Решение № 2492 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10859/2010 г.

Решение № 2492 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10859/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) - град Добрич против решение № 162 от 23.07.2010 г., постановено по адм. дело № 306/2010 г. на Административен съд - Добрич, с което е отменена заповед № РД 1925/14.04.2010 г. на същия административен орган, с която на Ертол Кемалдинов Тефиков е ограничено отглеждането до 50 бр. крави и телета в стопански двор, находящ се в с. Кардам, считано от 17.05.2010 г. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът моли решението да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът - Ертол Кемалдинов Тефиков, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на оспореното решение. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Решението на Административен съд - Добрич е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че оспорената заповед на директора на РИОКОЗ - Добрич е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният акт е издаден на основание чл. 38, ал. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) - текст, който предвижда, че директорът на РИОКОЗ, съответно директорът на НЦРРЗ, в срок до 48 часа от спирането на обекта издава заповед, с която потвърждава или отменя даденото предписание за спиране експлоатацията на обекта или на съответната дейност. Следователно според цитираната разпоредба предпоставка за постановяване на заповедта е наличие на предписание от здравните инспектори за спиране експлоатацията на обекта или на съответната дейност, издадено съгласно изискванията на чл. 38, ал. 3 от ЗЗ - при непосредствена опасност за живота и здравето на хората, за разпространение на заразни заболявания или за възникване на отравяния. В случая съвсем аргументирано съдът приема, че цитираните изисквания не са изпълнени. Издадено е предписание от 14.04.2010 г. за ограничаване на броя на отглежданите крави и телета в стопанския двор на Тефиков, отглеждането на повече животни да се извършва извън жилищната зона на с. Кардам. На същата дата е издадена и оспорената пред АС заповед, с която е разпоредено да се ограничи броя на отглежданите от него крави и телета до 50 броя, като е даден срок това да бъде извършено до 17.05.2010 г. Законът изисква заповедта да се издаде до 48 часа след предписанието. На 25.06.2010 г. е извършена проверка на контролните органи, съгласно която в едната от сградите на стопанския двор на Тефиков се отглеждат 2 броя крави, а в другата - 41 броя малки теленца. Останалите животни са изместени в други помещения, които са отдалечени от населеното място на повече от 300 метра. При така установените факти по делото, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон. Правилни са изводите на АС за противоречие между фактическите и правни основания в издадената заповед, както и за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/, посочена като материалноправно основание за постановяването на заповедта. Разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗЗ дава правомощия на директорът на регионалната здравна инспекция, съответно директорът на НЦРРЗ, в срок от 48 часа от спирането на обекта да издаде заповед, с която потвърждава или отменя даденото предписание за спиране на обекта или на съответната дейност. С издаденото заповед не е спряна дейността на обекта, а е дадено предписание в срок повече от един месец да бъде ограничена дейността, досежно броят на отглежданите животни. По същество издадената на същата дата с предписанието заповед за ограничаване на дейността на обекта повтаря по съдържание издаденото предписание. Такава хипотеза в нормата на чл. 38, ал. 4 от ЗЗ не е предвидена. Дори да се приеме, че заповедта е постановена на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗ, то процедурните изискванията отново са нарушени. Съгласно цитирания текст при неизпълнение на задължителните предписания в определения срок директорът на РИОКОЗ, съответно директорът на НЦРРЗ, издава заповед за спиране експлоатацията на обекта или на части от него или за спиране на съответната дейност до отстраняване на нарушенията. В случая, както вече се посочи, с издаденото предписание от 14.04.2010 г. са предвидени ограничения на дейността, за които е определен срок, а със заповедта по същество се повтарят дадените предписания. В този смисъл тя освен, че не е издадена на основание на правна норма, посочена в ЗЗ, по своя характер има значение на дадено предписание, след неизпълнението на което ще последват санкциите, предвидени в чл. 38, ал. 4 от ЗЗ. В случая такива не са последвали, което е видно от протокол от извършена проверка на 25.06.2010 г. на контролните органи, констатациите на които са за изпълнение на дадените предписания. Правилно е и заключението на съдебния състав, че цитираните нарушения са довели до нарушение на материалния закон. Оспорената заповед е издадена без да са налице предвидените в закона предпоставки за това, а именно неизпълнено предписание на здравните инспектори за отстраняване на допуснати нарушения на здравните изисквания (ако се приеме, че заповедта е издадена по чл. 38, ал. 2 от ЗЗ) или предписание за спиране на дейността при непосредствена опасност за живота и здравето на хората или за възникване на отравяния съгласно нормата на чл. 38, ал. 4 от ЗЗ. Позоваването на нормата на чл. 32, ал. 3 от ЗЗ в касационната жалба също не може да обоснове издаването на процесната заповед. Цитираната разпоредба регламентира общите правомощия на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве по наблюдение, анализ и оценка на факторите на жизнената среда, но не е основание за прилагане на принудителна административна мярка. Последната е насочена към ограничаване на определени права или дейност, поради което следва да се прилага само при наличие на точно изброените в закона предпоставки и след спазване на съответната процедура - условия, които, както вече се посочи не са осъществени. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд - Добрич е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски, но не са представени доказателствата за действително направени такива пред касационната инстанция, поради което не следва да бъдат присъдени. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,