Решение № 8963 от 2.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11794/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Министъра на околната среда и водите /Министъра на ОСВ/ против решение 164/10.06.2020 г. по адм. д. 711/2019 г. по описа на Административен съд Стара Загора. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че не са налице основанията на закона за издаване на оспорения отказ. Моли да се отмени обжалваното решение. В съдебно заседание не се представлява. По подадена от ответника частна жалба е подал възражение с доводи за нейната неоснователност. Ответникът по жалбата ЕКО ЕНЕРДЖИ-2015 ЕООД със седалище в гр. Стара Загора, представлявано от Управителя М. Малешков оспорва подадената касационна жалба писмено и в съдебно заседание. Посочва доводи за нейната неоснователност. Подал е частна жалба срещу решение 247 от 16.07.2021г., с което е отхвърлено искането му за изменение на решение 164/10.06.2020 г. в частта за разноските, присъдени на страната. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалба на ЕКО ЕНЕРДЖИ-2015 ЕООД, със седалище в гр. Стара Загора, представлявано от Управителя М. Малешков срещу Решение 152/17.07.2019г., издадено от Министъра на околната среда и водите, с което е отказано издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект яз. Копринка с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ Загора на Еко Енерджи 2015 ЕООД. Съдът е отменил обжалваното решение и е върнал делото като преписка на Министъра на околната среда и водите за ново произнасяне. Приел е, че решението е постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила. От фактическа страна е установил, че между Напоителни системи ЕАД и ЕКО ЕНЕРДЖИ 2015 ЕООД бил сключен предварителен договор за доставка на вода за енергодобив за МВЕЦ Загоре от 06.11.2017г. С Решение СЗ-19-ПР/2018 Директорът на РИОСВ Стара Загора решил да не се извършва ОВОС и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони на инвестиционно предложение Изграждане на МВЕЦ Загоре в имот 68850.162.1, в землището на гр. Стара Загора. От ЕКО ЕНЕРДЖИ 2015 ЕООД подали до Министъра на ОСВ заявление по образец на осн. чл.44, ал.1 и чл.60, ал.1 от Закон за водите /ЗВ/ за даване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект. В заявлението били посочени следните данни за водовземане: цел производството на електроенергия; воден обект и водно тяло - Канал M1, НС Стара Загора; място на водовземане - яз Копринка, напоителен канал M1, на кота 200,87 с посочени координати; място на използване - местността Берекеш могила; място на отвеждане на използваните води - отвеждане - изпускателя на канал M1; параметри на исканото водно количество вкл. годишна водна маса, режим на водовземане и разпределение по месеци - Qзастр = 11 куб.м/сек., 6576 часа годишно, W до 175,00 млн. куб. м./годишно. Под изх. ПВ-27/17.07.2019г. на осн. чл.62 от ЗВ от Министъра на ОСВ била извършена преценка на искането и с процесното решение Министъра на ОСВ отказал издаване на разрешително на основание чл. 68, т.1 и т. 3а, във връзка с чл. 49, ал. 3, т. 1 и чл. 62 от ЗВ, тъй като годишният разход за напояване на земеделски култури, производство на електроенергия, промишлено водоснабдяване и др. цели и осигуряване на минимално допустим отток ще надвиши значително прогнозния годишен приток в язовира, като застраши и приоритетното снабдяване за напояване на земеделски култури и допълнително ще бъдат нарушени придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ. По делото са събрани доказателства за правата на трети лица по реда на чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ, които имат разрешителни за водовземане, макар и с различни от тази на първоинстанционния жалбоподател цели. Изслушано е и заключение на съдебна експертиза. Вещото лице е анализирало обема на заявеното количество до 175 млн. куб.м. вода за водоползване, като е посочило, че в максималния обем от 175 млн.куб.м. вода не могат да стигнат но МВЕЦ Загоре. В по-малки количества до 137 млн.куб.м. вода това би било възможно и е икономически целесъобразно. От правна страна съдът е приел, че решението е постановено от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, но при нарушение на административнопроизводствените правила. Министърът на ОСВ е извършил задължителната преценка по чл.62 от ЗВ, без да се съобразява с параметрите, посочени от заявителя в подаденото от него процесно заявление и то с оглед важния критерий обем на водовземането. Безспорно е, че заявителят изрично обективира в образеца на заявлението си искане за водовземане до 175 млн. куб.м. вода годишно, а в т. 2, т. 4-5 и т.7 от преценката се коментират и се правят преценки за обстоятелствата по чл. 62, ал.1, т.1-8 от ЗВ, но за водовземане в размер на 175 млн. куб, м. Именно за такъв обем се обобщавало, че искането на Еко Енерджи 2015 ООД не може да се удовлетвори, вкл. и защото с него ще се засегнат придобити права по см. на чл.49, ал.З, т.1 от ЗВ. Тези доводи са сметнати от АдмС Стара Загора за неправилни и необосновани, както и твърдението, че Министърът е сезиран с конкретно искане за издаване на разрешително до 175 млн. куб. м./годишно и поради това няма основание да преценява други възможности от заявеното. Тъй като органът не може да задава сам параметрите на искането, то при неясни /неточни/ параметри, зададени в заявлението, които не могат да обосноват и яснота в произнасянето на самия орган, последният е бил длъжен да изиска тяхното уточняване, за да може да обосновава ясно и точно правен извод дали при вече ясни и точни параметри на исканото водно количество може да се издаде исканото разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект с цел производство на електроенергия или пък те обосновават извод за отказ от издаване на такова разрешително, тъй като по отношение на така зададените параметри се установяват някое или някои от основанията по чл.68 от ЗВ за отказ. Първостепенният съд е приел, че този пропуск на административния орган съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като същият води до постановяване на краен акт, който не е съобразен с параметрите на конкретно подаденото искане от оспорващия, а формално надхвърля същите, като преценката, която дължи органът не е извършвана по заявените параметри. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът подробно е изследвал всички възражения на жалбоподателя, но неправилно е обосновал съдебния си акт. Действително липсват доказателства за некомпетентност на административния орган при постановяване на процесното решение. Същото е издадено при спазване на правилата за форма и съдържание, указани в специалния закон. Настоящата инстанция намира, че оспорваното решение на Министъра на ОСВ е издадено при спазване на административно производствените правила. Неправилно АДмС-Стара Загора е възприел мотивите на решението на Министъра в смисъл, че същите променят заявеното от ЕКО ЕНЕРДЖИ-2015 ЕООД количество вода за водоползване. Видно от същите, на стр. 2, абзац 7 от процесното решение 152/17.07.2019г., органът е коментирал, че това представлява заявен лимит /до 175.0 млн.куб.м. вода годишно/. Вярно е твърдението, че това представлява горната граница на възможното водоползване и заявителят не е ограничен какъв обем от нея ще използва /в зависимост от подаваните му обеми от съконтрагентите му по договор Напоителни системи ЕАД/. Въпреки това, при наличието на разрешителен режим, административният орган е длъжен да провери възможностите за издаване на разрешение за максималното заявено количество и в случай, че достигането му е невъзможно или екологично неоправдано следва да откаже на някое от основанията по чл. 68 от ЗВ. В случая, правилно е оценено, че при достигане на заявеното максимално количество от 175 млн.куб.м. годишно биха се нарушили съществуващи вече права на водоползване на трети лица. Това се потвърждава и от изводите на изслушаната по делото експертиза. МОСВ е бил сезиран с достатъчно ясно заявление по отношение на максималното желано количество вода за водоползване, за което не е било нужно уточняване или връщане на административната преписка за ново произнасяне. Резонен е аргументът на касатора, че съдът не е отчел обстоятелството, че искането за водни количества до определен максимален лимит, не означава, че всякакви или други водни количества под този лимит са желани от заявителя и го устройват, а че заявителят иска да му бъде разрешено да може, но да не е длъжен, да отнема водни количества в рамките на посочения от него лимит, т.е. да може да го достига, но да не е в нарушение на условията на разрешителното, ако в даден момент или период по една или друга причина отнема по-малко от максимално разрешеното за секунда време или за съответната година. В тази връзка, преценката на искането по чл. 62, ал. 1, т. 5 ЗВ се прави на водното количество което е поискано от заявителя като максимум, а не на други водни количества под посочените, които не фигурират в заявлението. Правилно касаторът посочва, че в ЗВ не е предвидена възможност или задължение, за компетентния орган да предлага на заявителя варианти за други водни количества, които са по-малки от поисканите, но също възможни. Заявителят е могъл да подаде заявление за максимален обем, близък до реалния, който желае да използва /каквито данни има по преписката/. Презастраховката му с посочване на по-висок лимит не отговаря на изискванията на закона и правилно е била преценена от Министъра на ОСВ като нарушаваща права на трети лица, поради което и законосъобразно е било отказано издаването на разрешително в заявения максимален обем до 175.0 млн.куб.м. вода годишно. С оглед на тези доводи касационната инстанция намира решението за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на ЕКО ЕНЕРДЖИ-2015 ЕООД, със седалище в гр. Стара Загора, представлявано от Управителя М. Малешков срещу Решение 152/17.07.2019г., издадено от Министъра на околната среда и водите, с което е отказано издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект яз. Копринка с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ Загора на Еко Енерджи 2015 ЕООД да бъде отхвърлена. При този изход на делото разноски на касатора не следва да бъдат присъждани, защото такива не са заявени По отношение на оспорваното решение 247/16.07.2020 г., с което се отхвърля искането за изменение на решението в частта за разноските същото следва да бъде отменено, доколкото същото е издадено в резултат на акцесорното производство по чл. 248 от ГПК и следва съдбата на основното решение, тъй като разноски не следва да се присъждат на страните по мотивите, изложени по-горе. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение