Решение № 14396 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14107/2018 г.

Решение № 14396 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14107/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Милев от [населено място] срещу решение № 5394/12.09.2018 година на Административен съд София град по адм. д. № 4330/2017 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу наложена на 31.03.2017 година принудителна административна мярка, представляваща репатриране на личния му автомобил с рег. [рег. номер на МПС] с устно разпореждане на В. Христов, ст. полицай в група "Охрана на обществения ред, масови мероприятия и съдействие на ЦГМ", на сектор "Общинска полиция" при СДВР. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, обжалваното съдебно решение недопустимо допълвало фактите, на които се е основал административния орган. По делото липсвало доказателства за компетентността на органа, липсвали доказателства кога било разпоредено преместването на процесното моторно превозно средство (МПС). Представените по делото снимки не били годно доказателствено средство. Съществувало разминаване между часа на репатриране на автомобила, съответно 17: 50 /по снимки/ или 18: 50 ч., съгласно протокола на екипите за принудително преместване от Центъра за градска мобилност. Касаторът твърди неизясняване на обстоятелствата относно това кога, как и от кого е бил преместен автомобила му, поради което претендира и нарушено право на защита. Твърди, че докладната записка няма характер на доказателствено средство в производството по проверка законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ. В същата не била отразена и хипотезата на нарушението съгласно посочената правна квалификация. Отрича да е била налице която и да било от хипотезите, даващи възможност за репатриране на автомобила. По делото нямало доказателства за тонажа на автомобила, за отстоянието от сградата с оглед възможността за преминаване на пешеходци, при паркирането му върху тротоара, както и за създадени пречки или невъзможност за преминаване. Неизлагането на мотиви досежно всички релевантни обстоятелства представлявало съществено процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, който неправилно и необосновано приложил материалния закон при нарушаване на правата на жалбоподателя. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт като незаконосъобразен. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът, ст. полицай в група "Охрана на обществения ред, масови мероприятия и съдействие на ЦГМ", на сектор "Общинска полиция" при СДВР, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е наложена на 31.03.2017 година принудителна административна мярка, представляваща репатриране на автомобил с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Б. Милев от [населено място], с устно разпореждане на В. Христов, ст. полицай в група "Охрана на обществения ред, масови мероприятия и съдействие на ЦГМ", на сектор "Общинска полиция" при СДВР. Въз основа на анализ на събраните доказателствени средства отнесени към приложимата правна квалификация, съдебният състав е обосновал законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е правилно: Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Страните не спорят, че преместване на паркирано превозно средство, без знанието на неговия собственик, е вид принудителна административна мярка, като Закона за движение по пътищата не изисква писмена форма на акта за налагането й. Писмената форма за налагането на тази мярка не се изисква по аргумент на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, като прилагането й представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие - фактическо преместване. Задължителен елемент от фактическия състав е установено нарушение в съответствие с някоя от хипотезите на правната норма. на чл. 171, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Тъй като нарушението се претендира да е извършено на 31.03.2017 година, релевантната редакция на нормата към тази дата предвижда следните хипотези, даващи правомощие на административния орган да наложи предвидената в закона мярка: - превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; за новото местоположение на превозното средство се уведомява районното управление на Министерството на вътрешните работи, а разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на лицето или организацията, поискала преместването (б. "а"); - превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи (б. "б"); - паркирано е превозно средство без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство (б. "в"). Липсата на нарочен писмен акт, с който да се налага мярката "преместване на паркирано превозно средство, без знанието на неговия собственик" изисква релевантните факти и правната й квалификация да се изследват от доказателствените средства по преписката, съставена във връзка с налагането й чрез фактическото преместването на МПС. По делото е представен като доказателствено средство Акт за установяване на административно нарушение бл. № 973433/31.03.2017 година, видно от съдържанието на който на същата дата около 18: 50 часа в гр. София, на ул. "Шар планина" срещу № 33 към бул. Александър Стамболийски, л. а. ауди А4, черен с рег. [рег. номер на МПС], е бил паркиран върху тротоара, без същия да е определен като място за паркиране. Приложени са снимки на л. 22 и л. 23 по делото с дата 31.03.2017 година и час 17: 47 ч, видно от които л. а. ауди А4, черен с рег. [рег. номер на МПС], е паркиран върху тротоар. На основание чл. 189, ал. 2 ЗДвП, до доказване на противното, редовно съставените актове на ЗДвП има доказателствена сила за установените в тях факти и обстоятелства. Тъй като в случая не се установява нередовност при съставяне на приложения по делото АУАН, правилно първоинстанционният съд е приел за осъществени изписаните в акта факти и обстоятелства. Жалбоподателят не доказва нито че в посочения час автомобилът е бил паркиран на друго място, нито че мястото на паркиране има характеристики различни от тези на участък от пътя, представляващ тротоар. В протокола на екипите за градска мобилност, представен и приет като доказателство по делото, е отразен час на репатриране на автомобила 18: 50 ч., който съвпада с часа отразен в съставения АУАН. Това че отразеният час на снимките, приложени по делото, е 17: 47 ч. не обосновава извод за съществуващо разминаване по фактите, оборващо доказателствената сила на представените доказателства. Разпитаната свидетелка Борисава при предявяване на снимката на л. 22 по делото заявява, че това е процесният автомобил, който на посочената дата е бил паркиран по начина, по който е заснет на снимката. Свидетелските показания са допустими доказателствени средства в процеса. Свидетелката Борисова по категоричен начин посочва мястото и начина на паркиране на автомобила. Релевантен факт за посочената правна квалификация е именно паркирането на превозното средство на така индивидуализираното място по индивидуализирания в снимката начин. Нито жалбоподателят Милев, нито свидетелката Борисова оспорват начина на паркиране на МПС, съгласно приложената по делото снимка на л. 22. При така установената фактическа обстановка, спорен е въпросът относно основанието за репатриране на автомобила в хипотеза на чл. 171, т. 5 б. "б" ЗДвП. Касационната инстанция приема, че приложимостта на разпоредбата на чл. 171, т. 5 б. "б" ЗДвП, предполага три отделни хипотези визиращи различни материалноправни предпоставки за налагане на принудителната административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство" без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В първата хипотеза попадат случаите на паркиране в нарушение на правилата за движение и на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. Във втората попадат случаите, когато се създава опасност за другите участници в движението, а в третата подадат случаите, когато е невъзможно преминаване на другите участници в движението. Всяка от хипотезите е самостоятелна, като за реализиране на последната е достатъчно установяване на факта на паркиране на моторно превозно средство по начин, който да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата в тази хипотеза не изисква поставен нарочен знак или паркиране в нарушение на правилата за движение, каквито изисквания са поставени в другите хипотези. Достатъчно е паркиране по начин, който да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Пар. 6, т. 28 от ДР на ЗДвП дава легална дефиниция на понятието "участник в движението", като това е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. А пар. 6, т. 6 от ДР на ЗДвП дава легална дефиниция на понятието "тротоар" и това е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Според касационната инстанция, от представения снимков материал във връзка със съставения АУАН и разпита на свидетелите, по категоричен начин се установява, че процесният автомобил е паркиран върху тротоар по смисъла на пар. 6, т. 6 от ДР на ЗДвП. Начинът на паркиране на автомобила, неоспорен от жалбоподателя и установяващ се от разпита на свидетеля Борисова по категоричен начин обосновава извод за създадена чрез паркирането невъзможност за преминаване на другите участници в движението, каквито са пешеходците. Отделен е въпросът, че това създава предпоставки за други нарушения, предвид обстоятелствата, че при съществуващ тротоар, пешеходците биха били поставени в рискова ситуация да се движат по платното за движение на автомобили. Предвид гореизложеното, касационната инстанция споделя като правилен извода на първоинстанционния съд за хипотеза на чл. 171, т. 5 б. "б" ЗДвП, мотивираща репатрирането на процесния автомобил на 31.03.2017 година около 18: 50 ч. Досежно компетентността на органа, разпоредил преместването: От приложената по делото заповед № СО 15 РД-09-05-432/29.07.2015 г., е видно, че кметът на СО е одобрил "Ред и условия за принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства", като е оправомощил служителите от звено "Общинска полиция" между които и ответника в настоящето производство, които ще могат да упражняват предоставените му от закона правомощия по осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, включително и чрез въвеждането на забрани. Със заповед № С015 – РД – 09 – 407/16.03.2015 година кметът на Столична община е определил служителите от звено "Общинска полиция" да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 5, б "б" от Закона за движение по пътищата. Правилен е изводът на първоинстанционния съд в насока, че това негово правомощие е пряко функция от компетентността му на управляващ общинските пътища. Полицай В. Христов като заемащ длъжността ст. полицай в група "Охрана на обществения ред, масови мероприятия и съдействие на ЦГМ", на сектор "Общинска полиция" при СДВР, предвид представената на л. 21 по делото заповед, се явява компетентен служител от звено "Общинска полиция" да разпореди процесното преместване. Така представените доказателства, и според касационната инстанция, са относими, допустими, необходими и достатъчни, за да обосноват законосъобразност на наложената мярка на всички основания по чл. 146 АПК. В разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, законодателят не е посочил, че за ПАМ - "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" има изискване за налагане на мярката в писмена форма. Тази мярка в съответствие с посочената законова норма се налага от компетентните лица за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В оспореното решение първоинстанционният съд е анализирал мястото на паркиране на автомобила като е приел, че същият е бил паркиран на тротоара и са били налице законовите изисквания за налагане на ПАМ - преместване на автомобила от служители на "Център за градска мобилност" по изричното устно разпореждане на старши полицай Христов, който е присъствал на мястото откъдето автомобилът е бил репатриран. Основанието за преместването му е било паркиране, при което е било невъзможно преминаване на другите участници в движението. Касационната инстанция категорично приема, че е налице хипотезата, тъй като паркирането е по начин, който изисква от пешеходците, за да се предвижат, да слязат от тротоара върху пътното платно, която ситуация безспорно създава опасности, които правилно и в съответствие със закона са предотвратени. По изложените съображения, като правилно на всички основания по визираните касационни възражения по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд