Решение № 60 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 125/2008 г.

Решение № 60 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 125/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по жалба на "С" Е. (в ликвидация), гр. П. срещу въззивно решение № 1* от 31.10.2007 г. по гр. д. № 2079/07 г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С. посоченото решение Пловдивският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решение № 95 от 21.06.07 г., постановено по гр. д. № 3606/06 г. на Пловдивския районен съд, 17 с-в, с което са отхвърлени предявените от "С" Е. (в ликвидация), гр. П. искове по чл. 97, ал.1 ГПК (отм.) и чл. 108 ЗС. против М. С. В., Н. П. Ч. и В. Х. Ч. за признаване за установено по отношение на първия ответник, че ищецът е собственик на апартамент № 8/18, находящ се в гр. П., ул. "П" № 99, бл. ..., вх. А, ет. 3, а останалите двама ответници да бъдат осъдени да му предадат владението върху имота. За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че със заповед № СД-Б-121/4.08.1989 г. на председателя на ОНС - Пловдив на ЕАЗ "С. е." е предоставен възмездно терена, определен за строителството на жил. блок .... "Въстанически-юг", включващ 51 апартамента. С. договор за покупко-продажба от 29.12.1991 г., БСФ "....-ООФ" - П. е продал на ЕФ "......." - П. собствените си апартаменти (6 тристайни, 5 двустайни и 2 едностайни), построени в груб вид и находящи се в посочения блок, а ЕФ "......." е поел паричното задължение на продавача към ДФ "..........." - П. за извършените СМР до момента, но не повече от 240 000 лв., като продавачът се е задължил да снабди купувача или посочени от него лица с нотариален акт за собственост в месечен срок от завършване и приемане на целия строеж. С. допълнително споразумение от 25.02.92 г. е постигната договореност относно някои довършителни работи в апартаментите, както и за преустройство на входовете откъм източната страна в магазини, които да се изградят със средства на едноличния търговец, а дружеството се е задължило да отстъпи правото на собственост върху две от бъдещите помещения като компенсация за вложените парични средства от строителя. С. анекс (без дата) "....." Е. и ЕТ "......." са се споразумели първият от тях да предостави на втория апартаменти № 10 и № 27 и площта за магазин в източната част на стълбището, а с анекс от 6.04.94 г. "......" Е. - П. и М. Д., действащата като ЕТ ".....", встъпила в правата и поела търговското предприятие на ЕТ ".......", са се споразумели, че продължават договора от 29.12.91 г. за строителство на жилищния блок и едноличният търговец е поел задължение да преведе по сметка на дружеството сумата от 900 000 лв., платена за завършване на блока, а същото се е задължило да окаже съдействие за изготвяне на необходимите документи за прехвърляне на собствеността на жилищата, упоменати в договора и анекса. С. протокол от 18.07.94 г, "........" Е. П. е предоставило на ЕТ "......." апартаменти, в т.ч. и процесния ап. 18 на стойност 102 013 лв., като дружеството се е задължило да внесе в Министерството на промишлеността служебните книжа да даване на разрешение за окончателното прехвърляне на собствеността на посочените в протокола апартаменти. С. решение от 23.12.05 г. по гр. д. № 183/05 г. на ВКС, II т. о., са отхвърлени предявените от ЕТ "......" против ".........." Е. (в ликвидация) и Министерство на промишлеността искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на договора от 29.12.1991 г. За редица апартаменти в бл. ...., включително за процесния, на 10.11.97 г. е бил съставен акт за частна държавна собственост №, в който като бивш собственик е записан ЕАЗ "...... ......." и е посочено, че понастоящем имотът се стопанисва и управлява от "С. е." Е. - П., в чийто капитал са включени те. С. ПМС № 176 от 5.09.91 г. и приложение № 166 към него, фирмите с държавно имущество са преобразувани в еднолични търговски дружества с държавно имущество, като е образувано еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование "С. е." ООД със седалище в П., а дружеството е поело всички активи и пасиви на държавна фирма "Е." - София (Завод за силова електроника - П., поделение на държавна фирма "......" - София) по баланса й към 31.03.1991 г. заедно с другите права и задължения по разделителен протокол. С. решение от 11.10.1991 г. по ф. д. № 9969/91 г. в търговския регистър на Пловдивския окръжен съд е вписано еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование "С. е." Е., което е правоприемник на фирма "Е." - София и завод "С. е." П., поделение на държавна фирма "Е." - София, по баланса й към 31.03.1991 г. заедно с другите права и задължения по разделителен протокол. За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния апартамент, тъй като не са налице данни за наличие на правоприемство между "електроника" ЕАЗ - П. и "Е." - София по отношение на него, респ на жилищния блок, в който същият се намира. Освен това е прието, че ищецът е правоприемник на завод "С. е." - П., но той претендира да черпи права не от този завод, а от "Е." - София (при това от целия "Е", а не от негово отделно поделение в П.). По отношение на "Р." ООД (в ликвидация) е прието, че това дружество не е собственик на апартамента, тъй като по делото не е установено правото на строеж да е било внесено в капитала му през 1990 г., когато същото е образувано и съдружници в него са били фирма "Е." - София и Н. обединение "Р." - Р. Изложени са и съображения е прието, че първият ответник, на когото апартаментът е бил продаден от ЕФ "Д" с предварителен договор от 8.04.92 г., а със заповед № 14 от 23.01.95 г. на управителя на "С. е." - П. той е бил настанен в него, не го е придобил по давност, както и че по делото не е доказано останалите двама ответници да владеят имота. Решението е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Въззивният съд като инстанция по съществото на правния спор е длъжен съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.) да обсъди всички доказателства по делото относно релевантните за спора факти и доводите на страните по свое убеждение и да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и закона. Той е длъжен да прецени всички относими и допустими доказателства не само поотделно, но и в тяхната съвкупност. В разглеждания случай изводът на въззвния съд, че жалбоподателят не е собственик на процесния апартамент е направен в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), тъй като съдът не е преценил събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост и имайки предвид спорните по делото факти и тези, по които между страните не е имало спор. Наред с това съдът неправилно е приел, че жалбоподателят претендира да черпи права не от завод "С. е." - П., а от целия "Е." - София, тъй като в исковата молба не се съдържа такова твърдение, а правоприемството с държавна фирма "Е" гр. С., чието поделение е бил З. за силова електроника гр. П., е посочено единствено във връзка със сключените от БФС"Р", гр. П. договори, в което дружество като съдружник е участвала фирма "Е" София. Във връзка с направения от съда извод, че ответниците Н. (последната малолетна, действаща чрез своята майка и законна представителка Н. Ч.), срещу които е насочен ревандикационният иск, не владеят процесния апартамент следва да се отбележи, че той не кореспондира на данните по делото и е неправилен, след като същите са получили преписи от исковата молба на адреса, на който се намира жилището (Н. Чингирова лично и за дъщеря си), не са взели становище по иска, и за проведеното пред въззивния съд единствено съдебно заседание на 10.10.07 г. те са били призовани един месец по-рано от същия адрес по същия начин и без да са налице никакви данни впоследствие (до приключване на устните състезания пред въззивния съд) да са напуснали апартамента. С. оглед изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Съгласно чл. 218з, ал. 4 ГПК (отм.) разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.