Решение № 10024 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2528/2021 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ю. Славчев с постоянен адрес: гр. Луковит, [адрес], чрез адв. Монов, против Решение 221/20.11.2020 г., постановено по адм. дело 101/2020 г. по описа на Административен съд Ловеч /АС-Ловеч/, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ Р-04001119001825-091-001 от 15.11.2019 г. на органи по приходите към ТД /Териториална дирекция/ на Национална агенция за приходите /НАП/ Велико Търново, потвърден с Решение 20/10.02.2020 г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП"/ Велико Търново към Централно управление /ЦУ/ на НАП, в частта, с която за периода 01.01.2013 - 31.12.2017 г. са установени допълнително задължения на жалбоподателя за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ както следва: за 2013 г. в размер на 2567,97 лв. главница и лихва в размер на 1445,57 лв. за 2014 г. в размер на 451,15 лв. главница и лихва в размер на 208,12 лв. за 2016 г. в размер на 2345,14 лв. главница и лихва в размер на 605,22 лв. за 2017 г. в размер на 641,48 лв. главница и лихва в размер на 100,51 лв., както и вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица за 2017 г. в размер на 436,16 лв. главница и лихви в размер на 68,34 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че ревизиращите органи е следвало да установят какви средства е получавало ревизираното лице със семейството си в чужбина. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на решението в обжалваната част или в условията на евентуалност да бъде върнато делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция ОДОП Велико Търново към ЦУ на НАП, чрез юрк. Ушилова, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Счита касационната жалба за неоснователна. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 609,65лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Ловеч е ревизионен акт /РА/ Р-04001119001825-091-001 от 15.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Велико Търново, потвърден с Решение 20/10.02.2020 г. на директор на дирекция ОДОП" Велико Търново към ЦУ на НАП, в частта, с която за периода 01.01.2013 - 31.12.2017 г. са установени допълнително задължения на жалбоподателя за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ както следва: за 2013 г. в размер на 2567,97 лв. главница и лихва в размер на 1445,57 лв. за 2014 г. в размер на 451,15 лв. главница и лихва в размер на 208,12 лв. за 2016 г. в размер на 2345,14 лв. главница и лихва в размер на 605,22 лв. за 2017 г. в размер на 641,48 лв. главница и лихва в размер на 100,51 лв., както и вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица за 2017 г. в размер на 436,16 лв. главница и лихви в размер на 68,34 лв. С решението си в обжалваната му част първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния РА, като е осъдил Ю. Славчев да заплати на Дирекция ОДОП Велико Търново разноските по делото. АС-Ловеч е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За периода 2013г. съдът е стигнал до извод, че по делото е безспорно установено, че Ю. Славчев е извършил за 2013 г. разходи в общ размер 27 873 лв., а е получил доходи в общ размер 2 214,17 лева, с което е налице надвишаване на имуществото и установените разходи спрямо получените доходи и финансирания на лицето за календарната година с 25 679,65 лева. АС-Ловеч е приел, че доколкото в съдебното производство въпреки разпределението на доказателствената тежест не са представени никакви доказателства от страна на Славчев оборващи констатациите в РД, съдът е приел за правилни изводите на ревизиращия екип за размера на установеното превишение между разходи и приходи за периода. За периода 2014 г. съдът е стигнал до извод, че по делото е безспорно установено, че Славчев е извършил за 2014 г. разходи в общ размер 6695 лв., а е получил доходи в общ размер 2310,91 лева, с което е налице надвишаване на имуществото и установените разходи спрямо получените доходи и финансирания на лицето за календарната година с 4511,50 лева. За периода 2016 г.: Съдът е приел за безспорно установено, че Славчев е извършил за 2016 г. разходи в общ размер 26098,87 лв., а е получил доходи в общ размер 2853,72 лева, с което е налице надвишаване на имуществото и установените разходи спрямо получените доходи и финансирания на лицето за календарната година с 23451,55 лева. За периода 2017 г. съдът е счел, че по делото е установено, че Славчев е извършил за 2017 г. разходи в общ размер 6470,43 лв., а е получил доходи в общ размер 337,90 лева, с което е налице надвишаване на имуществото и установените разходи спрямо получените доходи и финансирания на лицето за календарната година с 6972,56 лева. Съдът е установил, че в периода 01.06.2017 г. 31.12.2017 г. са внесени вноски по ЗО върху доход от 1520 лв. в общ размер на 121,64 лв. и лихва за просрочие в размер на 1,64 лв. В този период лицето не е осигурявано като пенсионер. Въз основа на установения с РА облагаем доход за 2017 г. в размер на 6972,56 лв. е определен доходът, върху който се дължи вноска ЗО за довнасяне: 6972,56 лв. 1520,50 лв. /доход, върху който са внесени ЗО от Славчев/ = 5452,06 лв. Вноската ЗО за довнасяне в размер на 8% е 463,16 лв. и лихва в размер на 54,52 лв. Касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл.221,ал.2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Основните твърдения на касационния жалбоподател са, че органът не е събрал служебно информация за доходите му от чужбина. Съгласно чл. 116, ал.1 от ДОПК в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. Неоснователни и недоказани са възраженията на оспорващия, че ревизиращият екип не е събрал данни и доказателства за евентуално получени доходи от семейството на Славчев с произход Р Германия, тъй като съгласно чл. 116, ал. 1 от ДОПК доказателствената тежест за обосноваване на тези възражения е на ревизираното лице. В първоинстанционното производство по искане на жалбоподателя съдът е допуснал извършване на съдебно-икономическа експертиза, посредством която Славчев да докаже твърденията си за реализирани доходи в Германия, които не са отчетени от административния орган, във връзка с откритото производство по оспорване на представени от него документи квитанции за периодите 2016 и 2017 г. Жалбоподателят, въпреки неколкократно предоставената възможност от страна на съда, не е внесъл определения депозит за вещо лице, при което сам се е поставил в невъзможност да се съберат релевантни за спора доказателства. Обосновано и в съответствие с процесуалните правила и принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът с протоколно определение се е произнесъл, че не е оборено направеното оспорване на представените от жалбоподателя и ползващи го писмени документи, съответно е изключил от доказателствата по делото представените пред съда писмени документи - квитанции. При събраните доказателства по делото, без изключените като такива, съдът е достигнал до обосновани фактически и правни изводи, съответстващи на установеното в обжалвания пред него административен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация е основателно. В полза на данъчната администрация следва да се присъди сумата от 609,65 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.8, ал.1, т.3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,