Решение № 13701 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4804/2010 г.

Решение № 13701 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4804/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българска петролна рафинерия" ЕООД със седалище гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Юлиан Радев, срещу решение № 58 от 09.10.2009 г. на Административния съд - София-град, постановено по адм. дело № 6967 от 2008 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 1/37/1 от 01.09.2008 г., издаден от държавен инспектор при Агенция "Митници" - РМД - София, мълчаливо потвърден от директора на РМД - София. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението на съда е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). В касационната жалба се твърди, че законовата делегация по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗАДС към наредбата, издавана от министъра на финансите, се отнася единствено до установяване на норми за пределните размери на естествените фири при акцизните стоки, а не за определяне при кои акцизни стоки следва да се признаят фири. Поддържа се, че ненормирането на пределните размери на естествените фири на някои от акцизните стоки не означава, че те нямат такива, а че трябва да се установи действителното им количество чрез надлежни измервания. Моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде постановено решение по същество, с което да се уважи жалбата му. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Агенция "Митници", оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Осенов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Административния съд - София-град, е отхвърлил жалбата на "Българска петролна рафинерия" ЕООД срещу ревизионен акт № 1/37/1 от 01.09.2008 г., издаден от държавен инспектор при Агенция "Митници" - РМД - София, мълчаливо потвърден от директора на РМД - София, в частта, с която на дружеството са определени задължения за заплащане на акциз в размер на 28 492,40 лв. и лихви в размер на 4819,97 лева. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 28.06.2006 г. за нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки (наредбата), издадена от министъра на финансите на осн. чл. 25, ал. 2 от ЗАДС, конкретизира единствено и само пределни размери на фирите при точно определени енергийни продукти, а именно бензин, керосин, газьол, биодизел и тежко гориво. Съдът е приел, че тъй като процесната стока "суров нефт" не попада сред посочените в наредбата и в приложение № 2 към нея енергийни продукти, то размерите на естествените фири при нейното транспортиране нямат отношение към задължението за заплащане на акциз от лицензираните складодържатели, поради което правилно административният орган е определил задължения за заплащане на акциз. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото безспорно е установено, че касаторът "Българска петролна рафинерия" ЕООД - лицензиран складодържател по ЗАДС, е регистрирал на МП "Пристанище Варна" ЕАД № 07BG002005H0020725 и ЕАД № 07BG002005H0020401 за допускане на суров нефт за свободно обращение с едновременно поставяне на стоката под режим отложено плащане на акциз. При извършената ревизия от митническия орган е била установена след проверка на извлечения от "Дневник складова наличност" за стоката суров нефт разлика между транспортираното и постъпилото в данъчния склад количество суров нефт в размер на 37,426 тона. По делото е приложен съставен от "Българска петролна рафинерия" ЕООД протокол за определяне на естествени фири при транспортиране от 12.05.2007 г., според който констатираната разлика в количеството е в размер на 0,71% и се дължи на естествени фири при транспортирането на акцизната стока. Както правилно е посочил първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение, основният спор между страните по делото е относно тълкуването и прилагането на чл. 25 от Закона за акцизите и данъчните складове, в който са регламентирани хипотезите, в които лицензираните складодържатели и регистрираните лица не дължат акциз. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗАДС лицензираните складодържатели и регистрираните лица не дължат акциз или платеният акциз се възстановява при загуби от естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на акцизни стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери на естествените фири с наредбата по ал. 2. В разпоредбата на ал. 2 на същия чл. е определено нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки да бъдат определяни с наредба на министъра на финансите. В чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 28.06.2006 г. за нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки е посочено, че разпоредбата по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове се прилага за загуби от естествени фири, в рамките на определените с тази наредба норми на пределните размери на естествените фири, при съхраняването и транспортирането на енергийни продукти - бензин, керосин, газьол, биодизел и тежко гориво. Основният въпрос, който се поставя, е дали правото на възстановяване на акциз по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗАДС се отнася единствено до акцизните стоки, изчерпателно изброени в чл. 2, ал. 1, т. 2 от наредбата . Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че следва да се отговори отрицателно на така поставения въпрос. На първо място, следва да се отбележи, че процесната стока суров нефт е акцизна. Също така в заключенията по назначените по делото първоначална, допълнителна и тройна съдебни химико-технически експертизи вещите лица са констатирали, че изпарението на нефта като енергиен продукт е естествен процес и не може да бъде избегнато, както и че пределните граници на естествените фири не могат да бъдат определени като цяло за всички видове нефт поради различния му произход, различния му химичен състав и различните му физико-химични свойства. Според заключението на тройната експертиза размерите на естествените фири на база конкретните данни на продукта се наричат реални фири. В експертизата е посочено, че те зависят от конкретните данни за продукта, както и от конкретните условия на транспорт и съхранение. Констатирано е, че в конкретния случай експедираното количество по ПАД е 5280,431 т, а полученото количество е 5243,015 т, като разликата от 37,426 т представлява естествената фира на нефта. От експертизите и от останалите представени по делото доказателства е установено категорично, че в процесния случай разликата в количеството се дължи на загуби от естествени фири вследствие на физико-химичните свойства при транспортирането на суровия нефт. Обстоятелството, че стоката суров нефт не е включена сред енергийните продукти в чл. 2, ал. 1, т. 2 от наредбата , не е основание да се откаже право на възстановяване на акциз, тъй като правото на лицензирания складодържател възниква по силата на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗАДС. Основателно е възражението на касатора, че предметът на наредбата е определяне нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки, а не установяване на номенклатура на стоките, чиито естествени фири имат отношение към задължението за заплащане на акциз. В конкретния случай по делото е установен реалният размер на фирите при транспортирането на акцизната стока. Този извод се подкрепя и при съобразното тълкуване на чл. 25 от ЗАДС с разпоредбите на Директива № 92/12/ЕИО на Съвета от 25.02.1992 г. относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти, тъй като в чл. 14 от нея също е предвидено правото на освобождаване от акциз в условията на прилагане на режим на отложено плащане по отношение на загуби, които са присъщи на естеството на продуктите по време на производство, преработка, складиране и превоз. Въпреки че директивата предвижда всяка държава членка да определи условията, при които се предоставят тези освобождавания, в нея безспорно се предвижда задължение за компетентните органи в държавите членки за признаване правото на освобождаване от акциз при доказани загуби, които са присъщи на стоките, каквито безспорно са налице в процесния случай, без да са въведени ограничения относно вида на конкретните стоки. С оглед изложеното Върховният административен съд намира обжалваното решение на Административния съд - София-град, за незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, а жалбата на "Българска петролна рафинерия" ЕООД срещу РА № 1/37/1 от 01.09.2008 г., издаден от държавен инспектор при Агенция "Митници" - РМД - София, да бъде уважена. Предвид изхода на делото и претенцията на касатора следва да му бъдат присъдени разноски по делото в размер на 2300 лева. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд - първо отделение,