Решение № 17283 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9981/2019 г.

ВАСVI отделение17.12.2019 г.докладчик т Росен Василев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160 от 11.06.2019 г. по адм. дело № 111/2019 г. на Административен съд-К.. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 17283 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9981/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на МБАЛ " Д-р А. Д."АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. К., бул. "Б." ..№..., подадена против решение № 160 от 11.06.2019 г. по адм. дело № 111/2019 г. на Административен съд-К., с което е отхвърлена против Заповед за налагане на санкции № РД-21-49 от 18.02.2019 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса/РЗОК/ - град К., с която е наложена санкция - финансова неустойка общо в размер на 1400. 00/хиляда и четиристотин/ лева, за констатирани 7/седем/ броя нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, за всяко едно от които е наложена санкция – финансова неустойка, в размер на 200. 00/двеста/ лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отмененен административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът– директорът на РЗОК- К. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Р. по същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд е отхвърли жалбата на МБАЛ " Д-р А. Д."АД против Заповед за налагане на санкции №РД-21-49 от 18.02.2019 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса/РЗОК/ - град К., с която отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на санкции №РД-21-49 от 18.02.2019 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса/РЗОК/ - град К., с която е наложена санкция - финансова неустойка, в размер общо на 1400. 00/хиляда и четиристотин/ лева, за констатирани 7/седем/ броя нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, за всяко едно от които е наложена санкция – финансова неустойка, в размер на 200. 00/двеста/ лева. Съдът е приел, че заповедта за налагане на санкции е валиден административен акт като издадена от Директора на РЗОК К. съобразно предоставената му от закона компетентност – чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, в изискуемата се писмена форма, с излагане на правни и фактически основания, подписана е от нейния издател. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата не е в противоречие с материалния закон. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че жалбоподателят-МБАЛ" Д-р А. Д." АД е с основен предмет на дейност "Осъществяване на болнична помощ". Със Заповед №РД-20-514 от 11.11.2018 г. на директора на РЗОК – К. е разпоредено извършването на пълна проверка от служители на РЗОК - К., за времето от 12.11.2018 г. до 28.12.2018 г., на лечебното заведение по изпълнението на Индивидуалния договор/ИД/ № 090558 от 28.05.2018 г. за извършване на клинични процедури. За резултата от проверката е съставен Протокол № ПП-552 от 28.12.2018 г., в който е направена констатация за допуснати 7 броя нарушения от страна на дружеството във връзка с условията и реда за оказване на медицинска помощ по КПр № 4, подробно описани от т. 1. 1. до т. 1. 7. от протокола. Екземпляр от изготвеният протокол е бил връчен, срещу подпис, на упълномощен представител на лечебното заведение на 10.01.2019 г. В срокът по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО здравното заведение не е подало възражение по направените от длъжностното лице констатации при проверката. На основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 408, ал. 1 от НРД за МД за 2018 г. директорът на РЗОК-К. е издал оспорената заповед, с която е наложил на лечебното заведение санкция- "финансова неустойка", за описаните в заповедта нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, с посочен период на извършването им след 01.10.2018 г. – 30.10.2018 година. Правилен е изводът на съда, че наложените санкции са законосъобразни. Описаните нарушения, с оглед времето на извършването им, правилно са квалифицирани от административния орган като такива по чл. 314 от НРД за МД за 2018 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. Неоснователни са наведените оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон свързано с издаване на заповедта при липса на законово основание. В заповедта е посочена нормата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, която регламентира правомощието на Директора на РЗОК, когато лицето - обект на проверката, не изрази становище по чл. 74, ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, да издаде заповед, с която налага санкция. Видно от фактическите основания в заповедта, от разпоредителната й част и от приложената административна преписка, административният орган е издал заповедта на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, тъй като за нарушенията, предмет на заповедта, проверяваното лице не е подало писмено становище по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО и не е поискало отнасяне на спора пред Арбитражна комисия. При констатирани нарушения, в хипотезата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО директорът на РЗОК е длъжен да наложи съответните санкции. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1