Решение № 6119 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8079/2008 г.

Решение № 6119 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8079/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Златица, представляван от председателя Сашка Илиева Кърпарова, срещу решение № 227/17.04.2008 г. постановено по адм. дело № 140/2008 г. на Административен съд - София област, V състав. Релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК . Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по жалба срещу неподлежащ на оспорване акт на общинския съвет, а по същество - неправилно, поради противоречието му с приложимия материален закон. В открито съдебно заседание Общински съвет - Златица не се представлява и не изразява становище по съществото на спора. Ответната страна - кметът на Община Златица, моли съда да отхвърли подадената касационна жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, поради недопустимост на съдебното решение. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Във връзка с доводите на касатора относно недопустимостта на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, а оттам и на обжалваното съдебно решение, следва да се отбележи, че оспореният акт на общинския съвет, няма характера на вътрешноведомствен по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК . Кметът на общината не е в пряка йерархическа връзка с издателя на акта и в този смисъл не е орган, подчинен на общинския съвет по смисъла на посочената разпоредба. С волеизявлението си общинският съвет създава задължение за кмета на Община - Златица, поради което настоящата инстанция приема, че жалбата, по която е образувано делото пред административния съд е допустима, като предявена срещу подлежащ на оспорване акт. Следователно, не е налице касационно основание за обезсилване на обжалваното съдебно решение по чл. 209, т. 2 АПК. Административен съд - София област е отменил, като незаконосъобразно решение № 34, взето по протокол № 9/13.02.2008 г. от проведено заседание на Общински съвет - Златица (повторно прието по смисъла на чл. 45, ал. 11 ЗМСМА, след връщането за ново обсъждане на решение № 22/30.01.2008 г. на ОбС - Златица, с което на кмета на общината е възложено да провежда срещи и разговори, касаещи въпроси от местно значение, както и въпроси определящи политиката за изграждане и развитие на общината, в присъствието на председателя на ОбС или упълномощен общински съветник). За да постанови посочения резултат, съдът по същество е приел, че вмененото на кмета задължение не намира правно основание в разпоредбите, посочени като такова основание в мотивите на оспореното решение на ОбС и противоречи на приложимия материален закон. С оглед естеството и формулировката на акта, обжалван в първоинстанционното производство, действително не би могло да се приеме, че е издаден в изпълнение на правомощието на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА да решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Според чл. 17 ЗМСМА местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност, в посочените в текста сфери. Съгласно чл. 18 и чл. 20 ЗМСМА, ОбС е орган на местното самоуправление, който се избира от населението на общината и определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяване на дейностите по чл. 17, както и други определени със закон, с правомощия отразени в чл. 21, ал. 1 ЗМСМА . От своя страна кметът на общината е териториален орган на изпълнителната власт, също пряко избран от населението на общината и натоварен да ръководи цялата й изпълнителна дейност, включително като организира изпълнението на приетите от общинския съвет актове (чл. 38 и чл. 44 ЗМСМА). В тази връзка, в чл. 44, ал. 1, т. 7 и т. 18 ЗМСМА изрично са установени задълженията на кмета на общината два пъти годишно да внася в общинския съвет отчет за изпълнението на приетите от съвета актове, както и да му изпраща в тридневен срок, административните актове и договорите с техните изменения и допълнения, издадени или подписани в изпълнение на актове на съвета. Анализът на посочените разпоредби налага направеният и от първата инстанция извод, че ЗМСМА не съдържа основание за издаване на оспореното решение на общински съвет. Не би могло да се приеме, че последното е издадено и в изпълнение на правомощията на ОбС по чл. 21, ал. 1, т. 24 ЗМСМА да упражнява текущ контрол върху изпълнението на приетите от него решения, предвид липсата на конкретизирани такива в текста на процесния акт. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че съдебното решение е съобразено с приложимия материален закон, а оплакванията на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Не се установяват и касационни основания за отмяна на решението, за които съдът следи служебно, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение