Решение № 4434 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10985/2017 г.

Решение № 4434 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10985/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на "А. х." ООД със седалище гр. Ш., чрез процесуалния си представител адв. Гатев, срещу решение № 35 от 28.04.2017 г. по адм. д. № 177/2016 г. на Административен съд - гр. Ш., с което е отменена заповед № РД - 25 - 1202 от 9.06.2016 г. на Кмета на община Ш. за одобряване на проект за подробен устройствен план - план за застрояване (ПУП - ПЗ) за УПИ ХIII - 2560, кв. 126 по плана на гр. Ш. по жалбата на Ж. И. П. и Л. Н. Я.. В жалбата жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е незаконосъобразен извода на съда за неспазване на изискванията за отстояние на предвидената с ПЗ сграда от границите на съседните имоти. Напротив твърди, че същата съответства на заложените в чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ изисквания за отстояние, като твърди, че това е относимата към спора разпоредба. Твърди незаконосъобразност на извода за приложимост на отстоянията по чл. 32, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, както и за неспазване на изискванията по чл. 43, ал. 1 от ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено. О. Л. Н. Янчева, се явява лично в открито съдебно заседание и изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. О. К. на О. Ш., С. Н. С., М. И. И., З. М. Ч., З. К. М., Г. В. В., М. И. И., Е. М. М., М. С. Ф., С. О. Б., А. Д. С., Т. К. К., Ж. К. Я., Г. К. К., Б. Х. А., М. П. П., Н. Й. Г., К. К. К., А. К. К., А. Д. А., Ф. А. Р., З. З. Й., В. К. Н., С. Н. Г., В. Н. С., Ж. П. К., Г. Е. К., Ж. Д. К., Д. Х. К., С. Б. Г., Е. Т. П., Г. К. Г., Х. С. А., М. Г. А., А. Х. А., А. И. А., М. М. С., Р. Л. В., В. Л. В., Х. М. Т., Й. Д. Т., Г. В. Б., Г. Д. М., Д. Х., Д. Я., Г. М. М., Т. Ц. П. Маринова, П. А. П., Е. П. Я., М. Р. Ж., С. Т. К., С. И. С., В. И. У., М. А. М., Р. Р. М., Б. С. Ю., Е. З. Г., П. И. П., Е. Х. П., П. Л. Д., Д. Н. К., Н. А. А., Е. В. Е., Ц. В. Е., И. П. Х., В. И. С., Ж. А. Р., П. Д. Г., Р. Ж. Е., М. Н. М., Ю. Н. М., Н. И. Б., И. Н. Б., Е. М. И. Сюлейман, К. П. И., М. Р. М., Н. Р. М., М. Р. М., М. К. Л., В. С. С., редовно призовани, не се явяват и не се представлява в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Ответниците "Г." ЕООД, "К. С." ООД, "НЕС Н. е. с." ООД, "С." ООД, "И. С. К" ООД, "Ф. Н." ООД, СД "КИВ М. и С.", "Ф. Б." ООД, "Д. А." ООД, СОД Ш., "Х. Г." ЕООД, "С. С." ЕООД, "С. С." ЕООД, редовно призовани, не изпращат представител в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. О. М. К. Маркова, Н. Р. А., В. Й. Г., Д. Ч. М., В. С. А., Б. В. М., Д. И. Д., Е. Н. Д., Н. И. С., Н. М. А., Ю. Ю. А., Е. М. С., Г. М. К., чрез назначение им особен представител адв. Златева изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд - гр. Ш. е отменена заповед № РД - 25 - 1202 от 9.06.2016 г. на Кмета на община Ш. за одобряване на проект за подробен устройствен план - план за застрояване (ПУП - ПЗ) за УПИ ХIII - 2560, кв. 126 по плана на гр. Ш. по жалбата на Ж. И. П. и Л. Н. Я., собственици на съседния УПИ XII - 2661, кв. 126 по плана на гр. Ш.. С оспорената пред АС - гр. Ш. заповед № РД - 25 - 1202 от 9.06.2016 г. на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП - ПЗ с обхват УПИ XIII - 2560, кв. 126 при следните условия: с ПЗ се определя застрояване при следните показатели: Устройствена зона - променя се от Цжм в Ц - смесена централна зона с ниска степен на изграденост на обществени функции; Начин на застрояване - свободно, отдръпнато на 3 м. от бул. "С. В." - трети клас улица; Характер на застрояването - височина по - малка или равна на 12м. и Плътност на застрояването - до 80 %, Кинт - до 2,5 и Позел - мин. 20 %. За да постанови оспореното решение АС - гр. Ш. е приел, че жалбоподателите Ж. П. и Л. Я., като собственици на съседен УПИ - ХII - 2661, са заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 и т. 3 от ЗУТ, тъй като на първо място с оспорената заповед се променя предназначението на УПИ XIII - 2560, тъй като по предходния действащ план от 1996 имота е бил отреден само за "жилищно застрояване", а с одобреното изменение по оспорената заповед е приел, че е отреден за "смесено жилищно и обществено обслужващо застрояване". Приел е, че това е така, тъй като с оспорената заповед е променена устройствената зона, в която се намира имота, от централна за малоетажно застрояване (Цжм) в смесена централна зона с ниска степен на изграденост на обществени функции (Ц) и за имота съобразно общи устройствен план на гр. Ш. (ОУП) е прието за допустимо и средноетажно строителство до 12 м. Приел е и че жалбата е допустима, тъй като е направил и извод за допуснати намалени отстояния между ново предвидената сграда и регулационната граница на имота на жалбоподателите. Приел е, че това е така, тъй като макар и откъм имота на жалбоподателките да е предвидена височина на новопроектираната сграда 10 м., тъй като в имота е предвидено средноетажно строителство до 12 м., относимата разпоредба с оглед определяне на отстоянията е тази по чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Поради това е приел, че отстоянието до регулационната линия на имота на жалбоподателките от новопредвидената сграда определено на 3,05 м. е намалено, тъй като минималното такова предвид предвидената в тази част височина от 10м. би следвало да е 3,33 м. Поради това е приел, че е налице намалено отстояние, поради и което е приел жалбата допустима и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. За да се произнесе по съществото на спора съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена в противоречие с материално правните разпоредби, а именно в нарушение на чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ - нарушени са изискванията за отстояние към регулационната граница на съседен имот, както и нарушение на изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗУТ - относно изискването за осигуряване на съответен брой паркоместа. Решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 3 и 4 ЗУТ, собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседни имоти, каквито са жалбоподателките в първоинстанционното производство Ж. П. и Л. Я., могат да оспорват ПУП, когато е налице някоя от предпоставките, посочени в тези разпоредби, а именно: когато се допускат намалени разстояния или се променя предназначението на имота, предмет на плана. От заключението на приетата по делото на АС - гр. Ш. съдебно-техническа експертиза се установява безспорно, че след дадено предписание от ОЕСУТ са представени допълнителни чертежи, от които да се установи спазване на отстоянията към съседните имоти. В тази връзка от СТЕ се установява, че от изработените с ПЗ обемно пространствено проучване на допустимото застрояване предвиденото ново строителство в УПИ ХIII - 2560 е с височина на кота корниз 10 м. от север, откъм имота на жалбоподателките пред АС - гр. Ш. УПИ XII - 2661, т. е. в тази си част съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ изискването за разстояние до страничната граница е 3.00 м., а с ПЗ е установено разстояние от 3.05 м., от което безспорно се установява, че не е допуснато намалено отстояние до страничната регулационна граница с имота на Ж. П. и Л. Я.. Това се потвърждава и от извода на АС - гр. Ш., който в противоречие със закона е сметнал отстоянието при приета и от него височина на сградата от 10м. в тази й част, но незаконосъобразно е приложил чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, като е приел, че е налице средноетажно строителство. Следва да се посочи, че нормите за отстояние се съобразяват действително с характера на предвиденото строителство, като видно от нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗУТ - характера на строителството се определя от височината на сградите. Поради и това предвид това, че към имота на Попова и Янчева предвидената височина на сградата е в рамките на 10 м., т. е. в рамките на определеното нискоетажно строителство съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗУТ, то към регулационната граница на техния УПИ XII - 2661 отстоянието следва да бъде съобразено с чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Отстоянието по посочената разпоредба е спазено, не са допуснати намалени отстояния, както е посочено и в СТЕ. В тази връзка е необоснован извода на АС - гр. Ш. за приложимост на чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. С оглед изложеното неправилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателите Ж. П. и Л. Я. се явява заинтересувани лица, активно легитимирани да оспорят процесната заповед по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. На второ място в противоречие със закона е и направеният от първоинстанционния съд извод, че жалбоподателките Ж. П. и Л. Я. са заинтересувани лица, активно легитимирано да оспорва процесния ПЗ на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, тъй като с оспорената заповед е променено предназначението на имота, предмет на процесната заповед. Настоящата инстанция намира, че не се променя предназначението на имота, тъй като същият представлява такъв за жилищно строителство по плана от 1996 г., преди издаване на оспорената заповед. По оспорената заповед не е променено предназначението на имота, като видно от графичната част на заповедта предназначението на същия е за жилища и магазини, т. е. отново за жилищно строителство. Не е предмет на оспорената заповед, с която е одобрен план за застрояване, промяна на предназначението на имота. С нея не е одобрена промяната на предназначението на имота и същият си остава за жилищно строителство. Като одобреното с оспорената заповед изменение на ПЗ е одобрено в съответствие с предвижданията на ОУП за гр. Ш.. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че при противоречието на предвижданията на ПУП с ОУП, прилага се ОУП, като план от по-висока степен, като с оспорената заповед видно и от заключението на вещото лице ПУП е приведен в съответствие с ОУП относно устройствената зона, в която се намира имота. В тази връзка с оспорената заповед е променена устройствената зона от Цжм (Централна за жилищно малоетажно строителство) в Ц - смесена централна зона с ниска степен на изразеност на обществени функции. Промяната на устройствената зона, в която се намира имота, съобразно приетия ОУП на града, не влече след себе си промяна на предназначението на имота. Такава промяна с оспорената заповед не е одобрена и имота е останала като такъв за жилищно строителство. Поради изложеното не е била налице и предпоставката по чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, за да се приеме, че жалбоподателките имат качеството на заинтересовани страни, легитимирани да оспорват плана. Поради всичко гореизложено жалбоподателките пред първоинстанционния съд Ж. И. П. и Л. Н. Я. не са заинтересовани лица съгласно чл. 131, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУТ, поради което жалбата им е била процесуално недопустима. След като са изяснени безспорно фактите и обстоятелства, имащи релевантно значение за процесуалната недопустимост на жалбата, а съдът е приел обратното и е разгледал жалбата, като по този начин е постановил недопустимо съдебно решение. Налице са основанията за отмяната му по чл. 209, т. 2 АПК, поради което следва да се обезсили, да се остави жалбата без разглеждане и производството по делото се прекрати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение