Решение № 6293 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2596/2017 г.

Решение № 6293 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2596/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и Управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г.", чрез процесуален представител срещу решение № 8321 от 23.12.2016 г., постановено по административно дело № 9902 по описа за 2016 г. на Административен съд С. - град, трето отделение, 7 състав, с което е отменено по жалба на О. К. писмо изх. № 04-00-4283/3.01.2013 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г." В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК, като постановено в противоречие с § 10, ал. 3 от ПЗР от ЗУСЕСИФ. Алтернативно моли решението да бъде отменено като неправилно по развити съображения в жалбата. Ответникът по касационната жалба - О. К., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, жалбата е основателна. Решението е недопустимо. Първоначално по исковата молба на О. К. е било образувано производство по гр. д. № 918/2014 г. по описа на СГС, I гражданско отделение, 13 състав, на 22.01.2014 г. Производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - С. (СРС), тъй като предметът на исковата претенция е за сума под 25 000 лв. С определение от 26.05.2014 г. по гр. д. № 10020/2014 г. по описа на СРС, II гражданско отделение, 57 състав, съдът е изпратил делото по подсъдност на СГС, поради постъпила молба от община Казанлък с правно основание чл. 214, ал. 1 ГПК за увеличение размера на предявения отрицателен установителен иск в размер на 27 200 лв. С определение № 23815 от 30.11.2015 г. по гр. д. № 11606/2014 г. СГС, I гражданско отделение, 2 състав е прекратил производството поради констатирани противоречия между изложените в исковата молба обстоятелства и петитума на иска. С определение № 1936/7.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1192/2016 г., Софийският апелативен съд, търговско отделение, III състав е отменил определение № 23815 от 30.11.2015 г. по гр. д. № 11606/2014 г. СГС, I гражданско отделение, 2 състав и е върнал делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение от 29.06.2016 г. по гр. д. № 11606/2014 г. СГС, I гражданско отделение, 2 състав е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на АССГ, с мотиви, че съгласно § 10 от ПЗР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), образуваните до влизане в сила на закона съдебни производства по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на УО се довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5-7 от ЗУСЕСИФ. Предмет на настоящата касационна проверка е именно решение № 8321 от 23.12.2016 г., постановено по административно дело № 9902 по описа за 2016 г. на Административен съд С. - град. З. да обоснове допустимост на съдебен контрол по отношение на предшестващото приемането на Закона за управление на средствата от Eвропейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, обн., ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.) волеизявление на УО за налагане на финансова корекция, АССГ по същество е приел, че предвид административноправното естество на характеризиращите се с елементи на власт и подчинение правоотношения между разпореждащия се в обществен интерес с публичен финансов ресурс държавен орган, комуто са възложени управленски и контролни функции по разходването на европейските средства, и получателят на помощта, производството по налагане на финансова корекция се явява административноправно. Счел е, че оспореното писмо съдържа властническо волеизявление по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, което пряко и непосредствено засяга права и законни интереси на адресата - О. К.. Поради това е приел, че писмото за налагане на финансова корекция представлява годен предмет на обжалване. ЗУСЕСИФ е обнародван в ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г. и влиза в сила на 25.12.2015 г. Към момента на завеждане на исковата молба от община Казанлък, на 22.01.2014 г., ЗУСЕСИФ не е приет, поради което спорът е разглеждан по общия исков ред. Със ЗИДЗУСЕСИФ ДВ бр. 74/20.09.2016 г., в сила от 25.12.2015 г. е приета нова ал. 3 на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, съгласно която образуваните до влизане в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършва по досегашния ред. Разпоредбата е процесуална, придадено й е обратно действие. В случая към 25.12.2015 г. е налице висящо исково производство пред граждански съд, което следва да приключи по общия исков ред (в този смисъл Определение № 71 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 72/2016 г., смесен 5-членен с-в). Към момента на образуване на делото пред АССГ (7.10.2016 г.) и постановяване на съдебното решение (23.12.2016 г.), разпоредбата на § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ е била действащо право и е следвало да бъде съобразена от решаващия съд. Изменението на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ представлява защита на ищците по образуваните вече пред СГС граждански дела, защото ако липсваше новосъздадената норма и делата следваше да се приемат по подсъдност от административните съдилища, който да ги разгледа по реда на АПК, болшинството от тях щяха да се прекратят като недопустими, поради просрочие на жалбите, защото едни са сроковете за подаване на жалби, а други за предявяване на граждански искове. Противното би довело до лишаване на получателя на безвъзмездна финансова помощ от правото на съдебна защита. В конкретния случай, правото на иск срещу акта за налагане на финансова корекция на О. К. е упражнено пред граждански съд преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, поради което и с оглед на липсата на обратно действие на закона, не може да бъде предмет на съдебен контрол пред административен съд. Изложеното налага извод, че АССГ процесуално незаконосъобразно е разгледал спора по същество. Жалбата е била недопустима, т. к. редът за защита на бенефициера в случая не е по АПК, поради което е следвало да прекрати делото и да повдигне спор за подсъдността му по правилата на чл. 135, ал. 4 АПК. Цитираната от ответника съдебна практика на смесен петчленен състав е неотносима към предмета на настоящия спор. Определение № 23/21.03.2017 г. по адм. д. № 8/2017 г. е относно акт от 18.06.2016 г., т. е. след влизане в сила на ЗУСЕСИФ, а предмет на производството по адм. д. № 83/2016 г. е акт на Д. фонд "Земеделие", за който в мотивите на определението по това дело изрично е посочено, че не попада в приложното поле на ЗУСЕСИФ. В съответствие с Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим. Настоящият състав приема, че постановеното решение е недопустимо, тъй като Административен съд С. - град се е произнесъл по въпрос, по който не е компетентен. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото да извърши преценка за подсъдността на заведеното пред него дело с оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 1 и ал. 4 от АПК, като вземе предвид и нормата на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015 г. Воден от горното, Върховният административен съд - състав на седмо отделение,