Решение № 14827 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8192/2011 г.

Решение № 14827 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8192/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на областния управител на област София и Кичка Радушева Стойкова срещу решение по адм. д. № 1414/2009 г. по описа на Административен съд София- град. Областният управител твърди, че съдът неправилно го е осъдил да заплати разноски по делото, вместо да ги включи към обезщетението, предвид чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ. Касационната жалбоподателка Кичка Радушева Стойкова навежда оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказ на съда да допусне тройна съдебна техническа експертиза относно дължимото обезщетение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. По същество намира за основателна касационната жалба на областния управител. Производството пред първоинстанционния съд е по чл. 6 от ЗОСОИ за определяне на обезщетение с правно основание чл. 9, ал. 5 от ЗОСОИ. Съдът приел, че Кичка Радушева Стойкова има право на обезщетение с жилищни компенсаторни записи на стойност 1/2 ид. ч. от цената на апартамент или общо 66 536 лева, като осъдил областния управител да й заплати и направени по делото разноски в размер на 200 лева, представляващи платено възнаграждение за вещо лице. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Областният управител е административен орган, а съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК разноските се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения административен акт. Поради това не областният управител, който не разполага със самостоятелен бюджет, а областната администрация като юридическо лице на бюджетна издръжка по чл. 57, ал. 2 от Закона за администрацията заплаща разноските. Освен това, съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ собствениците или техните правоприемници могат да заплащат разходите за извършване на експертизи от вещи лица по предходното изречение, като в този случай стойността на обезщетението се увеличава със стойността на съответно извършените разходи за оценката. Като не е включил сумата от 200 лв. към обезщетението, а е осъдил областният управител да ги заплати по реда на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, поради което решението следва да бъде отменено и вместо него по същество да се определи оценка на обезщетението с жилищни компенсаторни записи в размер на 66736 лв. (66536 лв + 200 лв). Неоснователна е касационната жалба на физическото лице. Доказателственото искане пред първоинстанционния съд за допускане на тройна съдебна експертиза не е мотивирано. Процесуалният представител на страната не е задал нито един въпрос към вещото лице относно изготвеното заключение, което е видно от протокола от открито съдебно заседание от 23.02.2011 г. Поради това съдът не е имал основание да не приеме заключението, макар, че оценката е за определяне на обезщетение на имот в идеалния център на гр. София, с площ от 147, 09 кв. м., избено помещение от 37,20 кв. м. и 33,33% ид. части от общите части на сградата. Съгласно чл. 200, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК при оспорване на заключението съдът "може" да назначи друго или повече лица. За да откаже да уважи искането съдът е развил мотиви, че едноличното заключение е достатъчно обосновано и не възникват съмнения за правилността му. Следователно процесуалният въпрос по допускане на разширена експертиза не е разрешен от съда с довод за принципна недопустимост, а защото е приет за изяснен спорния въпрос по предмета на експертното изследване. Предпоставка за допускане на тройна съдебна експертиза е преценката, че първоначалното заключение е непълно, неясно или некомпетентно, която преценка винаги е резултат от проверката на доказателствата, която се извършва от съда. Ако той погрешно е приел, че не е необходимо събиране на исканото доказателство, това би представлявало допуснато процесуално нарушение и касационно основание за отмяна. Нито законът, нито съдебната практика налагат на съдилищата безусловно допускане на разширена съдебна експертиза от три вещи лица във всички случаи, при които страната формално оспорва първоначалното заключение. В случая оспорването е било формално. В касационната жалба също няма аргументирано оплакване, а само е посочено, че първоинстанционният съд не уважил искане за допускане на тройна експертиза, без да има мотиви как това се е отразило на правилността на решението. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение