Решение № 1653 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5333/2011 г.

Решение № 1653 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5333/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Драгомир Иванов Шопов, гр. София, срещу решение № 947/1.03.2011 г. по адм. дело № 7778/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2001004027/02.07.2010 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1389/20.09.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" град София, при ЦУ на НАП, в частта му, с който са установени задължения по ЗДДС в размер на 7 815,22 лв., за периода 15.01.2009 г. до 14.09.2009 г., ведно със съответните лихви в размер на 812,27 лв. Твърди, че обжалваното решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, отмяна на РА и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. Минкова ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против (РА) № 2001004027/2.07.2010 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1389/20.09.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" град София, при ЦУ на НАП, в частта му, с който са установени задължения по ЗДДС в размер на 7 815,22 лв., за периода 15.01.2009 г. до 14.09.2009 г., ведно със съответните лихви в размер на 812,27 лв. С обжалваното решение административният съд е приел, че данъчната ревизия е възложена от компетентен орган и е приключила в определения срок, ревизионният акт е издаден от лицето, което е определено със заповедта за определяне на компетентен орган и е действителен данъчен акт. Съдът е обосновал правните си изводи въз основа на събраните доказателства, които са в съответствие с направените от данъчните органи констатации. Установил е, че жалбоподателя към 31.08.2009 г. е достигнал облагаемия оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, вследствие на което след извършена проверка за наличие на основания за регистрация е бил регистриран по ЗДДС с акт за регистрация № 2204210000004637/2.03.2010 г., връчен му на същата дата. Във връзка със съставилия Акта за регистрация по ЗДДС била възложена ревизия в хода на която данъчните органи констатирали, че задължението на лицето за регистрация по ЗДДС е възникнало в по-ранен момент, а именно от 14.09.2009 г. След тази констатация е издадена последваща ЗВР, с която е изменен периода на ревизията, като в обхвата на ревизията е включен периода 15.01.2009 г. - 14.09.2009 г. Органът по приходите е приел, че жалбоподателят към 15.01.2009 г. е достигнал облагаемия оборот от 50 000 лева или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия. Ето защо същият е следвало да се регистрира по ЗДДС, съгласно разпоредбите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Чл. 102, ал. 1 от ЗДДС задължава органа по приходите, след като установи, че данъчно задълженото лице не е изпълнило в срок това свое задължение, да извърши служебно регистрация с издаването на съответен акт. След като органите по приходите са констатирали обстоятелства, водещи до извод за задължителна регистрация на ревизирания по ЗДДС, органът възложил ревизията правилно се е възползвал от възможността, предоставена от разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ДОПК и е изменил ревизирания период по ЗДДС, след което законосъобразно е определил задължения за включения в ревизията нов период. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Неоснователно е възражението на касатора, че той вярно и добросъвестно е декларирал реализираните от него доходи в ГДД и с това е изпълнил задълженията си като данъчно задължено лице и не е бил длъжен да знае, че следва да бъде регистриран по ЗДДС. С разширяването обхвата на ревизията, данъчните органи са влошили неговото положение и са му вменили задължения, които представляват резултат от тяхното бездействие и неизпълнение от тяхна страна разпоредбите на ЗДДС. При правилна преценка на всички доказателства по делото, събрани в административната и съдебната фаза на производството, съдът е обосновал правилния извод, че задължението за регистрация по ЗДДС е възникнало обективно, по силата на закона. Съгласно чл. 102, ал. 3 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок се приема, че лицето дължи данъка за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Алинея 4 от същия текст постановява, че тези задължения се установяват с ревизионен акт по реда на ДОПК. От общия анализ на всички подробно описани в съдебното решение доказателства правилно е прието за установено, че по отношение на жалбоподателя за процесния период са изпълнени всички законови изисквания за установяване задълженията за данък върху добавената стойност. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, осмо отделение намира, че обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на делото не следва присъждане на претендираните от касатора разноски.