Решение № 3071 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6615/2019 г.
ВАСV отделение26.02.2020 г.докладчик Галина Карагьозова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 579 от 14.03.2019 г., постановено по адм. дело № 3728/2018 г. на Административен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3071 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6615/2019 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Вълков, приподписана от адв. Г. Сидеров, против решение № 579 от 14.03.2019 г., постановено по адм. дело № 3728/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 7 от 4.12.2018 г., издадена от началника на Пето
Районно управление (РУ) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че съдебният акт е нищожен, недопустим и неправилен, без да са конкретизирани обстоятелствата, на които се основават доводите - касационни основания по чл. 209, т. 1 - 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба – началникът на 05 РУ при ОДМВР - Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № 7 от 4.12.2018 г., издадена от началника на 05 РУ при ОДМВР - Пловдив, с която на основание чл. 21, т. 7, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) на настоящия касатор е наложена ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от 2 (две) години.
От събраните по делото доказателства, които е обсъдил, съдът е приел за установено, че заповедта е издадена за това, че на 4.12.2018 г., около 18: 40 часа в гр. Пловдив, на стадион "Локомотив" гр. Пловдив, при провеждане на футболна среща между отборите на ПФК "Локомотив" гр. Пловдив и ПФК "Ботев" гр. Пловдив жалбоподателят е извършил противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на ЗООРПСМ, изразяваща се в носене на маска и действия за непосредствено прикриване на лицето или на части от него, което затруднява разпознаването.
Съдът е кредитирал показанията, дадени от свидетелите Димитров - старши полицай в сектор "СПС" при ОД на МВР - Пловдив, Йотов - старши полицай в сектор "СПС" при ОД на МВР – Пловдив и Малаков - старши инспектор към V РУ към ОД на МВР – Пловдив, съставител на АУАН № 14 от 04.12.2018 г. за нарушение на чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ, като достоверни, тъй като същите са последователни, логични и кореспондиращи с други доказателствени източници, в това число и съставения на Вълков акт за установяване на административно нарушение (АУАН) - № 14/04.12.2018 г. съставен от старши инспектор при 05 РУ – Пловдив за нарушение на чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ и наказателното постановление, издадено на основание данните в съставения АУАН № 14 от 4.12.2018 г. Относно даденото от Вълков писмено обяснение от 4.12.2018 г. е прието, че същото не опровергава приетото, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение.
При тези данни от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, същата е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. По тези съображения е отхвърлил жалбата.
Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
На първо място неоснователно е възражението в касационната жалба, че постановеното съдебно решение е нищожно. В касационната жалба не се сочат конкретни обстоятелства, водещи до нищожност на оспореното решение. Нищожно е решението, когато не е постановено от съд или е постановено от съд, но извън пределите на правораздавателната му власт, постановено е от незаконен състав, противоречи на основите на правовия ред, изпълнението му е правно или фактически невъзможно или е напълно неразбираемо, така че волята на съда не би могла да се изведе и чрез тълкуване. Оспореното решение не страда от посочените по-горе пороци, поради което е валидно. На второ място неоснователно е и възражението в касационната жалба, че постановеното съдебно решение е недопустимо. За да е недопустимо едно съдебно решение, същото следва да е постановено по недопустима жалба и да не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. В случая не се сочат и не са налице подобни обстоятелства. Жалбата, с която е сезиран съда, подадена от А. Вълков е редовна и допустима, като липсват отрицателни предпоставки за разглеждането й - например просрочие или липса на правен интерес или други, съответно са налице всички положителни предпоставки за произнасяне на съда. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в носенето на маски и действия за напълно прикриване на лицето или на части от него, което затруднява разпознаването. В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРПСМ, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 (АУАН) началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава НП и заповед за налагане на ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 - 10 от ЗООРПСМ.
Както от посоченото в оспорената заповед, така и от данните в преписката правилно е установено фактическото основание за налагане на принудителна административна мярка спрямо Вълков, а именно установено е, че на 4.12.2018 г., около 18: 40 часа в гр. Пловдив, на стадион "Локомотив", гр. Пловдив при провеждане на футболна среща между отборите на ПФК "Локомотив" гр. Пловдив и ПФК "Ботев" гр. Пловдив жалбоподателят Вълков е извършил противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на чл. 21, т. 7 ЗООРПСМ, изразяваща се в носене на маска и действия за непосредствено прикриване на лицето или на части от него, което затруднява разпознаването. В допълнение, следва да се има предвид, че както ПАМ, така и наказателното постановление са издадени на основание данните в АУАН № 14 от 4.12.2018 г., съставен от старши инспектор от 05 РУ при ОДМВР - Пловдив, като в производството пред РС - Пловдив е разпитан съставителят на акта, който е потвърдил посочените фактически обстоятелства, които са послужили и за издаването на ПАМ.
Правилно съдът е приложил и материалния закон, като е приел, че процесната заповед за налагане на ПАМ е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Правилно е приложен чл. 21, т. 7, във вр. с чл. 25 от ЗООРПСМ.
Представените в настоящото производство доказателства, че издаденото на основание съставения АУАН наказателно постановление е отменено с влязло в сила решение на съда, не могат да променят фактическите и правните установявания по делото. Наказателното постановление е отменено на процесуално основание, като липсват изводи, че изпълнителното деяние, с което е осъществено нарушението, послужило за основание за издаването му не е извършено, напротив прието е, че същото е безспорно установено.
По тези съображения, Върховният административен съд, състав на Пето отделение, приема, че не е налице касационно основание по чл. 209, т. 1- 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират.