Решение № 11464 от 12.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от БУЛТРЕЙД ЧАСТНА КОМПАНИЯ ЕАД, със седалище и адрес на управление, гр. Русе, [улица], представлявано от изпълнителния директор С. Петров, чрез пълномощник адв. Т. Трифонов, против решение 1 от 31.01.2022г., постановено по адм. дело 645/2021г. по описа на Административен съд Русе. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на посоченото дружество против решение 17/121/06278/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-2600/1237#17 от 16.08.2021г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че оспореният акт е постановен в нарушение на чл. 71, ал. 4 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бл. 51 от 2022г., в сила от 01.07.2022г.), тъй като за същата финансова корекция вече е бил издаден АУПДВ. Твърди се също, че производството по налагане на финансова корекция е следвало да започне с нова екс-пост проверка и евентуално установяване на нарушение, доколкото предходната такава е извършена в производство по издаване на АУПДВ. Поддържа се и немотивираност на решението за налагане на финансова корекция. Сочи се, че неправилно, както ответникът, така и административният съд, са тълкували критерия Икономическа жизнеспособност по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на Наредба 8 от 03.04.2008г., явяващ се най-важният показател за изпълнение на бизнес плана. Сочи се, че този критерий касае доходите от цялостната дейност на дружеството, а не само от млекопреработване и от продажба на месо. В тази връзка се твърди, че не е налице нарушение на т. 4.18 от договора за БФП от 2014г., поради което и не е следвало да бъде наложена санкция. Иска се отмяна на решението, както и отмяна на оспорения акт за налагане на финансова корекция. Ответникът заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител юрк. Панчева, депозира писмена молба, с която моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касационен жалбоподател против решение 17/121/06278/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-2600/1237#17 от 16.08.2021г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което е определена финансова корекция в размер на 7 974,52 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, комуто са делегирани правомощия да постановява решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Приел е, че актът е издаден в предвидената от закона форма и при съобразяване с административнопроизводствените правила. Съдът е счел, позовавайки се и на резултатите от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, че реализираните от жалбоподателя приходи от продажби на мляко и говеждо месо са по-малки от заложените в одобрения бизнес план, което представлява неизпълнение на поетото от бенефициента задължение за изпълнение на одобрения проект. Обосновал е извод, че неизпълнението на заложени в бизнес плана показатели следва да се счита за неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ и представлява нередност, която е основание за определяне на финансова корекция. В мотивите на решението са развити и подробни съображения досежно размера на наложената финансова корекция, като в съответствие с чл. 51, ал. 1 от Наредба 8/2008г. са анализирани вида, степента и продължителността на неизпълнението, като е прието, че административният орган правилно е определил финансова корекция в размер на 10% от предоставената на жалбоподателя безвъзмездна финансова помощ (БФП). Така постановеното решение е правилно. Оплакванията в касационната жалба са релевирани и пред първоинстанционната съдебна инстанция. Настоящата съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК по отношение на решение 1 от 31.01.2022 г. по адм. дело 645 от 2021 г. на Административен съд Русе. Съдът се е произнесъл по доводите на жалбоподателя, правилно е приложил материалния закон и решението му е обосновано. Страните не спорят за установените от първоинстанционния съд факти. Установено е, че жалбоподателят е сключил договор 17/121/06278/28.08.2014 г. с Държавен фонд Земеделие, по който е получил сумата от 79 745,18 лв. като безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизация на земеделските стопанства" от ПРСР 2007-2013 г. Одобреният проект, включващ и бизнес план, предвижда извършване на инвестиция в размер на 330 730,85 лв., състояща се в закупуването на пет материални актива доилна зала, реверсивен плуг, дискова косачка с кондиционер, дискова брана и сеносъбирач. Ползвателят на помощта се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция предмет на договора, до 15.09.2015 г. (т. 3.1 от договора), като задълженията му са разписани в т. 4.18 и сл. от договора. В т. 4.18 е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. В т.8.1. от договора е предвидено, че при неизпълнение на тези задължения фондът може да поиска връщане на всички изплатени суми по договора, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати сключения договор с ползвателя при спазване изискванията на чл. 51 и чл. 52 от Наредба 8/2008 г. По делото не е спорно също така, че след извършване на инвестицията на дружеството е била извършена проверка на място, при която е установено, че ползвателят не е реализирал прогнозните стойности на приходи от продажби на продукция /мляко и говеждо месо/, заложени в бизнес плана за 2016г., 2017г. и 2018г., съпоставени с реализираните приходи за същия период. Няма спор и досежно конкретните стойности на реализираните приходи от подпомаганата дейност спрямо предвидените приходи от продукция в одобрения бизнес план. За 2016 г. при заложени в бизнес плана приходи от 287 000 лв., установените приходи са 194 345,34 лв.; за 2017 г. при заложени в бизнес плана 428 500 лв., установените са 161 446,07 лв., а за цялата 2018 г. при планувани 554 250 лв. приходи, са реализирани 159 570,50 лв. Тези констатации са потвърдени от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, според която, изчислен върху средноаритметичния размер на приходите за трите години, процентът на изпълнение на заложените по бизнес план приходи е 41,07%. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ползвателят на помощта не е изпълнил задължението си по т. 4.18 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно посочената клауза ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Това означава, че бенефициентът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне показателите за ръст на стопанството, на продукцията и на приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че именно въз основа на заложените от дружеството в бизнес плана към проекта показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от продажба на продукция през следващите 5 години, е одобрен проекта за подпомагане със сумата от 79 745,18 лева. Непостигането на планираните финансови приходи, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на т. 4.18 от договора, което в съответствие с т. 8.1. от договора и чл. 51, ал. 1 и 2 от Наредба 8 от 03.04.2008г. е основание за налагане на финансова корекция. Правилно първоинстанционният съд е счел, че неизпълнението на заложени в бизнес плана финансови показатели представлява неизпълнение на одобрени индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция. В касационната жалба се повтарят доводите, поддържани, както във възражението пред административния орган, така и в жалбата пред административния съд. На тези доводи е отговорено с подробни и аргументирани съображения, които не е необходимо да бъдат повтаряни. Законосъобразно съдът е приел, че не е налице твърдяното нарушение на чл. 71, ал. 4 ЗУСЕФСУ, предвиждащ за една и съща нередност да може да бъде наложена само веднъж финансова корекция. Издаденият преди това АУПДВ, макар и за същата сума, не определя финансова корекция по смисъла на ЗУСЕФСУ, а освен това е бил отменен по съдебен ред. Целта на посочената забрана е да се избегне повторно санкциониране на бенефициента във връзка с едни и същи обстоятелства, какъвто не е настоящият случай. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и за немотивираност на акта, които не са били съобразени от административния съд. Правилно съдът е приел, че решението за налагане на финансова корекция е надлежно мотивирано, съдържа фактически и правни основания за издаването му. Правилно също така съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията, че в производството по издаване на оспореното решение административният орган е следвало да извърши повторна екс-пост проверка в предприятието на жалбоподателя по отношение на реализираните приходи от продажби. Резултатите от проверката, обективирани в съответните документи /контролен и работен лист/, отразяват обективно установими обстоятелства, които дори не са спорни между страните. Самата проверка е израз на контролните правомощия на управляващия орган, а не е извършена в хода на започнало производство по издаване на АУПДВ, както твърди касационният жалбоподател. По другия касационен довод, касаещ критерия икономическа жизнеспособност на стопанството, първоинстанционният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви, които се споделят изцяло от настоящия състав. Както нееднократно е посочил съдът, в одобрения бизнес план ползвателят е определил планирания ръст на стопанството, който ще реализира при използването на инвестицията, за която ще получи безвъзмездна финансова помощ, като в таблица 12 Производствена програма от бизнес плана изрично е посочил само приходи от месо и мляко. При това положение правилно е извършена съпоставка между посочените в бизнес плана планувани приходи от продажби на месо и мляко и реално получените от жалбоподателя приходи от продажбите само на тези продукти, а не от цялостната дейност на дружеството. Обстоятелството, че с предоставената финансова помощ жалбоподателят е закупил и активи (реверсивен плуг, дискова косачка, дискова брана и сеносъбирач), свързани с дейност растениевъдство, не е основание да се зачетат и приходите му от тази дейност, доколкото в самия бизнес план е посочено, че изброените активи ще се използват за изхранването на животни, т.е. касае единствено млекопреработвателната дейност на ползвателя. По аргумент от чл. 16, ал. 5 във вр. с § 1, т. 17 от Наредба 8/03.04.2008г. бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството, т.е. да доказва генерирането на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана. Видно е, че икономическата жизнеспособност на стопанството следва да се разглежда единствено с оглед на доходите, които ще се реализират при използване на инвестицията, за която се получава безвъзмездна финансова помощ. В случая одобрената инвестиция е за млекопреработвателна дейност и съответно правилно са анализирани приходите само от тази дейност /приходи от продажба на мляко и говеждо месо/. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение