Решение № 7099 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9862/2019 г.

Решение № 7099 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9862/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Ж. Димова в качеството на процесуален представител на представляващия "Г. 2017" ЕООД гр. Бургас против решение № 130 от 27.06.2019 г. на Административен съд Сливен по адм. дело № 89/2019 г. С него се охвърля жалбата на дружеството срещу писмена покана изх. № 29-05-14/9.03.2016 г. на директора на РЗОК гр. Сливен, с която се иска възстановяване на неоснователно получена сума в размер на 29181. 59 лева, превишаваща броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико диагностична дейност от изпълнение на болнична помощ за трето тримесечие на 2015 г. като неоснователна. Поддържа доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Изразяват се в това, че съдът неправилно приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, при наличие на заповед за заместване с ограничено предоставена компетентност, както и по същество, че липсват мотиви на издадения акт и без да са събрани доказателства за заплащане на сумите, както и че административният орган не съобразил разходваните средства на годишна база и наличието на остатъци и резерви в бюджета на РЗОК Сливен. Ответникът, директорът на РЗОК Сливен взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната писмена покана. С нея се постановява възстановяване на суми, изплатени за трето тримесечие на 2015 г. в превишение на броя на специализираните медицински дейности /СМД/ от изпълнителя на медицинска помощ /бл. МЗ-НЗОК № 3 и превишение стойността на назначаваната медико-диагностична дейност /МДД/ бл. МЗ-НЗОК № 4. Възраженията са били за незаконосъобразност на писмената покана с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Приел на първо място, че писмената покана, подписана от заместник директор на РЗОК е издадена от компетентен орган заместващ директора в неговото отсъствие с пълен обем правомощия съгласно чл. 38 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК. На следващо място е установено от съдебно медицинска експертиза, че е налице превишение за трето тримесечие на 2015 г. над допустимите 10% и 15%, над които превишения с размер идентичен с размера, посочен в писмената покана, следва възстановяване на сумите като неоснователно платени. Съдът е извел правните си изводи на основание чл. 38, 39, 40 и чл. 41 от индивидуалния договор, които задължават изпълнителя да възстанови сумите в размер на направените превишения над 10% плюс 15% за трето тримесечие. При установеното от фактическа и правна страна съдът е постановил решението си. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 76а КСО В случаите когато изпълнителят на медицинска или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В настоящият случай отношенията между страните са регулирани с договор между дружеството и НЗОК чрез РЗОК Сливен. В този договор са разписани правилата за заплащане на медицинската помощ, вида и обема на тази помощ по тримесечия и стойности, превишението на които е регулирано като допустимо в рамките на 10% без компенсиране и 15% на тримесечие с компенсиране в следващото, като за последното тримесечие на годината компенсация е недопустима. Така регулирани медицинската помощ и заплащането й са задължения на страните по силата на договора. Изменението на договора може да се постигне със взаимни договаряния за увеличаване на обема на медицинската дейност, респективно стойността й по тримесечия за което по делото няма доказателства. Поради това установеното като безспорен факт превишение на допустимите по договора 10% плюс 15% стойности за обеми за тримесечие следва да бъдат възстановени. Тези превишения са констатирани в производството по издаване на писмена покана с констативен протокол от контролни органи. Дружеството е запознато с него и е могло да направи всички свои възражения, които да бъдат обсъдени от органа преди издаване на поканата. Тези обстоятелства са констатирани от съда при разглеждане на жалбата по същество като е установено по безспорен начин чрез заключение на СМЕ размера на превишението, който размер е идентичен със сумата в писмената покана. Възраженията за нищожност на писмената покана са неоснователни. Същата е подписана от заместник на директора на РЗОК Сливен в период на неговото отсъствие. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК директорът на РЗОК при осъществяване на дейността се подпомага от заместник-директор, който замества директора при отсъствие. Анализа на разпоредбата регулира хипотеза на заместване, което означава пълно осъществяване на функциите и правомощията, което е материалната компетентност на органа в пълен обем, включително и да издава административни актове какъвто е настоящият случай. Обстоятелството, че има заповед за заместване с посочване в нея на ограничени правомощия не може да се противопостави на законовата уредба в чл. 38 от Правилника, която предвижда пълна материална компетентност на заместника директора когато замества директора на РЗОК. При условията на делегиране на правомощия компетентността следва от обема на делегацията, но случая не е такъв и е законово уреден и компетентността следва от закона. Неоснователни са и възраженията, че разходването на суми в полза на изпълнителите по договори с РЗОК следва са отчитат и преценяват на годишна база и в съответствие с наличните резерви и излишъци на РЗОК. Това разбиране е изоставена практика на съда. Съобразяване на поведението на индивидуалните изпълнители следва от разпоредбите на индивидуалния договор, който има за предмет именно взаимоотношенията между страните по повод извършването на медицинска дейност/ помощ/ в конкретно уредените клаузи на договора. Да се приеме обратното обезмисля договорите и лишава РЗОК от контролните функци, възможностите за прогнозиране и разпределение на медицинската помощ и предвиждане на бюджета. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 21, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение