малка от допустимия праг от 0,5 промила по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) под който не е опасно да се управлява моторно превозно средство (МПС). Иска отмяна на съдебното решение и потвърдената с него заповед. Претендира разноски за двете инстанции, съгласно представен списък. Ответникът директора на Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението (РДПБЗН) - Силистра, чрез юрисконсулт С. Петрова в представения писмен отговор и нарочна молба оспорва касационната жалба. Пледира за отхвърлянето й с оставяне в сила на атакувания с нея съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по делото, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на П. Нечев против заповед 1107з-188/11.07.2022 г. на директора на РДПБЗН - Силистра, с която временно е отстранен от длъжност от 08.00 часа на 11.07.2022 г. до 08.00 часа на 12.07.2022 г., тъй като е в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения. Съдът след направен подробен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е взел предвид доводите и възраженията на страните, е установил фактическата обстановка. За да отхвърли жалбата, е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. Решение е валидно, допустимо и правилно. Конкретната мярка е наложена след извършена на 11.07.2022 г. около 10.50 часа проверка на служителите в Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението - Тутракан, към РДПБЗН - Силистра, чиято смяна е започнала в 08:00 часа същия ден. Чрез използване на техническо средство Алко Тест Дрегер 7510 се установило, че П. Нечев, изпълняващ длъжността водач на специален автомобил l-ва степен, е с положителен резултат 0,35 промила концентрация на алкохол в кръвта. Това мотивирало директорът на РДПБЗН - Силистра да издаде заповед 1107з-188/11.07.2022 г., с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 2 и чл. 215, ал. 2 от ЗМВР временно отстранил Ненчев за срок от 24 часа, защото е в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 2 ЗМВР, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност когато се яви в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения. Отстраняването се извършва с писмена заповед от непосредствения или по-горестоящия ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните задължения. Нормата не държи сметка за причината довела до състоянието на неработоспособност, а санкционира самата невъзможност на служителя да изпълни служебните си задължения. Преценката дали тя е налице е в оперативната самостоятелност на горестоящия ръководител. Направената от касатора връзка с нормата на чл. 214, ал. 1, т. 4 ЗМВР е несъстоятелна, тъй като последната има различен фактически състав явяване на служителя в състояние, за което може да се предположи, че е след употреба на наркотични вещества. Тук освен фактическото състояние на неработоспособност, законодателят е придал правно значение и на причината която е довела до него. Това обаче, не е употребата на наркотични вещества, както смята касаторът, а само съмнението за такава у горестоящия ръководител, което е различно от доказаната употреба. Касационният състав счита, че употребата дори на минимални количества алкохол води до състояние, несъвментимо с изпълняване на служебните задължения от служителите на МВР по смисъла на чл. 214, ал. 1, т. 2 ЗМВР. За това не се изискват специални знания. Нещо повече, Ненчев не е обикновен служител, а изпълнява високо отговорната и високо рискова длъжност водач на специален автомобил l-ва степен в Служба Пожарна безопасност и защита на населението. Поради това той трябва да се явява на работа в трезво състояние, тъй като е отговорен за защита на живота, здравето, пожарната и аварийна безопасност на гражданите и държавата. Наличието на алкохол в кръвта не му е позволявала да изпълнява служебните си задължения, свързани с адекватното незабавното реагиране на сигнал за пожар или друго бедствие. Твърдението, че употребата на алкохол не е довела до промяна в състоянието на Ненчев, подкрепена и от разпитания негов колега, е защитна теза граничеща със самонадеяност, която е опасна при изпълнението на високорискови професии, като тези на служителите в МВР и в Служба Пожарна безопасност и защита на населението, защото застрашава не само самия деец, но и неограничен кръг лица. С оглед предотвратяване на тази опасност министърът на вътрешните работи е издал заповед 8121з-396з/05.08.2014 г., в т. 2 на която изрично е забранил на служителите явяването на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от употреба на алкохол, наркотично или друго упойващо вещество. Тази забрана е игнорирана от Ненчев и с поведението си той пряко е нарушил постановеното от министъра изискване за конкретно поведение неявяване на работа под въздействието на алкохол. Допустимото наличие за алкохол в кръвта до 0,5 на хиляда при управление на МПС, съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е ирелевантно, защото регулира различни обществени отношения, а служебната дисциплина изисква недопускане на отклонения от дължимите показатели за трезвеност с оглед повишено внимание и концентрация, което е потвърдено и чрез издаването на заповед 8121з-396з/05.08.2014 г. Фактът, че употребата на алкохол не е била установена в началото на работния ден в 08.00 часа, а в 10.50 часа, не оправдава поведението на Ненчев. Без значение е дали той е отишъл на работа след като е употребил алкохол или още по-лошо употребил е алкохола на работно си място, резултатът е един и същ служителят се е поставил в състояние да не може да изпълнява служебните си задължения по смисъла на чл. 214, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Това, че е отстранен от началото на работния ден, а не от точния момент в който е била установена алкохолната концентрация дори да не е съвсем прецизно, е допустимо защото влиянието на алкохола върху физическото и психическото състояние на индивида не е мигновено, а продължава през значителен период от време. Този период предхожда момента на установяване на алкохолната концентрация с техническото средство, защото на човешкия организъм е необходимо време да абсорбира поетия алкохол в кръвта. За това е немислима тезата, че преди да бъде установена алкохолната концентрация в 10.50 часа, Ненчев е бил в състояние да изпълнява служебните си задължения. Ето защо, доводите на касатора за незаконосъобразност на съдебното решение и потвърдената с него заповед са изцяло неоснователни. Изводите на решаващия съд кореспондират със събраните по делото доказателства, формирани са след тяхната правилна преценка и настоящият състав изцяло ги споделя. Предвид изложеното се налага извода, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Този размер се обоснова с представянето единствено на писмени становища, без осъществено процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание от касационната инстанция, както това е било сторено пред първоинстанционния съд. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение