Решение № 10018 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7437/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на А. Т. С., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника адв. Т., срещу Решение 3416/10.04.2025 г., постановено по адм. дело 2672/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт (РА) Р-16001624000700-091-001/07.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с Решение 441/23.10.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е приел безкритично мотивите на ревизиращите органи, без да извърши самостоятелен анализ и преценка на установените факти и обстоятелства. Оспорва кумулативното наличие на предпоставките, предвидени в чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, като счита, че макар лицето да е било управител на дружеството основен длъжник, и да е знаело за непогасените му задължения, не е извършило твърдените от приходните органи действия по намаляване имуществото му. Изтъква, че липсват констатации относно състоянието на дружеството преди и след твърдяното поведение. Оспорва наличието на уникалност на каузалната връзка между действията по теглене на суми от сметки на дружеството и прехвърляне на дружествени дялове, от една страна, и невъзможността задълженията да бъдат погасени от друга. Счита, се съдът не е съобразил липсата на данни относно предприети действия по събиране на публичните задължения първо от дружеството в съответствие с изискването на чл. 20 ДОПК. Искането е за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменен процесният РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001624000700-091-001/07.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с Решение 441/23.10.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на А. Т. С. по реда на чл. 19 ДОПК за задължения на Д. 61 ЕООД (предишно С. ООД), както следва: за ДДС за периода 01.02.2019 г. 31.10.2019 г. в размер на 2 880,56 лв. главница, ведно с 1 581,46 лв. лихви; за корпоративен данък за 2018 г. 6,29 лв. лихви; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.01.2019 г. 30.11.2019 г. в размер на 5 153,97 лв. главница, ведно с 2 791,21 лв. лихви; за вноски за ДОО осигурители за периода 01.05.2019 г. 30.11.2019 г. в размер на 8 325,11 лв. главница, ведно с 4 509,86 лв. лихви; за вноски за ЗО осигурители за периода 01.04.2019 г. 30.11.2019 г. в размер на 4 424,97 лв. главница, ведно с 2 408,27 лв. лихви, и за вноски за УПФ за периода 01.08.2019 г. 30.11.2019 г. в размер на 1 542,77 лв. главница, ведно с 809,70 лв. лихви. Общият размер на задълженията, за които е ангажирана отговорността на лицето, възлиза на 34 434,17 лв. Приходните органи са установили, че през ревизираните периоди от 01.01.2018 г. до 03.12.2019 г. С., заедно със съпругата си М. С., е бил съдружник и управител на С. ЕООД. С договор за продажба от 26.11.2019 г. съдружниците са прехвърлили дружествените си дялове на Е. А. Д., като съгласно вписване от 03.12.2019 г. в Търговския регистър са променени наименованието на дружеството и правноорганизационната му форма. Основната дейност на дружеството е била производство на обувки, като за последно ГФО са подадени за 2018 г. Всички трудови договори са прекратени, считано от 19.11.2019 г., а дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 21.20.2020 г. по инициатива на приходните органи. В хода на ревизията е констатирано, че публичните задължения на Д. 61 ЕООД, за които е ангажирана отговорността на С., са формирани от подадени с КЕП справки-декларации по ЗДДС; ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2018 г. и декларации Обр. 6 за дължимите вноски за ДОО, ЗО и УПФ, както и за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения. Към ревизионното производство с Протокол Р-16001624000700-ППД-001/09.02.2024 г. са присъединени събрани доказателства при извършена на С. ПУФО. Повод за проверката е получена от Дирекция Събиране служебна бележка, в която е посочено, че след направено пълно проучване на Д. 61 ЕООД, е установено, че то не погасява задълженията си и не притежава активи и имущество, които да послужат за обезпечение на публичните задължения. В хода на ПУФО на С. е връчено ИПЗПОЗЛ, като са изискани документи за периода 2018 2019 г. В отговор лицето е представило ОПР, баланс, оборотна ведомост, хронология на сметка 503 Банка , копия от ведомости за заплати на служители на дружеството за 2018 г., справка за наличните материални запаси и дълготрайни активи към 31.12.2018 г. В писмени обяснения лицето е заявило, че като управител единствено той е вземал решения и е ръководил дружеството, както и че не може да представи всички изискани документи, тъй като търговската и счетоводната документация е предоставена на новия собственик. Посочено е, че всички машини и оборудване, въпреки че са амортизирани, също са предадени на Д.. От С. е представен и двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 26.11.2019 г. за предаване на новия собственик на цялата счетоводна документация за 2019 г. , както и касовата наличност на дружеството към 26.11.2019 г. в размер на 34 850,00лв. В рамките на ПУФО е връчено ИПДСПОТЛ на Ви Пи Ем Консулт ЕООД, обслужвало счетоводно С. ООД. В отговор представляващия дружеството В. Н., е заявила, че с анекс от 22.11.2019 г. е прекратен сключеният между дружествата договор за счетоводно обслужване, както и че с приемо-предавателен протокол от 04.12.2019 г. са предадени всички документи на С.. Извършена е и насрещна проверка на Д. 61 ЕООД, но не са представени изисканите документи, както и не е открит собственикът и управител на дружеството. До Районен съд Пловдив е изпратено искане на основание чл. 62, ал. 6, т. 3, б. а ЗКИ, с което е поискано разрешение за разкриване на сведения от банките за операции и наличности по сметки на името на Д. 61 ЕООД, въз основа на което е постановено Решение 4967/06.12.2023 г. на РС Пловдив, с което е уважено искането. Установено е, че дружеството е имало банкова сметка в Юробанк България АД и ОББ АД, като анализ на движението по тях е установил, че за периода 2018 - 2019 г. са постъпили суми в размер на 399 936,00 лв., от които С. е изтеглил 285 000,00 лв. С останалите суми са покривани текущи задължения към НАП и суми по образувани изпълнителни дела. Установен е и паричен превод в размер на 1 270,00 лв. в полза на М. и Т. С.. Поради липса на предоставена отчетност за 2019 г. е извършена съпоставка между изтеглените парични средства от банковите сметки на дружеството и подадените справки-декларации по ЗДДС и декларации Обр. 1 и 6, като е установено, че след постъпване на паричните средства от клиенти на дружеството и разплащане към доставчици и работници, каквито твърдения е изложил С., остават достатъчно средства за погасяване на публичните задължения на дружеството. Изложени са и съображения, че след продажбата на дружествените дялове, С. е продължил да осъществява същата търговска дейност през друго дружество АС Шуус ЕООД, в което са назначени прекратените от Д. 61 ЕООД работници, което показва намеренията на лицето да остави непогасени задължения към НАП. От приходните органи е формиран решаващ извод, че С. недобросъвестно се е разпоредил с имущество и парични средства от касата на дружеството, които са предадени на Д., както и че е извършило плащания от банковата сметка на дружеството в своя полза. Тези действия са определени като скрито разпределение на печалбата или дивидент, като според ревизиращите това поведение на управителя е довело до невъзможност за погасяване на публичните задължения на дружеството, поради което е ангажирана отговорността му по реда на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формиран извод за материална законосъобразност на РА, тъй като безспорно през ревизираните периоди С. е бил управител на дружеството основен длъжник, като въпреки че е бил наясно с наличието на непогасени публични задължения, е изтеглил суми от банковите му сметки, за които не са представени доказателства да са използвани във връзка с икономическата му дейност. В тази връзка съдът е приел, че правилно приходните органи са третирали поведението на ревизираното лице като скрито разпределение на печалбата или дивидент. Не е кредитиран представеният приемо-предавателен протокол относно предаване касовата наличност на дружеството на новия собственик, тъй като е с дата, предхождаща протокола, с който С. е получил счетоводната документация от Ви Пи Ем Консулт ЕООД. Споделени са мотивите на приходната администрация, според които е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността задълженията да бъдат погасени, която невъзможност е обективна и не може да бъде преодоляна чрез действия на приходната администрация. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ДОПК предвижда, че отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Тълкуването на посочената норма налага извод, че фактическият състав включва кумулативното наличие на следните елементи: 1. Субект на отговорността управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие извърши някое от действията, описани в нормата. Действието следва да е извършено недобросъвестно; 4. Причинно-следствена връзка вследствие на това недобросъвестно действие не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. уникалност на връзката между поведението на третото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. Съгласно чл. 20 ДОПК в случаите по чл. 19 обезпечението и принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение се носи отговорност. В конкретния случай като фактическо основание за провеждане на ревизионното производство на С. е послужила извършена на лицето проверка за установяване факти и обстоятелства по чл. 19 ДОПК. В Решение 441/23.10.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е посочено, че ПУФО е извършена след получена служебна бележка от Дирекция Събиране , в която е посочено, че на Д. 61 ЕООД е направено пълно проучване, като е установено, че то не погасява задълженията си и не притежава активи и имущество, които да послужат за обезпечаване на публичните задължения. В акта на горестоящия орган е посочено още, че дългът на дружеството е категоризиран като трудно събираем , както и че на дружеството още през 2015 г. е образувано изпълнително дело без да е посочен номер. Изложени са съображения, че през периода 2015 2019 г. дружеството редовно не е внасяло пълния размер на публичните си задължения, а последната постъпила сума е от 15.11.2019 г. след предприети от публичния изпълнител действия. Както вече бе посочено, отговорността по чл. 19 ДОПК може да бъде ангажирана само при кумулативното наличие на нормативно изискуемите предпоставки. В конкретния случай липсват доказателства ревизиращите органи да са изследвали възможността задължението да бъде удовлетворено от имуществото на основния длъжник Д. 61 ЕООД. По делото не се съдържат каквито и да е доказателства относно образуваното изпълнително дело, както и посочената служебна бележка от Дирекция Събиране . Нещо повече не е установен моментът, от който събирането на публичните задължения е станало невъзможно, като единствено се сочи, че са кредитирани твърденията за разплащане към контрагенти и персонал с изтеглените от банковите сметки на дружеството суми, след което отново дружеството е разполагало с достатъчно средства да покрие данъчните и осигурителните си задължения, в който смисъл са изложените общи мотиви. Въпреки наличието на банкови извлечения, органите по приходите не са извършили дължимия анализ към кой точно момент е налице твърдяното действие по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК (извършване на плащане в пари, представляващо скрито разпределение на печалбата или дивидент), довело до невъзможност вземанията да бъдат събрани от дружеството, както и какви са предприетите от приходните органи действия в тази насока. Следва да се посочи също, че при изследване наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК приходните органи са приели, че С. е предал на новия собственик касова наличност в размер 34 850,00 лв., което действие е възприето като разпореждане с активи на дружеството, довело до намаляване на имуществото му. От една страна, предаването на сумата не е било спорно в хода на ревизионното производство, дори напротив мотивирало е приходните органи да ангажират отговорността на лицето по реда на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, поради което не могат да бъдат споделени фактическите и правни изводи на съда, че сумата е задържана от С.. От друга страна, предаването на касовата наличност, достатъчна по размер да покрие размера на задълженията на дружеството, не може да се разглежда като разпореждане с имущество на предприятието, довело до намаляване на активите, тъй като същата е останала в патримониума на дружеството. С оглед изложеното, решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на С. против РА, е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата на лицето. При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на касатора се следват разноски в размер на 16 485,47 лв. съгласно списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение